Международен екип от невроспециалисти от Института Макс Планк по емпирична естетика, Университета Ню Йорк и Университета в Женева за първи път успяват да докажат уникалността на човешките викове.
В рамките на проучване те откриват, че виковете притежават особени акустични характеристики: Това ги превръща в специфичен вид звуков израз, който се използва в ситуации на стрес и опасност.
"Всеки познава виковете и има някаква приблизителна представа за това какво представляват – те са силни, високи и пронизващи звуци“, споделя Давид Пьопел, директор на Института Макс Планк по емпирична естетика и професор по психология и невронауки в Университета Ню Йорк. „Това обаче не е достатъчно. Вярно е, че виковете заемат един вид акустична ниша, която ги отличава от останалите звуци. Подобно на други звуци, те могат да бъдат високи и силни, но притежават и особена модулация, която не е типична за останалите звуци.“
В рамките на редица проучвания, проведени от Пьопел в сътрудничество с нюйоркските му колеги Адийн Флинкер и Люк Арнал и Андреас Клайншмидт и Аннелизе Гируад от Университета в Женева и публикувани наскоро в списание „Current Biology”, учените откриват акустична особеност, типична само за виковете. „Виковете имат черта, която се обозначава като „грапавост на звука“ (англ. „roughness“). Грапавостта възниква тогава, когато вследствие промяна на амплитудата или честотата звукът придобие временна структура. Когато тези изменения настъпят твърде бързо, слухът не е в състояние да „ликвидира“ временните промени – тогава такъв шум бива възприеман като груб и съответно като неприятен. Нормалният говор е с честотна модулация между 4 и 5 херца, но при грапавост честотата е между 30 и 150 херца – т.е. временните промени са значително по-бързи.“
Учените създават база данни от шумове, която обхваща много и различни видове човешки звуци (като викове и фрази) и изкуствени тонове (напр. алармата на часовник). Въз основа на тях те достигат до извода, че както виковете, така и изкуствените тонове като този, който издава алармата на часовника, и дисонансни интервали като темперирана квинта, попадат в честотния диапазон на акустичната грапавост (30-150 херца) – резултат, който показва, че производителите на часовници изключително добре са възпроизвели модулацията на човешкия вик.
Тези резултати са подкрепени от лабораторни експерименти, при които целенасочено са записвани звуци, издавани както от мъже, така и от жени: викове, изкрещяване на фрази („Веднага след теб!“), вокализиране без конкретно значение („ахххххх“) и нормално изказани фрази. И тук също се доказва, че виковете и изкрещяването на фрази или изречения спадат към „диапазона на грапавост“, което не е характерно за други звуци.
В подкрепа на тези резултати е проведен експеримент с друга група от хора, които трябва да чуят тези звуци (като викове, аларми) и да кажат кои от тях оценяват като „алармиращи“. Ето какво показват резултатите: Виковете и алармиращите звуци са толкова по-заплашителни, колкото по-висок е техният рейтинг по скалата за грапавост.
И накрая, с оглед установяване местоположението на обработка на тези шумове в мозъка, учените измерват активността на мозъка посредством функционална магнитно-резонансна томография в момента, когато хората чуват шумовете. Както виковете, така и алармиращите звукови сигнали предизвикват повишена активност в амигдалата, регион в мозъка, който същевременно отговаря за обработката на страхови преживявания и спомените, свързани с тях. „Като цяло нашите резултати свидетелстват за това, че виковете заемат привилегирована акустична ниша“, споделя Пьопел. „Това гарантира постигането на техния биологичен и в крайна сметка социален ефект – ние викаме само тогава, когато трябва.“
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари