Роденият на 22 ноември 1917 г. Андрю Филдинг Хъксли е английски физиолог, който си поделя (заедно със сър Алън Ходжкин и сър Джон Екълс) Нобеловата награда за физиология или медицина за 1963 г.

През 1941 г. Хъксли получава изследователска стипендия за колежа Тринити, а през 1946 г. започва да преподава и в катедрата по физиология, където работи с Ходжкин.  За шест години двамата успяват да изградят основата за сегашното разбиране за разпространението на нервните импулси изяснявайки химическите явления - механизма на "натриевата помпа", чрез който се предават нервните импулси и по този начин.

Това откритие им спечелва Нобеловата награда. Моделът, описващ механизма на действие на нервните импулси, започна да се нарича модел на Ходжкин-Хъксли.

От 1952 г. Хъксли се фокусира върху изследването на мускулната контракция. Как става съкращаването на мускулите все още не е било  обяснено явление по това време. За изследването е било необходимо да може да се наблюдава активността на отделните мускулни влакна по време на контракция. Хъксли осъзнава, че ще му трябва нов тип микроскоп, за да наблюдава явлението. Малко след войната прави план за интерферентен микроскоп, въз основа на който разработва и конструира свои собствени микроскопи. С тяхна помощ той успява да изследва мускулната контракция и през 1954 г. представя теорията за плъзгащите се нишки. По същото време подобна теория е изготвена и от Хю Хъксли, който обаче не е роднина на Андрю Хъксли.

Хъксли е избран за сътрудник на Кралското общество през 1955 г. , в чийто съвет служи от 1960 до 1962 г. Хъксли напуска Кеймбридж през 1960 г., когато става ръководител на катедрата по физиология в Университетския колеж в Лондон. Участва в обмена на преподаватели между Великобритания и Съветския съюз през 1961 г. и преподава в Киевския университет. 

През 1974 г. получава рицарско звание.

Андрю Хъксли е внук на известния биолог Томас Хъксли, наричан „булдогът на Дарвин“.

Още по темата

04/05/2022

Животът

Томас Хенри Хъксли - „булдогът на Дарвин“