Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
26 септември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Разни
FACEBOOK

Нова употреба на Теорията на относителността: Да се мерят масите на бели джуджета (видео)

Мечтата на Айнщайн за определяне на масата на една звезда по ефектите на гравитацията й се сбъдна

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 08 юни 2017 в 14:4616000

Екипът на космическия телескоп Хъбъл изчисли масата на бяло джудже, изгорял остатък от нормална звезда, като измери колко гравитацията му отклонява светлината от фонова звезда, съобщи сайтът на телескопа.

С помощта на Хъбъл астрономите успяха да направят това, за което Алберт Айнщайн писа през 1936 г. като за нещо, което никога няма да се потвърди. В статия в списание Science, той каза, че когато светлината от далечна звезда мине близо до обект, неговата гравитация ще й повлияе като лупа, което ще усили светлината от далечните звезди и може да я отклони, но тъй като другите звезди са толкова далеч "няма никаква надежда да наблюдаваме това явление пряко".

Оказва се, че Айнщайн греши. Международен екип от изследователи, водени от Кайлаш Саху (Kailash Sahu), за първи път успяха да измерят точно масата на бяло джудже, гледайки как гравитационното поле пречупва светлината на по-далечните звезди, се казва в статия, публикувана в списание Science на 7 юни, 2017 (предпринт е достъпен тук). 

"Проучването представя нов инструмент за определяне на масата на обекти, които не можем да измерим с други средства", - заяви пред phys.org Тери Осуалт (Terry Oswalt) от Авиационния университет Ембри-Ридъл в Дайтона (САЩ).

Пръстенът на Айнщайн

Гравитационните лещи, предсказани от Айнщайн, се наблюдавани и преди. През 1919 г. наблюдението на Артър Едингтън на отклонението на светлината, която преминава близо до Слънцето по време на пълно слънчево затъмнение дава едно от първите убедителни доказателства на Общата теория на относителността.

"Когато една звезда на преден план преминава точно между нас и фонова звезда, гравитационното поле пречупва светлината и създава идеален ореол, т.нар. "Айнщайнов пръстен", - обяснява Тери Осуалт.

Преди няколко години екипът на телескопа Хъбъл забеляза, че бялото джудже, наречено Stein 2051, само на 17 светлинни години в съзвездието Жираф, през март 2014 ще закрие далечна звезда на разстояние от 5000 светлинни години, разположена точно на пътя на неговата траектория.

Възползвайки се от тази възможност, астрономите правят общо осем пъти наблюдения на движението на бялото джудже и далечната звезда от октомври 2013 г. до октомври 2015 г.

Сега екипът оценява видимото отместване в позицията на далечна звезда от реалното й място и да изчислява силата на гравитацията и масата на Stein 2051 B.

Изместването е много малко, около 2 ъглови милисекунди - това е дължината на една мравка на около 2500 км.

Движението на бялото джудже Stein 2051 B:

"Основната идея е, че видимото отклонение от положението на фоновата звезда е пряко свързано с масата и гравитацията на бялото джудже", - заяви Тери Осуалт.

Благодарение на тава измерване масата на джуджето е определена, че е 68% от масата на Слънцето.

Този резултат потвърждава теорията за връзката между масата и радиуса на белите джуджета, представена през 1930 г. от американския астрофизик и теоретичен физик от индийски произход Субраманиан Чандрасекар, носител на Нобелова награда по физика.

Изчислението е точно в съответствие и с прогнозите на Общата теория на относителността, която за кой ли път отново е потвърдена.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.