На тази дата през 1986 г. се случи Чернобилската авария

НаукаOFFNews Последна промяна на 26 април 2022 в 00:00 31702 5

Аварията на Четвърти блок

Кредит Wikimedia Commons

Аварията на Четвърти блок.

През нощта в един часа и няколко минути на 26 април 1986 г. се взриви най-новият Четвърти енергоблок на атомната електроцентрала в Чернобил.

Реакторът бе напълно унищожен и огромно количество радиоактивни вещества бяха изпуснати в околната среда.

Инцидентът се разглежда като най-големият по рода си в историята на ядрената енергетика, като пострадали хора и икономически загуби. 134 души получили лъчева болест в една или друга степен. Повече от 115 хил. души от 30-километровата зона са евакуирани. За да се елиминират последиците, бяха мобилизирани значителни ресурси, повече от 600 хиляди души участваха в ликвидирането на последствията от аварията.

Какво се случи и по чия вина все още се спори повече от четвърт век. Някои анализи показват, че единственият начин да се достигне до аварийна ситуация от такъв мащаб е комбинация от неправилни действия на персонала и конструктивен дефект във водещата част на управляващите реакцията пръти.

След инцидента в Чернобил в конструкцията на реакторите от тип РБМК се внасят редица промени, които довеждат до така нареченото второ поколение реактори РБМК. При тези реактори е невъзможно да се достигне положителен коефициент на реакцията, което означава, че при тези реактори е невъзможно да се повторят процесите довели до аварията в Чернобил.

Заради аварията в Чернобил световната ядрена енергетика претърпя сериозен удар. Под натиска на общественото мнение от 1986 до 2002 г. в Северна Америка и Западна Европа не е построена нито една нова атомна електроцентрала. Предразсъдъците спрямо ядрената енергетика, въпреки нейната ефективност, продължават и до днес.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23293

4

Стефан

20.06 2019 в 05:13

Те просто са се вторачили в турбините, понеже им е било интересно колко часа още ще дават ток по инерция. А с реактора са се държали като с газова горелка. Бе, жега там да дава, на другото майната му. Зер колко пъти сме го клатили така - и нищо. И са го забравили.
Той се е оплаквал, и е пищял. А те просто са му изключвали пискуните един след друг, докато не са изключили и каквото съвсем не трябва.

23293

3

Стефан

20.06 2019 в 05:08

Спори се, разбира се.
Има четири заключения, според камбанариите.
1. На специалистите по експлоатацията: виновен е разработчикът - дал ни е реактор, който може да побеснее;
2. На разработчикът: виновна е експлоатацията, нарушили са правилата, които сме им казали;
3. На АН на УССР (практически независима експертиза): в представената аварийна документация Централата всъщност е излъгала. Карали са го през просото, и накрая са сгазили лука. Виновна е експлоатацията.
4. КГБ на СССР: Квалификацията на персонала не се поставя под съмнение. Културата на трудовото поведение обаче, е била несъществуваща. Работили са по собственото си вдъхновение, а не по предписанията на разработчикът. Съдете когото искате.

Запасът от реактивност, по някакви сметки, може и да е бил голям. И до сега по някакви модели, за тоя реактор го изкарват 4. Само че, при бета 2, а не 20, на реакторът му остават още 200 милисекунди живот.

15914

2

поп Дръвчо

28.04 2019 в 23:35

...
- Използван е забавител графит - вещество доказало подлия си нрав да отделя рязко топлина при продължително облъчване, има и дарбата да гори изложено на въздух.
2. Организационни чудеса:
- Проблемите с прътите са заметени под килима месеци преди аварията, след като са направили малка беля в друга АЕЦ
- Сложен и рискован тест на околореакторно оборудване, свързан със спиране на реактора е започнат, прекъснат и превъзложен на по-ниско компетентната нощна смяна
- Завещан на тази злополучна смяна е и реактор, частично отровен с ксенон заради клатенето на мощността. Не е известно те да са били докрай наясно с поведението на отровен реактор.
- В хода на теста реакторът спира заради комплекс от причини начело с ефектите от отравянето, но бригадата дава всичко от себе си да го запусне въпреки неочакваното му поведение. За целта се правят няколко нарушения на регламента за експлоатация. По-късно се разбира, че самият регламент е леко бъгав ама нарушенията не са били в безопасна посока.

15914

1

поп Дръвчо

28.04 2019 в 23:08

Чак пък да се спори за причините, ...

Там е работата, че е имало няколко причини, всяка от които сама по себе си е рецепта за беля.

1. Реактор пълен с конструктивни тесли, вкарани напук на здравия разум в преследването на някаква митична ефективност:
- Положителен мощностен и парен коефициент на реактивност (по проект)
- Съчетано с горното: твърде бавна автоматика, маргинално адекватна на вродената му неустойчивост (оправено в другите реактори от този модел след аварията)
- Голям размер, правещ възможни локални надкритичности, съчетан с отсъствие на средства за контрол на полето на активността. Активността е била контролирана само за целия реактор (после оправено в другите).
- Малоумна конструкция на регулиращите пръти, водеща до немонотонен резултат на движението на тези пръти. (после оправено в другите)
- Огромен запас от реактивност, осигуряващ както дълбоко използване на горивото, така и възможност за правене на големи простотии при експлоатацията (оправено после, донякъде)