Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
18 декември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Най-древното животно е медуза, а не морска гъба

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 11 април 2017 в 16:1218170
Снимка: William Browne

Ако учените нарисуват огромното дърво на живота на всички животни на Земята, то най-долният клон ще бъде отреден на медузата, сочи ново проучване. Резултатите са поредните в дългия дебат сред учените кое животно се е появило първо - медузата или морската гъба.

Досега гъбата беше фаворит, защото тялото й е изключително просто в сравнение с останалите животни. Но нов, подробен генетичен анализ разкрива, че изящният хищник от вида Гребенести (comb jelly или Сtenophore) е еволюирал първи. 

Резултатите ще помогнат в разбирането на това по какъв начин са еволюирали нервната система, храносмилателния тракт и другите основни органи в животните, обясняват учените, цитирани от Live science.

Проучването им е публикувано в списание Nature.

Споровете между учените започват през 2008 г., когато проучване детронира гъбите като "най-ранните животни" и посочва медузите за първи в животинското царство. През следващите години учените публикуват редица проучвания с противоречиви резултати. Последният анализ, излязъл през март в списание Current Biology, показва впечатляващи генетични данни в подкрепа на позицията на гъбите начело на дървото на живота. 

Но макар всички тези "големи данни" да работят при 95% от случаите, те "водят към очевидни противоречия при останалите 5%", отбелязва в изявление водещият проучването Антонис Рокас (Antonis Rokas), професор по биологични науки в Университета "Вандербилт" в Нашвил, Тенеси.

В своето разследване Рокас и неговите колеги са изучили 18 спорни връзки - седем при животни, пет при растения и шест при гъби, за да разберат защо тези части от дървото на живота провокират толкова много противоречащи си резултати. Учените правят това чрез продължително сравнение на гените на всеки участник спрямо неговия роднина в дървото на живота. 

Мопрска гъба. Източник: Pixabay

"При тези анализи използвахме само гени, които се намират във всички организми", обяснява Рокас. "Въпросът е да се проучат генентичние последователности от различни организми, за да се установят тези последователности, които определят най-близкия роднина. Когато разглеждаме даден ген като организъм - да го наречем А, ние се питаме дали е най-тясно свързан с организъм В или е повече с организъм С и до каква степен", допълва ученият.

В проучването са разгледани хиляди гени, за да се установи колко гени от всяко животно, в случая гъба или медуза, имат най-голяма подкрепа да застанат най-отгоре на дървото на живота. Това животно с най-много общи гени с близки роднини има и по-високи филогенетични признаци (филогенезата е научният термин за дървото на живота).

Колкото по-рано едно животно се появява на Земята, толкова по-рано се разклонява като нов вид, обясняват учените. Като такъв този организъм ще има повече роднински видове и по-високи филогенни признаци. Резултатите от новото проучване разкриват, че медузата има повече гени в подкрепа на статута "първопоявил се" отколкото гъбата.

Екипът също така проучва и дали крокодилите са по-близко свързани с птиците или с костенурките. Сред тези животни 74% от споделените гени са в подкрепа на това, че крокодилите и костенурките имат сестрински роднински връзки, докато птиците са само близки братовчеди.

Само един или два "силни гена" или "онези, в които има силни филогенни признаци за една конкретна хипотеза, проверена над друга (например, такъв ген може да наклони към "първа е гъбата" над "първа е медузата"), вероятно водят до спорни резултати с други проучвания, отбелязват учените. Статистическите методи, използвани в по-ранни проучвания, са били податливи на влиянието на тези гени, обясняват още те.

Премахването дори на един от тези "силни гени" може да промени заключенията от проучванията относно кандидата за върха на дървото на живота, допълват учените. Те са открили, че когато това се случи, мистерията може никога да не бъде разгадана, защото данните ще бъдат непълни или защото диверсификацията се случва твърде бързо за учените, за да успеят да определят кой кандидат се е появил първи.

Новият анализ също така разрешава и някои по-малко спорни въпроси. "Ние вярваме, че нашият подход може да помогне при разрешаване на отдавнашни спорове и да постави филогенните реконструкции на ново ниво", отбелязва Рокас.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Честитo Рождество Нютоново!
Честитo Рождество Нютоново!
25 декември 2017 в 00:0010186

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.