20 септември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Най-богатите 10% от хората на Земята са отговорни за по-голямата част от вредните емисии

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 06 декември 2015 в 11:1344452
Снимка: Billy Wilson

В духа на провеждащата се в момента важна екологична конференция в Париж, продължаваме да ви представяме важни данни за антропогенното въздействие върху планетата и нейните обитатели. Докато лидерите на 195 нации са се събрали в Париж, за да намерят решение на настоящата климатична криза, нов доклад показва кой за какъв процент от въглеродните емисии по Земята е виновен.

И въпреки, че резултатите са шокиращи, едва ли е изненадващо, че най-богатите хора по света са отговорни за генерирането на най-съществената част от тези емисии, докато най-бедните жители на планетата почти не оказват въздействие.

Публикуван от британската благотворителна организация Oxfam, докладът заключава, че най-богатите 10% от световната човешка популация произвеждат 49% от общите въглеродни емисии, докато най-бедните 50% са отговорни само за 10% от тези емисии.

Данните показват, че сред най-богатите 1%, средния човек има 175 пъти по-висок въглероден отпечатък от средностатистическия човек от най-бедните 10%. Тоталните емисии генерирани от най-бедните 600 млн. души в Китай се равняват едва на 1/3 от общите емисии на най-богатите 10% в САЩ - за сравнение, тази група наброява само 30 млн. души.

Разпределение на въглеродните емисии по света според благосъстоянието. Източник: Oxfam

"На богатите хора с висок въглероден отпечатък трябва да им се потърси отговорност за техните емисии, независимо къде живеят," коментира Тим Гор, отговорник за климатичната политика в Oxfam, пред медиите. "Лесно е да забравим, че бързо-развиващите се икономики освен това са и дом за болшинството от най-бедните хора по света и докато те трябва да изпълнят дълга си към планетата, богатите държави определено трябва да са водещи в тези усилия."

Въпреки че тези стойности са достатъчно красноречиви, показващи ясно, че най-населените развиващи се държави съвсем не са най-големия производител на въглеродни емисии в света, много експерти критикуват такъв род сравнения, като ги определят като безсмислени. Когато става дума за антропогенно влияние върху промените в климата, соченето с пръст на определен виновник по толкова противоречив въпрос наистина няма да има съществен ефект. Още повече, че мнозина предупреждават, че съществува огромна пропаст между богатите и бедните държави по отношение на това как да се разпредели отговорността за понижаването на въглеродните емисии.

"Развиващите се страни смятат, че Западът е замърсявал много по-дълго и поради това трябва да поеме по-голяма отговорност при понижаването на емисиите," докладват от новинарска агенция. "Те също така настояват за пренасочване на средстава, които да им помогнат да преминат към по-малко вредните за околната среда възобновяеми енергийни източници, да изградят защитни мерки срещу последствията от измененията в климата, като повишаването на нивата на световния океан, сушата и супербурите и за покриване на неизбежните щети."

"Не става дума просто за историческа отговорност - тези държави просто имат най-добрите възможности да извършат тези рестрикции и това да има най-сериозен глобален ефект," коментира в речта се индийския министър-председател, Нарендра Моди, в понеделник по време на срещата на върха на ООН по повод климатичните промени в Париж.

Независимо кой е по-виновен за ситуацията, в която сме в момента като глобално общество, все още не е ясно как ще се измъкнем от нея. Както отбелязва Кати Нгуйен (Katie Nguyen) от Ройтерс, последните ангажименти поети от 184 държави за понижаване на емисите на парникови газове след 2020 г. едва ли ще са достатъчни за ограничаване на покачването на световните температури с 2 градуса по Целзии над стойностите преди индустриалната революция.

И това всъщност е проблемът, защото ако не успеем да спрем това покачване, си гарантираме доста катстрофално бъдеще, както за самите нас така и за нашите деца.

Източник: Science Allert


Препоръчани материали
Никола Кереков 07.12 2015 в 11:45 2
+ 3
- 2
Експертите от Банту, Того, Мали и Тринидад и Тобаго?
То тъкмо това е проблемът между другото. Че развиващите се страни и страните на дъното имат толкова нисък отпечатък не щото са си го поставили за цел или защото са много еко настроение, ами поради простата причина, че НЕ МОГАТ! Много им се иска, ама не става. Ако имаха ресурси, мисля че няма никакви съмнения по въпроса, биха избълвали всичко що може в атмосферата само и само да си подобрят икономическото състояние.
Темата е много противоречива защото съществува двойна зависимост от възможно най-сложен тип. Иначе казано богатите наистина зависят от бедните, но бедните зависят точно толкова (ако не и малко повече) от богатите. Всяко диво вмешателство в установената с годините политика на едните или другите ще доведе до дисбаланс, който ще избие на някъде - глад, гняв, война, преселения. Хммм... всъщност къде ли сме го виждали вече това? :)
поп Дръвчо 06.12 2015 в 16:34 1
+ 7
- 5
Това всичкото е малко спекулативно.

Първо, подобно състояние на нещата следва пряко от принципа на Парето (80/20). По-богатите имат по-голямо потребление, а потреблението можем да си го смятаме в каквото си искаме, вкл. във въглероден еквивалент. Тъжно следствие от принципа на Парето е че не можеш да подрежеш богатите, без да загазят бедните. Новата и най-новата история изобилстват от експерименти в тази насока, въпреки че срещу математиката няма смисъл да се експериментира.

Второ, в сметката за потреблението на "богатите" се записват и неща които имат пряко отношение към оцеляването на "бедните", особено пък оцеляването им конкретно по начина по който те настояват. Несметни купища пари (==въглерод ако щете) се харчат за да могат някакви ловци-събирачи да живеят както досега. Нищо че ние, потомците на някогашните ловци-събирачи които са си изчерпали ареала по принуда сме развили земеделие, индустрия и цивилизация. За земеделието в индустриалните страни, без което ще загази 3/4 от Африка, не ми се и почва. Има и други примери. И познайте кои точно харчове ще ореже "западната цивилизация" ако реално някак бъде притисната да реже.

Трето, имам лоша новина за ентусиаст-еколого-протестиращите. Пичове, ние българите сме с двата крака в ония най-горните 10%. Даже и на дъното не сме, а приблизително в средата. А хората, които са под 15-тия процент отгоре надолу са там на една доволно висока цена - те просто не се хранят всеки ден. И живеят средно по-малко години, отколкото вашата средна възраст. Искате като тях? Заповядайте, някой от тях с удоволствие ще си размени ролята с вас. Ще си наляга парцалите да учи и работи, а при случай - и да воюва, за да се размени с вас. Но въглеродът ще си остане пак толкова.

И когато (не АКО) се намери решение на въглеродния проблем, то няма да дойде с квоти и ограничения които и бездруго никой няма да спазва. Ще дойде с нови технологии, които ще дадат икономия на енергия и по-чиста енергия. Познайте кой ще ги разработи.
 
Още от : Новини
Виц на деня: 13 септември
Виц на деня: 13 септември
13 септември 2019 в 00:003637
Защо не можем да се стоплим?
Защо не можем да се стоплим?
13 септември 2019 в 10:273474
Виц на деня: 13 септември
Виц на деня: 13 септември
13 септември 2019 в 00:00
Защо не можем да се стоплим?
Защо не можем да се стоплим?
13 септември 2019 в 10:27
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.