25 септември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

На днешната дата е роден Луиджи Галвани, човекът, който електрифицира жаби

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 09 септември 2018 в 00:009710

Луиджи Галвани е италиански лекар и физик, един от основоположниците на електрофизиологията, който пръв установява, че в мускулите се произвежда електричество.

Галвани е роден на 9 септември 1737 г. в Болоня. Първо изучава богословие, а след това медицина, физиология и анатомия. Магистърската му теза се занимава със строежа на човешките кости. През 1771 г. започва да изучава нервната система и съкращаването на мускулите у жабите.

Една ноемврийска вечер на 1780 г. Галвани забелязал, че у току-що препарирана жаба мускулите реагират на действието на електрически ток. По-точно, че те рязко се съкращават. През 1791 г. в своя трактат "За силите на електричеството" (De viribus electricitatis) той описва откритието си по следния начин: "Аз разрязах и препарирах жабата. След това смятах да направя нещо съвсем различно от това, което се случи. Сложих жабата на масата, далече от електрическата машина, която се намираше там, така че препараттът да бъде изолиран от нейните проводници. (Вероятно машината е била електростатичен генератор на Хоксби като показания по-долу – б. м., А. О.).

Когато един от помощниците ми съвсем случайно допря скалпел до бедрените нерви на жабата, изведнъж всички мускули на крайниците започнаха да се свиват, като че ли се намираха в най-силен тоничен гърч. Друг мой помощник, който ни помагаше в извършваните от нас опити с електричество, отбеляза, че според него това се получава, когато от проводниците на машината излиза искра. Той мигновено обърна вниманието ми върху новото явление. Оттогава насетне аз започнах с невероятно усърдие и страст да го изучавам, така щото нищо от него да не остане скрито за света".

Галвани се заинтересувал от способността на мъртвото тяло да извършва движения, присъщи на живото такова (свивания на мускулите напр.) под влияние на електрически ток. Смятал, че колкото по-силен ток бъде използван, толкова по-отчетливи резултати ще получи, а и решил да изпита как ще се държат мускулите при съприкосновение с атмосферно електричество, а не "изкуствено".

Затова привързал препарирани жаби към проводника на гръмоотвода по време на буря. Мускулите им рязко започнали да се свиват. Тогава решил, че причина за това са електрическите разряди в атмосферата и че те могат да съкращават жабешките мускули, дори и самите препарати да не са привързани към гръмоотвод.

Тогава провесил няколко препарирани жабешки крака на медни куки, окачени на металната ограда на градината, отново докато вън бушувала буря. Но дори най-силните мълнии не оказали никакво влияние на поведението на крайниците. Обаче, когато силният вятър разлюлявал куката с провесените на нея крака, понякога те се удряли о металните пречки на решетката и се разтрепервали! Само че Галвани решил, че причина за това са електрическите разряди от бурята.

Малко по-нататък обаче той бил принуден да се усъмни в правилността на извода си: "След успешните опити в буреносно време аз поисках да установя действието на атмосферното електричество в спокоен климат. Повод за това желание стана наблюдението ми, че мускулите на окачените на градинската решетка жабешки крака се свиваха не само по време на буря, но и понякога и при съвършено ясно небе. Подозирайки, че причина за тези явления е промяната на атмосферата през деня, аз продължих опитите. Цели дни в различни часове аз старателно наблюдавах окачените на оградата крака, но не забелязах никакви движения в техните мускули. Накрая, уморен от чакане, аз допрях до железните решетки металната кука, която беше прокарана през гръбначномозъчния нерв, с цел да забележа някакви движения, които може би ще бъдат различни, поради промененото състояние на атмосферата и нейното електричество. Аз понякога забелязвах мускулни свивания, но нито едно не съответстваше на такава промяна. Явно те не се намираха в зависимост от електрическото състояние на атмосферата.

Само че през цялото време, през което провеждах опитите си само под открито небе, аз бях склонен да приема за вярна теорията си, че съкращенията възникват, когато електричеството от атмосферата дълго време постепенно е прониквало в животното и се е събирало в него, а когато медната кука се допре в металната пречка, изведнъж се получава електрически разряд. Толкова е лесно да се измамим, когато много време сме извършвали уморителни опити, и да се излъжем, че действително сме видели онова, което ни се иска да видим!

Когато внесох жабата в стаята и я поставих върху желязна пластина, допрях прокараната през гръбначномозъчния нерв медна кука към пластината. О, чудо – спазматичните гърчове отново бяха налице!

Тогава разнообразих опитите. Включих различни метали в различни часове на денонощието и в различни места – резултатът беше един и същ; разликата беше само, че при използване на едни метали съкращенията бяха по-силни в сравнени с други.

След това започнах опити с различни вещества, които е известно, че не са проводници на електричество, като стъкло, смола, каучук, камък и сухо дърво. Мускулни свивания не забелязах.

Тогава започнах да мисля, че електричеството се намира вътре в животното. През цялото време пред очите ми беше лайденската стъкленица. Смятах, че нещо като фина нервна течност се движи от нервите към мускулите, когато те се съкращават“.

Илюстрация от трактата на Галвани

Този обширен цитат е важен, защото по интересен начин илюстрира творческия метод на Галвани. Той провел сума опити, за да стигне до правилния извод, и затова трябва да отдадем дължимото на умението му да планира експерименти. Показал, че за търсения от него ефект (по-късно в биологията наречен "галванизъм"!) задължително са нужни метални предмети; забелязал, че при употреба на различни метали опитът дава различен резултат; накрая установил даже, че при опит с вещества, които не са проводници на електричеството, не произтича никакъв ефект.

Галвани обаче не стигнал до извода, че треперенията възникват, защото при допирането на жабата до желязната решетка се затваря електрическата верига между медта, желязото и жабешкото тяло. В очите на болонеца – физик със знания от границата между ХVІІІ и ХІХ век - изводът бил напълно логичен: след като при допир на непроводници към краката на препарата ефект не се забелязва, то вероятно източникът на електричеството, "лайденската стъкленица", се намира някъде вътре в тялото на жабата. По-точно, Галвани смятал, че в нея се съдържа биологичен еквивалент на съвременната нему батерия от лайденски стъкленици, съставена от мускули и нерви, и тази "батерия" се активира от действието на мозъка. Той решил, че е открил нов вид електричество - "живо" – различно от "изкуственото, което ни осигуряват различните машини и уреди", създадени от човека.

Големите учени не се отнесли сериозно към откритието на Галвани, а някои от биографите дори казват, че колегите на Галвани в университета в Болоня му нахлупили главата шапка с камбанки, присмивали му се и го наричали "учител по жабешки танци".

Но Галвани продължава работа си и я предава на Алесандро Волта, а името на Луиджи Галвани остава завинаги в историята на науката и в името на новия източник на ток - галваничен елемент и в инструмента галванометър за измервае на слаби електрически токове.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.