19 май 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Нийл де Грас Тайсън: Ако президентите бяха астрофизици

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 05 юни 2017 в 12:0043210
Снимка: Art Streiber/August

Представяме ви едно интервю, поместено в NewScientist, на американския астрофизик Нийл деГрас Тайсън, д-р по физика, автор и популяризатор на науката, който разсъждава за наследството на Барак Обама, възможностите за полет до Марс, статута на Плутон.

Каква ще бъде научното наследство на Барак Обама?

Твърде рано е да се говори за това, но той със сигурност е научно грамотен човек. Той разбира ценността на науката за нашата култура и по-важното - за нашата цивилизация.

Един от най-важните ми спомени за Обама бе речта му, която изнесе през 2010 г. в космическия център Кенеди. Той заяви, че САЩ ще отиде до Марс от средата на 30-те години. Любопитно е, как обещава нещо, което да се случи по време на президентството на друг човек и в рамките на бюджет, който все още не е одобрен. Тази реч утвърди мнението ми, че ако имаме намерение да отидем до Марс или в по-далечния космос, трябва да изберем човек, който да изпълни това обещание.

Изминаха седем години след обещанието на Обама да отидем до Марс. Има ли някакъв напредък?

Ние няма да полетим само защото считаме себе си за изследователи и първооткриватели. Ако това е единственото вдъхновение, САЩ щеше да отиде на Марс 10 години след като кацна на Луната, само от любопитство. Понякога хората забравят, че именно Студената война подхрани програмата "Аполо". Моят прочит на историята ми подсказва, че ние ще отидем до Марс, ако приемем, че това е в интерес на националната сигурност или защото си мислим, че може по някакъв начин да забогатеем.

НАСА и парите на данъкоплатците могат да проправят път до Червената планета, но ако няма ясен бизнес модел, това просто няма да се случи.

Това може да се окаже един проект-суета. Може би Бил Гейтс, Илън Мъск или Ричард Брансън ще обединят милиардите си, за да изпратят хора до Марс.

Бихте ли отишъл до Марс?

Разбира се, но първо ще изчакам човека, който е проектирал ракетата за Марс, да изпрати майка си до Марс и да я върне.

Тогава ще бъда готов да пътувам. И ако реша да отида в космоса, щях да искам подходяща дестинация като Марс. Но засега всичко, което правим, е безопасно да изпратим астронавти наблизо, в ниска околоземна орбита, където вече са били стотици.

Какво чувствате за бъдещето?

Има основания за оптимизъм. Хората имат по-голям достъп до науката, отколкото когато и да било, не само чрез интернет, но все по-често чрез поп културата: има толкова много телевизионни предавания, в които млади учени прилагат знанията си за разкриване на престъпления и други проблеми. Бих казал, че този интерес към областта на науката, до голяма степен се отнася за хората на възраст 35 години или по-млади.

Те все още не са достатъчно възрастни, за да бъдат ръководители на корпорации или да управляват страната, но когато те станат, ще видим огромна промяна в приоритетите на страната по отношение на значението на науката, математиката и технологиите като средство за подобряване на благосъстоянието на страната ни, битието ни.

Аз виждам научната грамотност като един вид ваксина, ваксинация срещу този тип хора, които поради своето невежество не разбират как работи природата.

Вие заявиха, че "космическата" перспектива е важна, когато се разглежда политиката и науката. Какво означава това?

Когато научите колко е голяма Вселената, на колко години е тя, с какво е пълна, ще осъзнаете колко мимолетно е нашето присъствие на Земята. Това ще ви помоне да се пренасочите, ще ви даде нова гледна точка за проблемите ви. Ако се вгледате в Земята от космоса, ще осъзнаете колко е малка и крехка. И докато аз не искам да се занимавам с политическите и културни вълнения, които засягат толкова много хора, ден след ден, ако може някак да се внуши космическата перспектива в умовете на нашите политици, това може да направи света по-различно място почти за една нощ. Ето защо няма да намерите астрофизици водещи армии в битка. Имаме космическа гледна точка, която казва: "Вселената е голяма, ние сме малки. Нека да се разберем по начин, който не уврежда това, което поддържа живота ни".

Много хора се разстроиха, че Плутон не е планета. Какво мислите? 

Ето каква е работата. Ако Земята има размер на обикновен автомобил, Плутон ще изглежда като детска играчка кола. Дори Луната е три пъти по-голяма от Плутон. Работата не е там, че той бе понижен, а в това, че Плутон никога не трябвало да има планетарен статус.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.