"Науката и Холивуд" или как киното се разминава с науката

Ден първи - Софийски фестивал на науката:

Наука ОFFNews Последна промяна на 14 май 2015 в 23:08 13577 2

Кредит OFFNews

Разказва д-р Владимир Божилов.

Софийският фестивал на науката вече започва - стремително и вдъхновяващо - с три основни събития: допълнителната презентация на  Ричард Докинс (основната е на 16-ти), "Науката и Холивуд" и "Лаборатория за слава FameLab All Stars".

Шоуто "Науката и Холивуд" с "режисьори" астрофизиците д-р Владимир Божилов и Никола Каравасилев и метеорологът Цветан Симеонов показаха пред младата публика колко трагично и фундаментално се разминават холивудските филми с реалността и със законите на физиката или просто здравият разум.

Но да не ги съдим прекалено строго - все пак има и един добър пример - "Интерстелар". Но в него специалните ефекти се подчиняват на строгите математически и физични постулати, което е гарантирано от  изпълнителния продуцент на филма, теоретичния физик Кип Торн. 

Но така или иначе, “Интерстелар” е щастливо изключение - във всички филми с космически пътешествия се забравя ограничението на Специалната теория на относителността, разказва астрофизикът Владимир Божилов. Айнщайн е сложил строга рамка - не може да се надхвърли скоростта на светлината. Защо? Защото с приближаването на пределната скорост, толкова по-масивно става, а безкрайно масивни тела няма, а времето започва да изостава. Частиците, фотоните, които се движат със скоростта на светлината, са без маса.

Пространството вече не е само сцена, а активен участник в "екшъна", а всяко масивно тяло изкривява пространството

Ако "Вояджер" се отправи към най-близката звезда Алфа Центавър, която е само на малко повече от 4 светлинни години, ще му трябват 80 хиляди години. "Никой не би гледал такъв филм" - каза Божилов. Всъщност, има надежда да се стигнат звездите - чрез т.н. "червееви дупки" - байпас между две Вселени, или изкривяване на пространството чрез една екзотична материя, която сега се търси в ЦЕРН.

Пътуването във времето пак крие парадокси - "Къде са пътешествениците във времето?"- пита младият астрофизик. "Всъщност сега им давам възможност да се появят -в следващите 5 секунди" - и сочи до себе си. - "В науката всичко трябва да се проверява" - обяснява той. Никой не се появи :) 

Другият парадокс е възможността да убиеш дядо си - Ако отидете в миналото и убиете дядо си, тогава вие не бихте се родил, тогава кой е убил дядо ви?

Всички пътуваме във времето - напред - със скорост една секунда в секунда. Има и едно истинско пътуване назад във времето - гледайки светлината от звездите, всъщност ние виждаме тяхното минало.

След това малко теоретично, но в никакъв случай скучно изложение - децата много се смяха и забавляваха - младият асистент по астрофизика Никола Каравасилев започна с "А аз ще ви разкажа как може да загинем".

Общо взето във филмите животът на Земята е заплашен по един абсурден начин от следните три:

  • астероид/комета връхлита Земята
  • нашествие на извънземни
  • избухване на свръхнова

Във филма "Армагедон" към нашата планета се приближава астероид с размерите на Тексас - което никак не е малко - подобни астероиди в Слънчевата система има не повече от 10 и един от тях е Церера. Това е възможно, но малко вероятно - още повече внезапно и то с пресметнатата от Никола скорост по данни от филма скорост - 180км/сек. Такова попадение би раздробило цялата ни планета.

Да се унищожи живота на Земята е достатъчен и астероид с размерите на София - 20-30км.

"Денят на независимостта" показва естествения ни страх от неизвестното - ние се страхуваме от тъмнината до математиката. А извънземните може и да са доброжелателни, например. 

Според формулата на Дрейк: N = R*. fp. ne. fl. fi.fc.fL, би трябвало да има в нашата галактика поне 10 високоразвити цивилизации. Но къде са те?

Да избухне свръхнова си е опасно събитие и тогава " бягайте поне на 30 светлинни години разстояние".

