Неизлюпените още ембриони на птиците не само могат да чуват сигналите за опасност на възрастните птици, но могат да си обменят тази информация с неизлюпените си братя и сестри в гнездото, така че да останат на сигурно в черупките, докато е безопасно да се излюпят.
Тези открития показват как птиците се адаптират към средата си още преди раждането, като за разлика от плацентните бозайници, тяхната физиология не може да бъде повлияна от промените в майчиното тяло, след като яйцето е снесено.
Екип учени използва яйца от Средиземноморска жълтонога чайка (Larus michahellis) за изследването, излагайки някои от тях на звукови сигнали за риск от хищници. Не само че неизлюпените ембриони предават тази информация на събратята си в гнездото, но и се излюпват с много по-предпазливо поведение от контролната група.
"Тези резултати предполагат, че ембрионите чайки могат да получат адекватна информация за средата от своите братя и сестри", споделят учените в своята публикация в списание Nature Ecology & Evolution. "Това доказва колко е важна социално получената информация по време на периода преди излюпването като негенетичен механизъм за развиването на гъвкавост".
За експеримента са събрани яйца на диви чайки от колония на остров Салвора, Испания, които изпитват атаки особено от малки хищници като норки например.
Разпределението на яйцата от опитната (жълто) и контролната (синьо) група по време на експеримента. Кредит: Noguera & Velando, Nature Ecology & Evolution, 2019
Яйцата са разделени в отделения по три и поставени в инкубатори. След това са определени две групи - експериментална (жълто) и контролна (синьо).
От всяко отделение, четири пъти дневно се вадят две от трите яйца, винаги едни и същи, означение с по-тъмен нюанс на изображението, след което биват поставени в звукоизолирана кутия, в която се пуска запис на възрастна чайка, съобщаваща за атака от хищник. На контролната група не се пуска запис в кутията. След това биват върнати в инкубатора, във физически контакт с останалите яйца.
Яйцата, които са били изложени на записа, вибрират повече в инкубатора от тези, стояли в тихата кутия. В експерименталните отделения, дори "наивните" яйца, които не са били изложени на записите, се излюпват след по-дълго време, отколкото контролните отделения. И когато се появят, всички тройки пиленца в експерименталните отделения показват едни и същи промени в развитието си.
В сравнение с контролните пиленца, експерименталните са по-тихи и се свиват към земята повече - защитно поведение, най-често в резултат от алармиращи сигнали от възрастен.
Всички тройки експериментални пиленца, включително и "наивните", имат физиологични характеристики, различни от контролните пиленца - при тях нивата на хормоните на стреса са по-високи, имат по-малко копия митохондриална ДНК във всяка клетка и по-къси крака.
Според учените за да са способни да отговорят на опасност, пиленцата плащат цената на "намален клетъчен капацитет на енергийно производство и растеж".
Статистическият анализ показва, че тези физиологични разлики не могат да се дължат само на дължината на периода на инкубация. След като единствената разлика при експеримента е излагането на звуците, а единствената наблюдавана разлика при поведението на яйцата е вибрацията им, изглежда неизлюпените ембриони могат да си предават сигнали за опасност в гнездото чрез вибрацията.
"Резултатите ни ясно показват, че ембрионите на птиците обменят ценна информация помежду си с братята и сестрите си, вероятно за опасността от хищници", посочват авторите в своята публикация.
Бъдещите изследвания трябва да проучат дали употребата на социална информация от развиващите се ембриони може да осигури фенотипна гъвкавост и в друг контекст, като например при неблагоприятни природни или социални условия и дали тези програмирани отговори могат да варират между ембрионите от едно и също отделение.
Източник: Science alert - We Just Learned Baby Birds Communicate With Each Other From Inside Unhatched Eggs
