18 юни 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Най-самотното дърво в света бележи началото на Антропоцена

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 22 февруари 2018 в 00:0039410
Снимка: Turney et al., Scientific Reports, 2018

На остров Кембъл в Южния океан, на около 640 километра южно от Нова Зеландия, стърчи един единствен смърч. На разстояние от повече от 275 км няма нито едно друго дърво. Това е най-самотното дърво в света.

Ситковият смърч (Picea sitchensis) е засаден в началото на 20-ти век от лорд Ранфурли, губернатор на Нова Зеландия. В дървесината на дървото е записан радиоактивен въглерод, произведен от наземните бомбени ядрени опити - и годишните му пластове показват максимума им през 1965 г., непосредствено след като тестовете бяха забранени.

Дървото следователно ни дава потенциален маркер за началото на Антропоцена, разказва The Conversation.

Но защо 1965?

60-те години на миналия век е десетилетие завинаги свързано с хипитата и раждането на съвременните екологични движения - една светла епоха, през която приземяването на Луната на Аполо ни показа колко е крехка нашата планета.

Това е и моментът, в който светът бързо се развиваше в глобализация, като бързото индустриализиране и икономическият растеж стимулираха нарастването на населението и есклирането на човешкото въздействие върху околната среда.

Този следвоенен период е наречен "Великата акселерация". Така че въпросът, който ни интересува, е дали тази стъпка на промяна в човешката дейност оставя незаличима следа върху нашата планета, която, ако изчезнем днес, все още ще остави постоянен подпис в геоложкия запис.

Ако има следи от ядрени опити дори на остров Кембъл, тогава бомбите трябва да са имали наистина глобално въздействие. Turney et al, Scientific Reports, 2018

Концепцията за доминираната от човека геоложка епоха е от 19-ти век насам, но идеята, че сме създали епохата Антропоцен напоследък стана по-популярна в условията на дългосрочни глобални промени в околната среда, далеч отвъд това, което може да се смята за "естествено".

Идеята, че Земята е навлязла в принципно нова "ера на човека" (Антропоцен), когато цивилизацията вече има глобално въздействие върху планетата е предложена през 2000 г. от специалиста по химия на атмосферата и Нобелов лауреат по химия Пол Крътцен (Paul Crutzen) и еколога Юджин Стормер (Eugene Stoermer). Те твърдят, че влиянието на човечеството върху околната среда на Земята е толкова огромно, че трябва да се отбележи като отделна геоложка епоха.

Времевата скала на Антропоцена още не е определена. През 2008 г. този въпрос е представен на Комисията на стратиграфията на Геоложкото дружество в Лондон и досега се обсъжда от специални работни групи на геоложки научни дружества.

За научната общност е голямо предизвикателство да се намери глобален екологичен маркер или "златен пирон", който да представя тази съществена промяна.

Основен претендент за определяне на началото на епохата на Антропоцена е пикът на радиоактивните елементи, произведени от наземните термоядрени бомбени тестове, повечето от които се появяват в началото на Студената война в началото на 60-те години.

Проблемът от геоложката гледна точка е, че по-голямата част от записите на този скок в радиоактивността (например запазени в езерните утайки и годишния растеж на дървесните пръстени) са докладвани от Северното полукълбо, където се провеждат по-голямата част от тестовете.

Да се ​​демонстрира истинско глобално човешко въздействие се изисква следа на отдалечено, девствено място в южното полукълбо, което се случва едновременно с това на север.

Тук се намесва новото проучване.

В списание Scientific Reports е публикувана статия, която идентифицира радиоактивна следа, запазена от точно такова място: остров Кембъл сред Южния океан.

"По време на експедицията в Австралийска Антарктика за периода 2013-2014 г. взехме проби от острова, за да получим по-добра представа за мащаба на промените в околната среда в тези най-отдалечени места. Самотният смърч Ситка е в южната част на острова" - разказва водещият автор Крис Търни (Chris Turney).

Видът се среща по западното крайбрежие на Северна Америка от Аляска до Калифорния, а в Южното полукълбо е пренесен от хората. Въпреки това дървото на остров Кембъл расте изключително добре - с темп пет до десет пъти по-бързо от местните храсти.

Нивата на радиовъглерод, записани на остров Кембъл, достигат своя пик в края на 1965 година. Turney et al, Scientific Reports, 2018

"Подробният анализ на годишното нарастване на дървото показва, че пикът на радиоактивните елементи е станал някъде между октомври и декември 1965 г., което съвпада със същия сигнал в Северното полукълбо" - коментира Търни.

Този смърч недвусмислено показа, че хората са оставили следи от своето въздействие върху планетата, дори и в най-девствените среди, които ще останат в геоложкия запис за десетки хилядолетия и след това.

"Нашето изследване обещава да възроди дебата кога хората наистина са се превърнали в геоложка суперсила" - заяви Търни. "Трябва ли да дефинираме Антропоцена като времето, когато човечеството е измислило технологията, която може да го погуби? Ако е така, записаният пик от ядрените бомби в най-самотното дърво на планетата, предполага, че епохата на Антропоцена започва през 1965 година".


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.