02 декември 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Научна конференция, посветена на 25-годишнината от Конституцията на България, се проведе в СУ

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 14 юли 2016 в 15:00 14440
Снимка: СУ "Св. Климент Охридски"

Научна конференция по повод двадесет и пет години демократичен конституционализъм в България се проведе в Софийския университет "Св. Климент Охридски" тази седмица. Научният форум е организиран от Кръжока по конституционно право, Студентското общество за конституционализъм и демокрация и Катедрата по конституционноправни науки в Юридическия факултет на учебното заведение.

Участниците в конференцията бяха поздравени от патриарх Неофит. Браницкият епископ Григорий прочете послание от Негово Светейшество, в което се казва, че конституцията е атестация за зрелостта и духовния ръст на даден народ и изразява националната идея относно основни принципи за живота на обществото и определя целите за развитието му. Едно законодателство е дотолкова добро и съзидателно, доколкото лежи на здравия фундамент на т.нар. традиционни ценности, утвърждаващи доброто, справедливостта, мира, семейството, родолюбието, взаимното зачитане и любовта между хората.

„Тези ценности се съдържат в историческия опит на народа, в културата му, в духовния му опит, в отличаването на доброто от злото, справедливо и несправедливо, редно и нередно. Историята ни показва как измислените ценности се превръщат в идеология и в крайна сметка водят до катастрофално трудно преодолими последици”, се казва в посланието на патриарх Неофит.

Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков изрази радостта си, че това честване се прави в Софийския университет и благодари на тези, които са помогнали да се осъществи - Катедрата по конституционно право, колегите от кръжока и студентското общество, защото Университетът е едно от местата, които най-много са свързани със създаването на Конституцията и с конституционализма изобщо.

Според проф. Герджиков е очевидно, че конституцията като основен закон на държавата е най-важният закон, този, който ни дава духа на обществото, което изграждаме, и новата конституция е допринесла много за това да имаме едно демократично общество, в което ценностите да ни водят напред.

„Всеки закон, дори и основният закон, има нужда от подобряване”, каза ректорът и отбеляза, че тази конституция на няколко пъти е изменяна, но не е добре да това да се прави често.

„Аристотел е казал, че когато изменяме законите, гражданите остават с впечатлението, че те са нещо, което е преходно и могат да не се спазват. Не трябва да прекаляваме в подобренията, но в същото време основният закон е толкова важен, че ако виждаме сериозни недостатъци, които не са в общия му дух, не трябва да се плашим и трябва да пристъпим към действие”, подчерта още ректорът и пожела успех на дискусията.

Председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров приветства присъстващите на конференцията и заяви, че Конституцията е най-силният гарант за демокрацията. Той заяви, че по своя замисъл Българската конституция от 1991 г. трябваше да реши същностни за България въпроси.

„През призмата на този четвърт век от приемането на конституцията може да се каже, че бащите, авторите ѝ, ни дадоха върховен закон, който създаде правовата рамка на така желания преход и отговори на очакванията на голяма част от българския народ“, каза в приветствието си акад. Воденичаров. Той добави още, че в бързо променящата се динамика на новото време, при проблемите, с които се сблъсква неотменно демокрацията, при немалкото прояви на институционален и властови волунтаризъм и нормотворчески нихилизъм, българската конституция остава най-силен и неотменим гарант за развитие на страната ни като демократична, правова и социална държава. „Именно поради това конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат”, подчерта акад. Воденичаров.

Ралица Негенцова, председател на Висшия адвокатски съвет в България, заяви, че изпитва страхопочитание, когато се намира в Софийския университет, тъй като е възпитаник на Юридическия му факултет и добави, че винаги си спомня онези моменти, когато тя и колегите ѝ са се учили на право и на държавност. Тя благодари на младите си колеги, които сега идват в редиците на юристите, за организирането на конференцията: „Благодаря на всички, че създадохте възможността ние тук, днес, хора от различни поколения, да присъстваме, да говорим и да сме обединени по отношение на това как българската държава преминава мирно и спокойно благодарение именно на тази конституция през тези 25 години“. Ралица Негенцова заяви, че тази конституция е поставила основите на държавата - да бъде социална, правова, демократична.

Борислав Цеков прочете приветствие от името на Гиньо Ганев, в което се казва: „Над всичко стои идеята, че конституцията е писаният израз на обществения договор между всички съставки и слоеве на нацията - те да живеят заедно и тя да бъде единна”. Според него тъкмо тази политическа воля на привързаност към принципите на националното съгласие и стремежът към разбирателство са в същността на нашата конституция и оттук произтича нейното върховенство, нейната абсолютна политическа легитимност, издигната до сакралност.

Проф. Георги Близнашки подчерта в изказването си, че конституцията е най-високото постижение в интелектуален и политически план на българския преход. Той отбеляза, че предизвикателството за създаването й е било огромно, а резултатът е една изключително оригинална конституция.

По думите му, конституцията, създадена преди 25 годни, се дължи на онзи изначален политически проект за изграждането и развитието на България като демократична, социална и правова държава. Конституцията съчетава както националната традиция, така и най-новите постижения на европейския конституционализъм, подчерта проф. Близнашки.

Той се върна в спомените съм към лятото на 1990 г., когато Великото народно събрание започва работа, а екип от експерти се подготвят и организират превода на конституциите на велики западни демокрации, които са послужили като добър пример за работата на депутатите. След толкова години особено ценен е бил опитът на страни, направили своя преход през 70-те години на миналия век – Гърция, Испания, Португалия и други, добави проф. Близнашки.

Той обърна внимание на преамбюла на Конституцията, в който има едно качествено ново разбиране на принципа на общото благо – фрази, които са изконни – провъзгласяване правата на личността, нейното достойнство и сигурност за върховен критерий наред с неотменимия дълг да се опазва националното и държавното единство.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.