Историята ни разказва много за Кръстоносните походи, религиозни войни, водени между 1095 и 1291г., в които християнски нашественици се опитват да завземат Близкия изток.
Но ДНК на кръстоносци от 13-ти век, погребани в общ гроб в Ливан показва, че има още какво да се научи за тях и особено за техните взаимоотношения с народите, които срещат по пътя си, съобщават Science daily.
Проучването е публикувано с списанието The American Journal of Human Genetics.
Останките предполагат, че войните, съставяли кръстоносните армии са били генетично много различни и смесени с местното население на Близкия изток, въпреки, че не са оказали съществено влияние върху генетичния фонд на днешните ливанци. Тези открития показват и колко е важна ролята на ДНК анализите, за разбирането на исторически събития, които са по-слабо документирани.
"Знаем, че Ричард Лъвското сърце е участвал в Кръстоносен поход, но много малко е известно за обикновените войници, които са живели и умрели там и тези древни находки ни дават информация точно за това," разказва съавторът Крис Тайлър-Смит (Chris Tyler-Smith), генетик от Института Уелкъм Санджер (Wellcome Sanger Institute).
"Откритията ни дават безпрецедентен поглед върху произхода на хората, участвали в походите. И те не са били само европейци," разкрива първият автор Марк Хейбър (Marc Haber) от същия институт. "Откриме, че през Средновековието в Близкия изток е имало изключително генетично разнообразие от европейци, местни жители и смесени индивиди, които са се били в походите и са живели и умирали рамо до рамо."
Археологическите доказателства предполагат, че 25 души, чиито останки са открити в погребална яма близо до Кръстоносния замък до древния град Сидон (днешен Сайда), Ливан, са били войни, загинали в битка около 1200г. Основавайки се на това, екипът провежда генетичен анализ на останките и успява да секвенира ДНК на деветима кръстоносци, откривайки, че трима от тях са европейци, четирима от Близкия изток и двама със смесено генетично наследство.
Погребалната яма, в която са открити останките на кръстоносците. Кредит: Claude Doumet-Serhal
През вековете други масивни човешки миграции, като разселването на монголите през Азия, водени от Чингиз Хан и иберийските колонизации в Южна Америка, дълбоко са променили генетичния фонд в тези региони. Но според авторите, влиянието на кръстоносците е приключило бързо, защото техните генетични следи в сегашното население на Ливан са незначителни. "Направили са големи усилия да ги изключат и за няколко стотингодини са успели," коментира Тайлър-Смит.
Древната ДНК ни носи информация за миналото, каквато съвременната не може. Всъщност, когато учените секвенират ДНК от хора, живели в Ливан преди 2 000 години по времето на Римската империя, те откриват, генетично са много близки до днешното ливанско население.
"Ако разгледаме гените на хора, живели по времето на Римската империя и тази на съвременните хора, бихте решили, че съществува само тази линия на наследственост. Бихте си казали, че нищо не се е случило от римския период до наши дни и така бихте пропуснали фактът, че за известен период от време населението на Ливан е включвало и европейци, и хора със смесен произход," разказва Хейбър.
Тези открития показват, че може да е имало и други големи събития в човешката история, от които да не е останала следа в ДНК на съвременните хора. И ако те не са добре документирани, както са Кръстоносните походи, може да не разберем за тях. "Тези резултати показват, че си заслужава да се търси древна ДНК от периоди, в които изглежда, че нищо не се е случвало генетично. Историята ни може би е пълна с такива преминаващи вълни на генетично смесване, които изчезват безследно," предполага Тайлър-Смит.
Изненадващо е и че учените успяват да секвенират и интерпретират ДНК на деветимата кръстоносци. ДНК деградира бързо в топлите климати, а изучаваните останки са били изгорени и грубо погребани.
"От много време има интерес към генетичния фонд на този регион, защото има много стратегическо местоположение, дълга история и многобройни миграции. Но предишните изследвания се съсредоточават основно върху съвременните популации, отчасти защото да се възстанови древна ДНК в топъл климат е толкова трудно. Нашият успех показва, че изучаването на проби в подобни условия сега е възможно, заради напредъка на технологиите за ДНК екстракцията и секвениране," пояснява Хейбър.
Учените планират да разследват какво се е случвало генетично в Близкия изток по време на прехода от Бронзовата към Желязната епоха. Те се надяват и още, че тези изследвания ще станат по-редовни и по-интердисциплинарни.
"Историческите доказателства понякога са частични и носят възможности за грешка," обяснява Тайлър-Смит. "Но генетиката ни дава допълнителен метод да потвърдим някои от нещата, за които знаем от историята, както и да открием такива, които не са документирани исторически. И докато този подход се прилага от историците и археолозите като част от работата им, смятам, че той може само да обогати познанието."
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари