21 февруари 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Най-древният камък от Земята е намерен на Луната

Камъкът е попаднал на спътника преди почти четири милиарда години

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 25 януари 2019 в 09:5768820
Снимка: LPI / USRA

До неочаквани заключения доведе анализ на лунни образци, докарани на Земята от мисията Аполо 14.

В експерименталните проби са открити частици минерали, които според учените не могат да се образуват на Луната, съобщава SpaceRef.

Статията с анализа е публикувана в списание Earth and Planetary Science Letters.

Мисията Аполо 14 се състоя през 1971 година като това бе третото кацане на хора на Луната. В същото време астронавтът и един от тримата членове на екипажа Едгар Мичъл събра проби от лунната почва.

Наскоро международен екип от учени, който включва експерти от Швеция, Австралия и САЩ, ги анализира и изложи предположението си, че някои от тях може да са стигнали до Луната от Земята при удар на голям астероид или комета преди 3,9 милиарда години.

Като доказателство за своята теория авторите посочват състава на образците. Те съдържат частици кварц, фелдшпат и циркон. Освен това химичният анализ показва, че скалата е образувана в кислородна среда при температури, характерни за Земята.

"Това е извънредно откритие, което помага да се опише по-добре картината на ранната Земя и бомбардировките, които са променили нашата планета, когато е възниквал животът", коментира водещият автор д-р Дейвид Кринг (David A. Kring), учен от Университета за космически изследвания (Universities Space Research Association - USRA) и от Института за науки за луните и планетите (Lunar and Planetary Institute - LPI).

Terrestrial-like zircon in a clast from an Apollo 14 breccia

Възможно е пробата да не е земна, а да е кристализирала на Луната, но това би изисквало условия, които никога не са били извеждани от лунните проби. Необходимо е образецът да се е формирал на дълбочина от 167 километра, в лунната мантия, предвид необходимото налягане за кристализация.

Но това е много малко вероятно,  на такива огромни дълбочини се очакват много различни скални композиции, да не говорим, че такива нива на кислород естественият ни спътник не е имал преди четири милиарда години. Следователно, най-простата интерпретация е, че пробата е дошла от Земята.

Наличието на циркон много помогна на учените, защото този минерал съдържа уран, чийто период на полуразпад е известен. Така изследователите успяха да установят, че скалата е образувана преди около 4-4.1 милиарда години, вероятно на дълбочина от 20 километра.

Това е доказателство, подкрепящо хипотезата на учените, че скалата е излетяла от Земята при удара от голям астероид или комета. Този сблъсък изхвърля материала през примитивната атмосфера на Земята, в космоса, където се сблъсква с повърхността на Луната (която тогава е три пъти по-близо до Земята, отколкото е сега) преди около 4 милиарда години. Впоследствие скалата се смесва с други материали на лунната повърхност в тази проба.

Сравнение на разстоянията от Земята до Луната . David A. Kring

Анализите на екипа предоставят допълнителни подробности за историята на образеца. Скалата е кристализирала на около 20 километра под повърхността на Земята преди 4.0-4.1 милиарда години. След това е извадена от едно или повече сблъсъци и е излетяла в космическото пространство.

Предишни проучвания на екипа показват, че бомбардиращите Земята астероиди по това време са образували кратери хиляди километри в диаметър на нашата планета, достатъчно големи, за да изнесат материал от такива дълбочини на повърхността. След като пробата достига до лунната повърхност, тя е била засегната от няколко други събития, едно от които частично я разтопява преди 3,9 милиарда години и което вероятно я погребва под повърхността.

Лунният кратер Шрьодингер със своя 320-километровия диаметър на Луната е най-добре запазеният ударен басейн. Кредит: NASA SVS.

Следователно образецът е остатък от интензивен период на бомбардиране, който оформя Слънчевата система през първите милиарди години. След този период, Луната е подложена на по-малки и по-редки въздействия. Последното събитие, което засяга тази проба, се е случило преди около 26 милиона години, когато един астероид удря Луната, произвеждайки малък конусовиден кратер с диаметър 340 метра и изкопава образеца обратно на лунната повърхност, където астронавтите го намират почти точно преди 48 години (31 януари - 6 февруари 1971 г.).

Кринг подозира, че заключението за земния произход на скалния фрагмент ще бъде оспорвано.

Въпреди добрата обосновка първата находка от този вид може трудно да се приеме от геоложката общност. Той отбелязва, че със сигурност има доста образци от ранната Земя осеяли лунната повърхност и вероятно и други подобни проби ще бъдат намерени при следващите проучвания.

На 21 януари се състоя първото пълно лунно затъмнение от 2019 година. В същото време някои наблюдатели забелязаха кратък проблясък на повърхността на луната. По-късно се оказа, че това е падането на метеорит на повърхността на Луната.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.