20 септември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

На днешната дата е открита Мира - първата променлива звезда

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 03 август 2020 в 00:00 12310
Мира, заснета от телескопа Хъбъл. Снимка: НАСА

На тази дата немският пастор Давид Фабрициус прави едно от двете си големи открития в зората на телескопичната астрономия. Подобно на много протестантски пастори от своето време той се увличал от природни науки и най-вече - астрономията.  Според Кеплер Фабрициус е бил най-добрият (след Тихо Брахе) наблюдател на своето време.

На 3 август 1596 г. Фабрициус открива първата известна периодично променлива звезда (за разлика от катаклизмените променливи, като новите и свръхновите), наречена Мира (ο Cet, Омикрон Кит). Наблюдавайки това, което той е смятал за планетата Меркурий (по-късно идентифициран като Юпитер), той се е нуждаел от референтна звезда, за да сравнява позициите и избира преди това невиждана звезда от трета величина. До 21 август обаче тя увеличава яркостта си с една величина и до октомври е изчезва от погледа му. 

В началото той смята, че е "просто" друга нова, тъй като концепцията за периодична променлива не съществува по това време. Когато след това я вижда да засиява отново на 16 февруари 1609 г., става ясно, че в небето е открит нов вид обект.

Карта на съзвездието Кит. Кредит: Wikimedia Commons

Мира A е най-ярката от известните дълго-периодични променливи звезди на небето и дава името си на клас звезди - мириди. Тя има период от 332 дни. При максималната й яркост това е доста забележимо - видимата й звездна величина* е средно 3.5, в някои цикли достига 2,0.,  в максимума си е над 700, а понякога и до 1500, пъти по-ярка от Слънцето. При минимума й светимостта й пада стотици пъти и става невидима с просто око (m = 8,6 ... 10,1). В инфрачервения диапазон колебанията на яркостта на Мира са много по-малки и са около 2 величини.

*Магнитудът (звездната величина) е мярка за яркостта на звездите или на други небесни обекти. На скалата на звездните величини, по-малките стойности съответстват на по-голяма яркост и обратно. Скалата на звездните величини е логаритмична. Ярките звезди условно се наричат звезди от 1-ва звездна величина. За пример магнутидът на Слънцето е -26,73, а на най-слабата наблюдаема звезда е 23,5. Сириус е със звездна величина -1.3

Крива на видимата светлина на Мира, направена с помощта на инструмента AAVSO. Кредит: Wikimedia Commons

Мира A е доминиращата в двойна система. Разстоянието между Мира и нейния партньор е около 70 пъти разстоянието от Земята до Слънцето. Компаньонът, Мира B, вероятно е бяло джудже във взаимодействие с Мира, което е заобиколено от акреционен диск от материя, изсмукана от червения гигант Мира A. Яркостта на джуджето също се променя между 9,5 и 12 звездни величини. Използвайки космическия телескоп Хъбъл учените са успели да определят размера на звездата – тя се равнява на 700 слънчеви диаметъра.


Мира с „опашка“ (фрагмент от снимка, направена от телескопа GALEX). Кредит: Wikimedia Commons

През 2007 г. астрономите откриват гигантска опашка от прах и газ около звездата, подобна на онези, които се простират зад кометите, приближаващи се към Слънцето. Астрономите са доста изненадани - факт е, че Мира е изучавана вече 400 години и досега никой не забелязва някакви особени странности в нея. Това обаче се обяснява доста просто: никой не я е наблюдавал в ултравиолетовия диапазон на светлината. Откритата опашка се простира в пространството за цели 13 светлинни години (за сравнение, разстоянието до най-близката звезда до Слънцето - Проксима Центавър - е само 4 светлинни години). Според изчисленията, материята в края на опашката е била изхвърлена от звездата преди около 30 хиляди години.Звездата губи маса, еквивалентна на тази на Земята на всеки 10 години. Това означава, че материята, хвърлена от нея през последните 30 хиляди години, е достатъчна за формиране на 3 хиляди планети с размера на Земята или 9 планети с размер на Юпитер.

Ударни вълни от свръхзвуков куршум. Кредит: Wikimedia Commons

Повечето от звездите в Млечния път бавно се въртят около центъра на галактиката, движейки се с приблизително една и съща скорост и в една и съща посока като междузвездния газ, но Мира е изключение. Тази звезда си проправя път през галактическия облак газ със скорост от 130 км/с. В резултат материята, която тя изхвърля, просто се издухва обратно, образувайки уникална опашна формация.

Фотографиите на телескопа GALEX ясно показват гигантско издуване, разположено пред звездата - това е областта на  уплътнение заради ударната вълна. Нещо подобно се образува пред носа на лодка, цепеща водата с висока скорост или пред куршум, който се носи със свръхзвукова скорост.

Тук материята, изхвърлена от звезда, претърпява челен сблъсък с частиците междузвезден газ. В резултат на това се загрява и се устремява към опашката. Основната част от тази материя е съставена от водородни атоми. Те постепенно губят придобитата енергия, освобождавайки я под формата на ултравиолетови лъчи и точно те са били записани от телескопа GALEX.

Съществуват много предположения  дали Мира е била наблюдавана преди Фабрициус. Разбира се, историята на Алгол (известна със сигурност като променлива едва през 1667 г., но с легенди, датиращи от древността, показващи, че звездата е наблюдавана с подозрение от хилядолетия) предполага, че Мира може би е била също известна. Карл Маниций, съвременен преводач на коментара на Хипарх към Арат, предполага, че някои от редовете от този текст от втори век може да са били за Мира. Други каталози като на Птолемей, ал-Суфи, Улугбек и Тихо Брахе не я споменават, дори като обикновена звезда. Има три наблюдения от китайски и корейски архиви от 1596, 1070 и същата година, в които Хипарх може би е направил своето наблюдение (134 пр. н. е.), които правят впечатление.

А Фабрициус, след дълга серия от планетарни наблюдения, а също и на комета през 1607 г., нова звезда в съзвездието Змиеносец и пр., пасторът астроном е убит за отмъщение от селянин, когото обвинява в кражба от амвона.


Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.