На тази дата през 1971 г. астронавтите от мисията Аполо 14 кацат на Луната

НаукаOFFNews Последна промяна на 05 февруари 2021 в 00:00 8019 3

Аполо 14, Алън Шепърд на лунната повърхност.

Кредит Wikimedia Commons

Аполо 14, Алън Шепърд на лунната повърхност.

„Аполо 14“ е осмата мисия с екипаж в програмата „Аполо“ на САЩ, третата, която се приземява на Луната, и първата, която се приземява в планински район на Луната като се приземява във високите части на Фра Мауро. В резултат на това са събрани повече проби лунна почва, отколкото първоначално бе планирано.

Това е последната от мисиите, които имат за цел да кацат на специфични места от научен интерес на Луната за двудневни престои с лунни разходки.

Корабът е съставен от команден и лунен модул. За командния модул астронавтите избират позивна „Кити Хок“ (мястото, където извършват своя пръв полет със самолет братя Райт), за лунния модул – „Антарес“ (звезда в съзвездието Скорпион, която астронавтите трябва да следят по време на прилуняването си).

Екипажът в състав командир Алън Шепърд, Стюард Руса, пилот на командния модул и Едгар Мичъл, пилот на лунния моду, излита на 31 януари 1971 г. На осемдесет и третия час от полета корабът влиза в окололунна орбита. В края на същия този час последната степен на ракетата носител пада на Луната. 

Кацането на Луната се извършва на 5 февруари 1971 г. в 9 часа 18 минути 13 секунди GMT. Лунният модул се спуска на площадка с наклон осем градуса (при наклон над петнайсет градуса на астронавтите е забранено слизането по стълбата на повърхността на Луната, а при наклон над 42 градуса стартът от Луната е невъзможен).

По заявлението на Шепърд, равни площадки на мястото за кацане не е имало въобще.

Пръв на повърхността слиза Шепърд и произнася: „Това бе дълъг път, но ето че сме тук“. След по-малко от пет минути на повърхността слиза и Митчел. Астронавтите оглеждат мястото на прилуняване.

След около десет минути Митчел събира първите проби лунна почва и камъни. Астронавтите разтоварват и монтират част от апаратурата, след това издигат американския флаг.

В тази мисия астронавтите събират рекордно количество лунни образци - 42,28 кг.

Кредит: NASA

Наскоро международен екип учени анализира част от пробите, доставени от Аполо 14 и изложи предположението си, че някои от тях може да са стигнали до Луната от Земята при удар на голям астероид или комета преди 3,9 милиарда години.

Като доказателство за своята теория авторите посочват състава на образците. Те съдържат частици кварц, фелдшпат и циркон. Освен това химичният анализ показва, че скалата е образувана в кислородна среда при температури, характерни за Земята.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

-1580

2

Bace7

05.02 2022 в 08:10

Рано или късно ще се докаже, че тази "мисия" е извършена сред декорите на Холивуд. Към момента НАСА с всички модерните технологии няма капацитет да извърши "повторение на подвига", а 1млн страници документация за "предишната мисия" са изгубени или засекретени (затова не знаели как да стигнат пак до Луната). Буахахахаха

11936

1

Христо Венев

06.02 2021 в 13:41

Много, ама мнооого ми се иска да видя, поне една снимка със звездното небе направена от повърхността на луната.