В духа на провеждащата се в момента важна екологична конференция в Париж, продължаваме да ви представяме важни данни за антропогенното въздействие върху планетата и нейните обитатели. Докато лидерите на 195 нации са се събрали в Париж, за да намерят решение на настоящата климатична криза, нов доклад показва кой за какъв процент от въглеродните емисии по Земята е виновен.
И въпреки, че резултатите са шокиращи, едва ли е изненадващо, че най-богатите хора по света са отговорни за генерирането на най-съществената част от тези емисии, докато най-бедните жители на планетата почти не оказват въздействие.
Публикуван от британската благотворителна организация Oxfam, докладът заключава, че най-богатите 10% от световната човешка популация произвеждат 49% от общите въглеродни емисии, докато най-бедните 50% са отговорни само за 10% от тези емисии.
Данните показват, че сред най-богатите 1%, средния човек има 175 пъти по-висок въглероден отпечатък от средностатистическия човек от най-бедните 10%. Тоталните емисии генерирани от най-бедните 600 млн. души в Китай се равняват едва на 1/3 от общите емисии на най-богатите 10% в САЩ - за сравнение, тази група наброява само 30 млн. души.
Разпределение на въглеродните емисии по света според благосъстоянието. Източник: Oxfam
"На богатите хора с висок въглероден отпечатък трябва да им се потърси отговорност за техните емисии, независимо къде живеят," коментира Тим Гор, отговорник за климатичната политика в Oxfam, пред медиите. "Лесно е да забравим, че бързо-развиващите се икономики освен това са и дом за болшинството от най-бедните хора по света и докато те трябва да изпълнят дълга си към планетата, богатите държави определено трябва да са водещи в тези усилия."
Въпреки че тези стойности са достатъчно красноречиви, показващи ясно, че най-населените развиващи се държави съвсем не са най-големия производител на въглеродни емисии в света, много експерти критикуват такъв род сравнения, като ги определят като безсмислени. Когато става дума за антропогенно влияние върху промените в климата, соченето с пръст на определен виновник по толкова противоречив въпрос наистина няма да има съществен ефект. Още повече, че мнозина предупреждават, че съществува огромна пропаст между богатите и бедните държави по отношение на това как да се разпредели отговорността за понижаването на въглеродните емисии.
"Развиващите се страни смятат, че Западът е замърсявал много по-дълго и поради това трябва да поеме по-голяма отговорност при понижаването на емисиите," докладват от новинарска агенция. "Те също така настояват за пренасочване на средстава, които да им помогнат да преминат към по-малко вредните за околната среда възобновяеми енергийни източници, да изградят защитни мерки срещу последствията от измененията в климата, като повишаването на нивата на световния океан, сушата и супербурите и за покриване на неизбежните щети."
"Не става дума просто за историческа отговорност - тези държави просто имат най-добрите възможности да извършат тези рестрикции и това да има най-сериозен глобален ефект," коментира в речта се индийския министър-председател, Нарендра Моди, в понеделник по време на срещата на върха на ООН по повод климатичните промени в Париж.
Независимо кой е по-виновен за ситуацията, в която сме в момента като глобално общество, все още не е ясно как ще се измъкнем от нея. Както отбелязва Кати Нгуйен (Katie Nguyen) от Ройтерс, последните ангажименти поети от 184 държави за понижаване на емисите на парникови газове след 2020 г. едва ли ще са достатъчни за ограничаване на покачването на световните температури с 2 градуса по Целзии над стойностите преди индустриалната революция.
И това всъщност е проблемът, защото ако не успеем да спрем това покачване, си гарантираме доста катстрофално бъдеще, както за самите нас така и за нашите деца.
Източник: Science Allert
