Не, депресираните не са реалисти

Ваня Милева Последна промяна на 18 ноември 2022 в 00:01 1644 0

Кредит Pxhere

Проучването подкопава теорията, че депресираните хора са по-реалистични.

Проучване установява, че теорията за "депресивния реализъм" не може да бъде възпроизведена.

Дали нещастните хора просто са по-реалистични в оценките си за това колко контрол имат в действителност върху живота си, докато другите виждат света през розови очила и погрешно вярват, че имат повече контрол, отколкото в действителност?

Това е общата идея на теорията за "депресивния реализъм", която е разпространена в науката и популярната култура повече от четиридесет години.

Проблемът е, че според едно скорошно проучване тя просто не е вярна.

"Това е идея, която е достатъчно привлекателна, за да изглежда, че много хора вярват в нея, но доказателствата просто не са налице, за да я подкрепят", заявява професор Дон Мур (Don Moore), ръководител на катедрата по лидерство и комуникация "Лорейн Тайсън Мичъл" в Haas School of Business към Калифорнийския университет в Бъркли и съавтор на изследването, публикувано в списание Collabra:Psychology. "Добрата новина е, че не е необходимо да сте в депресия, за да разберете колко  контролитате живота си".

Депресивен реализъм

Идеята за депресивния реализъм произлиза от експеримент от 1979 г., в който студенти са помолени да познаят колко голямо влияние имат върху това дали една лампичка ще светне зелено, когато се натисне бутон. Първоначалното проучване показва, че студентите с депресия са по-добри в разпознаването на това кога нямат влияние върху светлините, но студентите без депресия са склонни да надценяват степента на своя контрол.

Като част от по-големите усилия за възстановяване на доверието в научните изследвания, което е силно вкоренено както в структурата на научната общност, така и в обществото като цяло, Мур и колегите му се заемат да се опитат да повторят тези резултати.

Изследователите преразглеждат фундаменталните изследвания, за да укрепят най-основните научни принципи: Могат ли изследването и неговите резултати да бъдат възпроизведени?

Защо да се тества именно теорията за депресивния реализъм? Нейното десетилетно навлизане в науката, културата и дори в потенциалната политика за лечение на психичното здраве я прави важна, посочва Мур. Първоначалното изследване например е цитирано повече от 2000 пъти в последващи проучвания или изследвания, според Google Scholar.

"На първо място в списъка с причини, поради които трябва да преразгледаме тази конкретна статия, е широкото ѝ приемане както в научната, така и в популярната литература", обяснява Мур, който изучава свръхсамоувереността, увереността и вземането на решения. "Това означава, че много хора изграждат теории или политики, основани на това, че този ефект е верен. Ако това не е така, наистина е важно да се установи това."

Резултатите, публикувани през 2015 г. от "Проекта за изследване на възпроизводимостта на научните публикации: Психология" са шокиращи - учените са успели да повторят с различна степен на близост до оригиналното проучване само 39 от 100 работи.

Възпроизвеждане на оригиналното проучване

Авторите проучват две групи участници, които изследват за депресия чрез въпросник. Първата група от 248 участници е от Mechanical Turk на Amazon - онлайн услуга, която осигурява платени анкетьори и участници в проучването от различни среди, в случая всички над 18 години. Втората група е съставена от 134 студенти, които са участвали в изследването в замяна на кредит за обучение в колежа.

Изследователите добавят или използват по-съвременни и надеждни измервания за целите на проучването. Например добавили са механизъм за измерване на отклонението и експериментално са променяли количеството контрол, което участниците действително са имали.

Участниците изпълняват задача, подобна на тази в изследването от 1979 г. В 40 кръга всеки от тях избира дали да натисне бутон, след което се появяваше електрическа крушка или черна кутия. Всеки от тях трябвало да разбере дали натискането (или ненатискането) на бутона е повлияло на това дали лампичката е светнала. След края на кръговете всеки от тях съобщава доколко е имал контрол върху светлината.

Както онлайн групите, така и групите на студентите от колежа са разделени на три експериментални условия. Всяко условие изпита различни връзки между бутона и светлината по време на 40-те кръга. Участниците в първите две условия нямат реален контрол върху появата на светлината, но я виждат да свети съответно през една четвърт или три четвърти от времето. Участниците в третото условие имат известен контрол, виждайки светлината през три четвърти от времето след натискане на бутона.

Изследователите не са успели да повторят резултатите от първоначалното проучване. Всъщност хората в онлайн групата с по-високо ниво на депресия надценяват своя контрол - пряко противоречие с оригиналното изследване. Изследователите отбелязват, че тази констатация може да се дължи по-скоро на тревожност, отколкото на депресия - наблюдение, което според Мур заслужава по-нататъшно проучване.

Авторите установяват, че в групата на студентите от колежа нивото на депресия е оказало слабо влияние върху представата им за контрола.

Изследователите също така проверяват за свръхсамоувереност. Участниците в изследването са помолени да оценят резултатите си от тест за интелигентност. Депресията не оказва влияние и в този случай.

Резултатите подкопават теорията

Резултатите, споделя Мур, подкопават вярата му в депресивния реализъм.

"Проучването не предполага, че има ползи от депресията, така че никой не трябва да търси депресията като лек за когнитивните си предубеждения", подчертава Мур.

Представете си например, че мениджър наема човек, който е депресиран, защото вярва - въз основа на първоначалното проучване - че е по-малко вероятно този човек да е прекалено самоуверен и ще има по-добра преценка. Това би било грешка, смята Мур.

Макар че депресията може да не подобри преценката, въпросът за това как точно да преценяваме нивото си на контрол в различни ситуации има по-широки последици за целия живот, отбелязва Мур.

"Живеем с голяма несигурност за това доколко имаме контрол - върху кариерата си, здравето си, телесното си тегло, приятелствата си или щастието си", коментира Мур. "Какви действия можем да предприемем, които наистина имат значение? Ако искаме да правим добри избори в живота си, е много полезно да знаем какво контролираме и какво не."

Справка: “Sadder ≠ Wiser: Depressive Realism is not Robust to Replication” by Amelia Dev, Don A. Moore, Sheri Johnson and Karin Garrett, 12 October 2022, Collabra:Psychology.
DOI: 10.31234/osf.io/xq24r

Източник: No, Depressed People Aren’t Just More Realistic
UC Berkeley

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !