Нов научен комплекс ще даде шанс на българските астрономи да изследват космическите обекти с уникални радионаблюдения

Нов научен инфраструктурен комплекс, координиран от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО), ще бъде включен в актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура 2021-2027 г. (НПКНИ).

През последния половин век знанието ни за Вселената се обогатява с астрономически наблюдения в оптичната, инфрачервената и ултравиолетовата област. Но една област на електромагнитния спектър остава слабо изследвана – нискочестотният радиодиапазон, посочват от Института по астрономия.

Проект RACIO за първата българска радиоастрономическа обсерватория, предложен от екип от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН, беше одобрен за включване в обновената Пътна карта на България в началото на 2020 г. Това ще е вторият научен инфраструктурен проект, координиран от ИА с НАО.

Нова научна инфраструктура ще помогне на българските учени да изследват космическите обекти с уникални радионаблюдения. Новият проект е с акроним LOFAR-BG и предвижда в рамките на 10 години да се изгради и развие българска наблюдателна станция на разпределения панeвропейски радиотелескоп LOFAR, както и висок човешки научен потенциал за провеждане на специализирани астрофизични и геофизични изследвания с българската станция и целия LOFAR телескоп. Проектът ще допринесе за развитие на научния и инженерния потенциал, за обезпечаване на хардуерна и софтуерна поддръжка на телескопа, обработка и съхранение на петабайтови обеми от наблюдателни данни и автоматизиран анализ с изкуствен интелект. Предвижда се и активно сътрудничество и обмен на ноу-хау с бизнеса, както и популяризация на радиоастрономическите изследвания.

^{Географско разпределение на LOFAR станциите в Европа, и бъдещата българска станция. Източник: ASTRON, БАН}

LOFAR-BG станцията ще позиционира България на челно място по радиоастрономически наблюдателни възможности в Югоизточна Европа. Поддръжката и обогатяването на тази уникална научноизследователска инфраструктура ще спомогне развитието на радиоинженерни и научни теми в сферата на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) (обработка на сигнали в реално време, анализ на времеви редове и изображения с машинно самообучение, клъстеризиране и съхранение на данни) и трансфер на научен и технологичен ноу-хау от международното LOFAR сътрудничество. Допълнителна цел е да се предизвика и развитие на иновационни компании в радиокомуникационните и ИКТ насоки.

Повече за проекта LOFAR-BG можете да намерите на адрес http://lofar.bg

Описание на радиотелескопа LOw-Frequency ARray (LOFAR):

LOFAR e многофункционален, високоиновативен паневропейски разпределен нискочестотен радио телескоп (10-250 MHz), разработен от нидерландския Институт по радио астрономия (ASTRON) за изследване на ранната и далечна Вселената, слънчевата активност и земната атмосфера. LOFAR се състои от голям брой иновативни наблюдателни станции с антени тип фазирана решетка из цяла Нидерландия и част от Европа, свързани с оптична високоскоростна връзка. В Южна и Източна Европа все още няма LOFAR станции.

Свръхмодерният LOFAR телескоп е уникален със способността си както да наблюдава голяма част от небето, така и да се използва за изследване на много различни явления, допълвайки традиционните оптични телескопи. Друга особеност на LOFAR наблюденията са огромното количество генерирани данни – около 3 Gb/s на станция. Това е предизвикателство, но и възможност за развитие на нови технологии за обработка, съхранение, и анализ на голями бази данни от наблюдения. Понастоящем в Нидерландия има общо 40 LOFAR станции, а в Европа още 13 станции. Започнат е строеж на още две нови станции – в Латвия и в Италия. LOFAR-BG ще е първата станция в Югоизточна Европа. Освен това, голямото ѝ отстояние от другите станции ще позволи на телескопa да увеличи значително ъгловата резолюция на наблюденията.

Основни астрофизични и геофизични области на работа на LOFAR:

⦁ Изследване епохата на рейонизация на Вселената от най-първите звезди; 2) Проучвания на звездното небе за нови радио източници в слабоизследвания нискочестотен диапазон; 3) Наблюдения на динамични краткотрайни източници като свръхмасивни черни дупки и бързовъртящи неутронни звезди; 4) Изучаване на структурата на галактичните магнитни полета; 5) Проследяване на слънчеви изригвания и космическото време; 6) Диагностика на земната йоносфера и магнитосфера; 7) Сеизмични изследвания на земните пластове; 8) Изучаване динамиката на мълнии.

Още по темата

17/04/2020

Човекът

БАН – култура и образование онлайн