18 август 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

На 28 април 2021 г. в 12:33 ч. се случи нещо важно: Слънчевата сонда Parker докосна Слънцето (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 15 декември 2021 в 11:01 81560
Кредит: NASA / Johns Hopkins APL / Ben Smith

В сряда, 28 април, в 12:33 ч. българско време, се е случило нещо много специално: в този момент сондата на НАСА Parker Solar Probe на осмото си близко прелитане достига до най-външният слой на слънчевата атмосфера, известна като корона. 

Слънчевата сонда Parker остава там в продължение на пет часа и отново след това излиза от короната.

С това потапяне в короната, Parker Solar Probe става първият космически кораб, прелетял през слънчевата атмосфера, "докосвайки" Слънцето.

Научните резултати от наблюденията, направени по време на този подход от инструментите на сондата, са обявени наскоро в Physical Review Letters.

„Слънчевата сонда „Паркър“ докосва Слънцето е монументален момент за слънчевата наука и наистина забележителен подвиг“, отбелязва астрофизикът Томас Зурбухен (Thomas Zurbuchen), помощник администратор на дирекция „Научни мисии“ в централата на НАСА.

„Този ​​крайъгълен камък не само ни предоставя по-задълбочени прозрения за еволюцията на нашето Слънце и неговото въздействие върху нашата Слънчева система, но това, което научаваме за нашата собствена звезда, ни дава повече знания и за звездите в останалата част от Вселената".

Орбитата на слънчевата сонда Parker Solar Probe. Кредит: NASA

Сондата Parker Solar Probe стартира през 2018 г., с основна цел да изследва слънчевата корона. В планираната си седемгодишна мисия тя трябва да направи общо 26 близки подхода или перихелии към Слънцето, като използва общо седем гравитационни асистиращи маневри с помощта на Венера, за да се приближи още повече. Априлският перихелий бе осмият и първият, при който реално навлиза в короната.

Най-бързият известен обект, построен от хората, Parker Solar Probe направи много нови открития след изстрелването си, включително за експлозии, които създават космическо време и опасностите от свръх бързия прах.

През почти петте си часа в слънчевата атмосфера, Parker Solar Probe измерва флуктуациите в магнитното поле на Слънцето и взема проби от частици. Преди това нашите оценки за тези характеристики разчитаха на външна информация.

С газообразно тяло като слънцето, разбира се, е трудно да се каже къде точно е границата. И все пак тя е точно определена като така наречената критична повърхност на Алфвен - границата, под която Слънцето и неговите електромагнитни полета директно контролират слънчевия вятър – името на повърхността идва от нейния откривател, шведския физик Ханес Алфвен (Hannes Alfvén).

Кредит: NASA's Goddard Space Flight Center/Conceptual Image Lab/Adriana Manrique Gutierrez

Огъването на магнитните полета на Слънцето - наречено 'обратно превключване' - изглежда е много често явление в потока на слънчевия вятър в орбитата на Меркурий и продължава от няколко секунди до няколко минути. И все пак нямаше да може да ги забележим, без да летим директно през този слънчев вятър, както го направи "Паркър". Кредит: NASA/Goddard/CIL

Тази повърхност на Алфвен е мястото, където могат да възникнат внезапни обръщания в магнитното поле на Слънцето, наречени обратни превключвания (switchbacks) - разпространяващи се смущения в слънчевия вятър, които заставят магнитното поле да се огъне наобратно - все още необяснено явление, което може да помогне на учените да открият повече информация за това как слънчевият вятър се ускорява от Слънцето.

Ярките следи, видими на снимките тук, са коронални стримери, които обикновено се виждат от Земята само по време на затъмнение. Те са заснети от сондата "Паркър" по време на деветия перихелий през август тази година. Кредит: NASA/Johns Hopkins APL/Naval Research Laboratory

По време на пътуването под повърхността на Алфвен, слънчевата сонда Parker прелетя през горещата плазма на короната, където налягането и енергията на магнитното поле на Слънцето са по-високи от тези на частиците там.

Проучване на събраните тогава данни изненадващо разкрива, че критичната повърхност на Алфвен е набръчкана. Данните предполагат, че най-голямата и най-отдалечена пулсация от повърхността е произведена от псевдостример – голяма магнитна структура с размер над 40 градуса, намираща се на гърба на вътрешната видима равнина на слънцето. Понастоящем не е известно защо псевдостример би отблъснал критичната повърхност на Алфвен от Слънцето.

Освен това, под тази повърхност са открити по-малко превключвания, отколкото над нея, което показва, че тези обръщания не възникват в короната, а над нея.

Инструментите на Parker Solar Probe. Кредит: NASA/Johns Hopkins APL

Открити са и индикации за нещо друго забележително - слънчевата сонда Parker регистрира потенциален тласък на енергия точно вътре в короната, което може да показва все още неизвестна физика в короната, която може да повлияе на нагряването и разсейването там. По-нататъшните изследвания при последващите прелитания трябва да осигурят повече яснота по този въпрос.

Новите открития предполагат, че директните наблюдения от космически кораби могат да осветят много за физиката на короната и образуването на слънчевия вятър. След като постигна целта си да докосне слънцето, Parker Solar Probe сега ще се спусне още по-дълбоко в слънчевата атмосфера и ще остане там за по-дълги периоди от време.

„Трудно е да се оцени значението както на събитието, така и на наблюденията, направени от Parker Solar Probe. В продължение на повече от 50 години, от зората на космическата ера, хелиосферната научна общност се бори с нерешения проблем как слънчевата корона се нагрява до температури много над милион градуса, за да задвижи слънчевия вятър. Първите измервания на слънчевият вятър под границата на Алфвен може да представлява най-голямата стъпка напред в разбирането на физиката зад ускорението на слънчевия вятър след формиращия модел на Паркър", коментира Гари Занк (Gary Zank), съизследовател на инструмента на сондата SWEAP и член на Националната академия на науките. 

Справка: J. C. Kasper et al, Parker Solar Probe Enters the Magnetically Dominated Solar Corona, Physical Review Letters (2021). DOI: 10.1103/PhysRevLett.127.255101

Източник:

Parker Solar Probe: A spacecraft has 'touched' the sun for the first time
American Physical Society


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.