Ниските до умерени нива на стрес могат да помогнат за изграждане на устойчивост, като същевременно намаляват риска от психични заболявания.

Стресът често се възприема като нещо изцяло лошо и понякога може да ви се стори като тежест, надвиснала над главата ви. Въпреки това предстоящият краен срок, който ви стресира на работното място, всъщност може да е полезен за мозъка ви. Това сочат резултатите от ново изследване на Института за развитие на младежта към Университета на Джорджия.

Според проучването ниските до умерени нива на стрес могат да помогнат на хората да развият устойчивост и да намалят риска от развитие на психични разстройства, като депресия и антисоциално поведение. Ниските до умерени нива на стрес могат също така да помогнат на хората да се справят с бъдещи стресови ситуации. Проучването е публикувано наскоро в списание Psychiatry Research.

"Ако се намирате в среда, в която има някакво ниво на стрес, може да развиете механизми за справяне, които ще ви позволят да станете по-ефективен и ефикасен работник и да се организирате по начин, който ще ви помогне да постигнете резултати", казва Асаф Ошри (Assaf Oshri), водещ автор на изследването и доцент в College of Family and Consumer Sciences.

Стресът, причинен от подготовката за важна среща в работата, ученето за изпит или работата в продължение на повече часове, за да се завърши сделка, може да доведе до личностно израстване. Например отхвърлянето от издател може да накара писател да преосмисли стила си. Освен това уволнението може да накара някого да преосмисли уменията си и да реши дали да търси нови възможности или да се придържа към това, което умее най-добре.

За съжаление границата между подходящото количество стрес и прекаления стрес е тънка.

"Това е като когато продължаваш да правиш нещо тежко и получаваш малко мазоли по кожата си", продължава Ошри, който също така ръководи Института за развитие на младежта към Университета на Джорджия. "Вие задействате кожата си, за да се адаптира към този натиск, който прилагате върху нея. Но ако прекалявате, ще разкъсате кожата си".

Умереният стрес може да действа като ваксина срещу ефекта от бъдещи неприятности

Учените разчитат на данни от Human Connectome Project - национален проект, финансиран от Националния институт по здравеопазване на САЩ, който има за цел да даде представа за функционирането на човешкия мозък. За целите на настоящото проучване екипът анализира данните от проекта, получени от над 1200 млади възрастни, които съобщават за своите възприети нива на стрес с помощта на въпросник, който обикновено се използва в изследванията, за да се измери доколко хората намират живота си за неконтролируем и стресиращ.

Участниците са отговаряли на въпроси за това колко често изпитват определени мисли или чувства, като например "през последния месец колко често сте били разстроени заради нещо, което се е случило неочаквано?" и "през последния месец колко често сте установявали, че не можете да се справите с всички неща, които трябва да свършите?".

След това неврокогнитивните им способности са оценявани с помощта на тестове, които измерват вниманието и способността за потискане на автоматичните реакции към визуални стимули; когнитивната гъвкавост или способността за превключване между задачите, паметта за последователност от картини, която включва запомняне на все по-дълги серии от обекти, работната памет и скоростта на обработка.

Изследователите сравняват тези резултати с отговорите на участниците от множество измервания на тревожни чувства, проблеми с вниманието и агресия, наред с други поведенчески и емоционални проблеми.

Според анализа ниските до умерени нива на стрес са били психологически полезни, като потенциално са действали като своеобразна имунизация срещу развитието на симптоми на психичното здраве.

"Повечето от нас имат някои неблагоприятни преживявания, които всъщност ни правят по-силни", заявява Ошри. "Има специфични преживявания, които могат да ви помогнат да се развиете или да изградите умения, които ще ви подготвят за бъдещето."

Способността за понасяне на стрес и неприятности обаче варира значително в зависимост от индивида.

Фактори като възраст, генетични предразположения и наличие на подкрепяща общност, на която да се опреш в случай на нужда, играят роля за това колко добре се справят хората с предизвикателствата. Макар че малко стрес може да е полезен за когнитивното развитие, Ошри предупреждава, че продължителните нива на силен стрес могат да бъдат изключително вредни както физически, така и психически.

"В определен момент стресът става опасен", отбелязва той. "Хроничният стрес, като например стресът, който идва от живот в крайна бедност или от насилие, може да има много лоши здравословни и психологически последици. Той засяга всичко - от имунната система, през емоционалната регулация, до функционирането на мозъка. Не всеки стрес е полезен стрес."

Справка:  “Is perceived stress linked to enhanced cognitive functioning and reduced risk for psychopathology? Testing the hormesis hypothesis” by Assaf Oshri,
Zehua Cui, Cory Carvalho and Sihong Liu, 20 May 2022, Psychiatry Research.
DOI: 10.1016/j.psychres.2022.114644

Източник: Some Types of Stress Could Improve Brain Functioning and Reduce Risk of Mental Illness
University Of Georgia

Още по темата

22/07/2022

Животът

Слоновете имат сложни мрежи за социална подкрепа на сираците в групата си

19/07/2022

Животът

Растенията се справят със стреса като произвеждат собствен аспирин

30/06/2022

Медицина

За първи път има доказателство за обучение и запаметяване по време на сън (видео)

07/05/2021

Животът

Алкохолът в умерени количества защитава сърцето като намалява стреса