25 август 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Най-мащабното проучване на китоподобните бозайници в историята на Черно море завърши успешно

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 19 юли 2019 в 00:0010760

След близо три седмици и прелетени над 12 000 км, най-мащабното проучване на китоподобните бозайници в Черноморския басейн завърши с невероятен успех.

Предварителни резултати от проучването накратко: 1750 наблюдения на делфини и муткури. Самолетното проучване бе проведено над акваториите на пет черноморски държави - Румъния, България, Украйна, Турция и Грузия. Дейностите са в рамките на проект CeNoBS, съфинансиран от Европейския съюз.

В проучването взеха участие осем експерта от 4 черноморски държави, които разпределени в два екипа, прелетяха над 12 000 км за 19 дни с два самолета Cessna Skymaster "Push-Pull" на френската компания Action Air Environment. Двата екипа стартираха паралелно от Украйна и Грузия, като провеждаха наблюдения за състоянието на черноморската екосистема над акваториите на Украйна, Румъния, България, Турция и Грузия.

Координатори на двата екипа бяха Marian Paiu (Mare Nostrum, Румъния) и Димитър Попов (Зелени Балкани, България). Тяхната нелека задача беше да гарантират, че това уникално по рода си проучване в историята на мониторинга на черноморските китоподобни ще бъде завършено успешно.

Каква беше използваната методика?

Двата екипа събраха безпрецедентни данни за разпространението и числеността на китоподобните бозайници и морските птици в Черно море (Дескриптор 1 Биоразнообразие). Отчитано беше и разпространението на морските отпадъци (Дескриптор 10). Покрити бяха над 60 предварително определени линейни трансекта с обща дължина над 7 000 км, осигуряващи равномерно покритие на обследваната акватория.

Приложен беше утвърдения метод на международно ниво за отчитане на разстоянията по линейни трансекти. За ефективното събиране на данни беше използван иновативен софтуер – SAMMOA. Това е софтуер, разработен за събиране на данни от самолетни проучвания на морска мегафауна, разработен от Observatoire PELAGIS (La Rochelle - CNRS, Франция). Софтуерът позволява записване в реално време на визуални наблюдения обвързани с географски координати събирани чрез GPS, като в същото време информацията, предавана от наблюдателите по време на полета, се записва като звуков файл, което значително подпомага процеса на последващо валидиране на данните.

Настоящото проучване е втора фаза от Инициативата за общобасейнови проучвания на ACCOBAMS – през миналата година беше проведено мащабно проучване в Средиземно море.
С какви първични данни разполагаме след 19 дни самолетно проучване?

Предварителните данни от покритите 7 000 км трансекти показват, че са регистрирани над 1750 наблюдения на китоподобни, като размера на наблюдаваните групи варира от 1 до 50 индивида. Видовото разпределение показва, че бутилконосите делфини/афали (Tursiops truncatus ponticus) са регистрирани при само 121 наблюдения, което е много ниска стойност в сравнение с другите два вида: морска свиня (Phocoena phocoena relicta) и обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus). Друг интересен факт е, че афали не са наблюдавани в югоизточния сектор на Черно море. Общо за експедицията има регистрирани 3898 наблюдения на 41 животински вида и типове човешки дейности (риболов, транспорт, отпадъци и др).

Мисията приключи в Турция на летище Zonguldak Caycuma, където на 4 юли двата екипа се събраха и споделиха впечатления.

Някои препятствия в Украйна и Грузия

Работата не беше никак лесна за всеки от членовете на двата екипа наблюдатели, които обаче бяха подготвени за справяне с всякакви ситуации. Ако нещата вървяха гладко и според предварителния план в някои райони, то в други проблемите изправяха ръководителите на нокти. Екипите от изследователи бяха смесени по националност, което много помогна за преодоляване на трудностите в логистиката на местно ниво. Например, след пристигането в Украйна, екипът установява, че не може да се приземи на техническото летище за зареждане, което означава невъзможност да бъде продължена мисията. И в тази ситуация огромна подкрепа е оказана от експерта Павел Голдин от Украйна.

Друг пример е Грузия, където националните процедури изискват на борда да има техен военен представител, което обаче означава проблем поради увеличено тегло на самолета. Наред с подобни неща, са преодолени и множество проблеми със затворен достъп във военни или летищни райони. За щастие, чрез съдействието на всички членове на екипите и, разбира се, не без помощта на съответните национални власти, които проявиха разбиране относно целта и значението на този проект, тези проблеми не повлияха крайния резултат и успешното приключване на експедицията.

Можем да кажем, че това е историческо усилие за сътрудничество както между страните от Черноморския регион, така и на тези отвъд, включващо експерти от Италия и Франция, както и подкрепата на Секретариата на ACCOBAMS - Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и прилежащата зона на Атлантическия океан, както като партньор по проекта, така и като съ-финансираща организация.

Успехът на тази експедиция се дължи и на готовността за съдействие на националните власти, които демонстрираха подкрепата си за решаване на всички проблеми на местно ниво. Посолствата подпомогнаха политическия диалог с институциите в обследваните крайморски страни.

ПРОЕКТЪТ

Проектът CeNoBS „Подкрепа за изпълнението на Морската стратегия за Черно море чрез създаване на регионална система за мониторинг на китоподобните (D1) и мониторинг на шума (D11) за достигане на ДЕС“ е с продължителност 24 месеца, съфинансиран от Европейския съюз.

Проектът обединява 10 партньори, координиран е от неправителствената организация Mare Nostrum/Румъния и има за цел да подобри изпълнението на втория цикъл на Рамковата Директива за Морска стратегия на ЕС по два ключови дескриптора: Дескриптор 1 - морски бозайници/китоподобни и Дескриптор 11 - шум в Черно море, чрез постигане на по-голяма съгласуваност при определянето, оценката и достигането на добро екологично състояние (ДЕС) на морската околна среда.

Дейностите по проекта ще запълнят липсата на предварителни данни за разпространението/изобилието на популациите от китоподобни бозайници в Черно море и нивата на приулов.

Основните цели са:
- оценка на критериите за китоподобни D1 и определяне на прагови стойности;
- оценка и подпомагане развитието на мониторинга на шума D11 в Черно море;
- подобряване на координацията между страните от Черноморския регион чрез разпространение на дейностите по проекта, продуктите и резултатите от него.

ПАРТНЬОРИ

НПО Mare Nostrum, Румъния е водещ партньор и координатор на този европейски проект. Страни партньори по проекта са Румъния и България, Украйна, Монако и Турция. По-конкретно това са: Румънското Министерство на водите и горите и Басейнова Дирекция Черноморски Район, България; организациите, отговорни за научната реализация на РДМС - Институт по океанология - БАН и Институт за Морски изследвания и развитие "Григоре Антипа", Румъния, както и сдружение Зелени Балкани (България); Украинският център за екологични изследвания на морето (UkrSECS), Турската фондация за изследване на морето (TUDAV), Техническият университет в Трабзон, Турция и Секретариатът на Споразумението за опазване на китоподобните в Черно море, Средиземно море и прилежащата зона на Атлантическия океан (ACCOBAMS); не на последно място и Държавният университет „Иля“, Грузия в качеството си на асоцииран партньор.

ЗАЩО ТОВА Е ВАЖНО ЗА ВСИЧКИ НАС

Черно море представлява уникална екосистема, съчетаваща условия, които силно се отличават от тези в съседното Средиземно море. Като затворено море то е силно уязвимо от човешко въздействие и потенциална екологична катастрофа. В същото време за държавите с излаз на Черно море то представлява важен източник на ресурси и поминък. Важно е да се грижим за средата, от която черпим с пълни шепи и от която зависим, за да може тази среда да обезпечава нашето съществуване още много поколения напред.

Именно затова подобни проекти за мониторинг на състоянието на ключови и индикаторни компоненти на екосистемата – като китоподобните бозайници, например - носят важна информация за състоянието на ресурсите в морето, причините за негативното въздействие, ако има такова, както и мерките, които бихме могли да предприемем, за да си гарантираме доброто екологично състояние на нашето море, това море, което ще завещаем на децата си и бъдещите поколения.

Проектът "Подкрепа за изпълнението на РДМС в Черно море чрез създаване на регионална система за мониторинг на китоподобните бозайници (Д1) и мониторинг на шума (Д11) за постигане на ДЕС”- CeNoBs е съфинансиран от Европейския съюз чрез Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.