Но да се случи това с нашето Слънце е абсолютно изключено - то просто ще се превърне от "жълто джудже" в "бяло джудже", след като изразходи горивото си. За да стане свръхнова би трябвало да е поне 4 пъти по-голямо.

Идеята в "Смъртоносно влияние", че любител астроном може да открие приближаваща комета, без никой друг да я забележи е абсурдна - в момента небето се следи от много научни екипи, които е изключено да изпуснат такова събитие. А изображенията на комета с опашка, която е далече от Слънцето може да разсмеят всеки астроном. На такива разстояния кометите са просто мръсна топка сняг, прах и чакъл без никакви украшения. Опашката се образува от изпарения, а те се случват само, ако е горещо, нали?

И друго на такива малки тела гравитацията е 1000 пъти по-малка и геройският спасителен екип ще тежи грамове и след първата си крачка ще излети обратно в междузвездното пространство.

За многобройните абсурди на филма "След утрешния ден" разказа метеорологът Цветан Симеонов, експерт по науките за земята.

В Холивуд явно не правят разлика между климат и метеорология - климатът касае атмосферната обстановка за период от 20-30 години поне, а метеорология се занимава с времето най-много за един месец. А рязка промяна само за отделна страна си е чист абсурд.

Как в рамките на 15 дни така внезапно може да се променят температурите? За всяка рязка промяна е необходима енергия, която да дойде отнякъде, а няма откъде. А да се вкара още енергия за да се образува и торнадо е нужда гранична стойност на температурата от 20-30о. Застудяване и торнадо едновременно са просто невъзможна комбинация. 

Може да е изненадващо за някои, но в момента преживяваме ледников период - за метеоролозите има ли ледени шапки някъде на Земята - това е ледников период. Ледников период най-вероятно ще има, но във всеки случай няма да е скоро. Това, което най-евективно ни предпазва са океанските течения (като Гълфстрийм). Те се движат много бавно със сантиметри на ден и осигуряват обменът на температури.

А покачването на нивото на океана е съвсем извън всяка логика. От студа то може само да спадне.

Цветан Симеонов разказа и за недомислиците на още един филм - "Ядрото". По неговия сюжет земното ядро ще спре да се върти и ще се образуват "дупки" в магнитното поле и ще започнат едни страшни гръмотевични бури, впрочем без никакво основание.

Ако земното ядро спре да се върти, то това би трябвало да стане постепенно и магнитното поле на Земята ще отслабне, но бавно и равномерно, без "дупки". Да се прокопае "метро" 6 800 км до центъра на Земята е невъзможно - знаем, че гигантските температури и налягане няма да позволят това. А кухини в Земята няма и не може да има.

Да, би било хубаво във всеки филм да има по един - двама учени, които да изчистват поне по-големите абсурди. Или пък - нека си останат такива, за да поупражним научните си знания и критично мислене.

Очаквайте и още интересни лекции и презентации на Софийския фестивал на науката.

Text-to-speech function is limited to 100 characters
Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16.05 2015 в 23:54

Ние представихме този модел - двигателят на Алкубиер: http://nauka.offnews.bg/news/n_0/n_8361.html
А също и Емдрайв, който наистина има някои въпросителни, но ..
http://nauka.offnews.bg/news/n_0/n_10040.html

16.05 2015 в 11:44

"във всички филми с космически пътешествия се забравя ограничението на Специалната теория на относителността, разказва астрофизикът Владимир Божилов. Айнщайн е сложил строга рамка - не може да се надхвърли скоростта на светлината. Защо? Защото с приближаването на пределната скорост, толкова по-масивно става, а безкрайно масивни тела няма, а времето започва да изостава. Частиците, фотоните, които се движат със скоростта на светлината, са без маса."

Тук малко авторите са се объркали. От десетилетия се спекулира, а в момента вече се разтаботват теоретичните основни на двигател огъващ пространството, който създава възможност за движение със свръхсветлинна скорост, като се заобиколи ограничението на скоростта на светлината. Дори имаше съобщения, че покрай ЕМ двигателя разработван от НАСА, случайно са получили и ефект на огъване на пространството, който да даде основата и на такъв огъващ двигател.