Нова ваксина осигурява 100% защита от инфекция с тропическата треска денга (видео)

Никола Кереков Последна промяна на 31 март 2016 в 14:35 8910 0

Кредит London School of Hygiene and Tropical Medicine / Science Photo Library

Тестването на потенциала на ваксината чрез излагането на здрави хора на отслабена форма на вируса денга - изобразен тук като сини частички - може да е надежден начин за постигане на напредък в борбата със заболяването.

Клинично изпитване, при което доброволците са били инфектирани с денга вирус 6 месеца след като са получили експериментална ваксина, разработена от учени от Националните Здравни Институти на САЩ (NIH) e демонстриралo изумителни резултати.

Всичките 21 доброволци, които получили ваксината TV003, са били защитени от инфекцията, а 20-те участници в контролната група са развили инфекцията.

Изследването, публикувано в Science Translational Medicine, подчертава необходимостта от изследвания, включващи директна провокация с жив вирус (т.нар. challenge studies), при които доброволците се излагат на патогените, предизвикващи заболяването при строго контролирани условия.

„Резултатите от това изследване са много окуражаващи за всички нас, които сме прекарали много години, работейки над кандидат-ваксини срещу денга – заболяване, което е сериозен проблем в голяма част от света, а отскоро е ендемично и в Пуерто Рико,” обяви Стивън Уайтхед (Stephen Whitehead) от Националния институт по Алергия и Инфекциозни заболявания (NIAID) към NIH. Всъщност тези резултати са в основата на скорошното решение на официалните власти в Бразилия да ескалират TV003 ваксината към широкомащабно клинично проучване за ефикасност фаза 3 (phase 3 efficacy trial) под ръководството на Института Бутантан.

Заболяването

Денгата, която е широко разпространена в тропиците и субтропиците, се причинява от 4 типа денга вируси – наричани още серотипове – които се разпространяват от комарите Aedes, същите комари, които разпространяват и вируса Зика. Приблизително 390 милиона човека по света биват инфектирани с денга годишно, като повечето прекарват заболяването почти без симптоми или само под формата на леко заболяване. Въпреки това някои хора развиват тежки и дори животозастрашаващи форми на заболяването наричани денга хеморагична треска (DHF) или денга шок синдром (DSS). Вирусът предизвиква главоболие (особено в областта на слепоочията), треска и болки в ставите, но по-сериозните форми на заболяването могат да доведат до вътрешни кръвоизливи, повръщане, колапс в кръвното налягане и поражения по различни органи. Тежките форми на денга убиват 22 000 човека годишно, повечето от които деца.

Основният вектор на денгата е комарът Aedes aegypti, същия като при вируса Зика. В инфектираните заболяването протича в 3 ясно различими фази - фибрилна фаза, критична фаза и фаза на възстановяване. Всяка от фазите се характеризира с различни симптоми и характеристики, като най-тежките усложнения възникват в критичната фаза (Източник: MedyHealth.com).

Големите епидемии на денга особено в сезона на активност на комарите водят до милиони случаи, които налагат хоспитализация, което значително натоварва здравеопазването и здравната инфраструктура в страните, където денгата е ендемична. Много от тях са от групата на развиващи се страни, където възможностите на местните здравни власти са силно ограничени.

Денгата крие и друга опасност. В последните две десетилетия поради глобалните промени на климата, ареалът на заболяването се разширява много отвъд субтропиците. Основният вектор на заболяването, комарът Aedes aegypti се адаптира много бързо към нови условия на живот и затова към момента около половината от населението на планетата живее под постоянна заплаха от денга. До скоро денгата бе включвана към групата на пренебрегваните тропически заболявания и според много експерти не се инвестираха достатъчно усилия за справяне с нея, тъй като тя не застрашаваше пряко развитите общества. Но с тревожното разрастване на ареала на заболяването се наблюдава и силно нарастващ научен интерес към откриване на ваксина и лечение за заболяването.

Повечето случаи на денга са концентрирани в районите на тропиците и субтропиците. Но със нарастването на влиянието на климатичните промени напоследък, денгата е разширила своя ареал и сега от денга са застрашени почти половината от населението на планетата (Източник: http://HealthMap.org/dengue; US Centers of Disease Control and Prevention (CDC)

Необходимост от балансиран имунен отговор срещу всички серотипове

При първото преболедуване с някой от серотиповете на денга заболяването обикновено минава леко, често без симптоми, като след това се развива дълготраен протективен имунитет към този серотип и краткотраен срещу останалите три. При повторно заразяване с някой от другите серотипове обаче се наблюдава много по-сериозно заболяване (денга треска) и много по-висока честота на тежките форми на заболяването (DHF и DSS) особено при деца. Тази характерна особеност на денгата се дължи на генериране на слабо-неутрализиращи антитела и се означава като антитяло-зависимо усилване (antibody-dependent enhancement – ADE). Този ефект се наблюдава най-често при преболедуването с втори серотип на денга, но не и при трети и четвърти. Поради това се смята, че ефективната ваксина срещу денга трябва да може да индуцира едновременно балансиран имунитет и срещу 4те серотипа на вируса, което се оказва сериозно предизвикателство.

Антитяло-зависимото усилване (ADE) се дължи на генериране на слабо-неутрализиращи IgG антитела, които вместо да изолират вируса взаимодействат с т.нар. Fc-gamma рецептори по повърхността на моноцити (тип имунна клетка), като при това способстват заразяването на тези клетки и ускоряват многократно разпространението на вируса в организма, което води до рязка продукция на голямо количество вируси и може по-лесно да предизвиква тежките форми на заболяването (DHF/DSS)

Директна провокация с денга вирус за оценка на протективния ефект

Високата чесотата на инфекции с денга в ендемичните райони означава, че много хора вече са боледували в определен етап и затова може да имат имунитет към серотипа, който са прекарали. Високата степен на частичен имунитет в популацията прави много трудно оценяването на ефикасността на кандидат-ваксините срещу денга. Модел на инфекция с денга при хора е един от начините да се преодолее липсата на адекватен животински модел и високата степен на частичен имунитет в ендемичните райони. Важно е да се отбележи, че изследванията със заразяване на хора се извършват при стриктни условия, направени така, че да се осигури необходимата безопасност на всеки доброволец и поради това този тип изследвания никога не биха могли да се приложат за някои особено смъртоносни патогени, като Ебола например.

Експерименталната ваксина е разработена основно от д-р Уайтхед и неговите колеги от лабораторията по инфекциозни заболявания в NIAID. Учените от Центъра за оценяване на медикаментите и инфекциозните заболявания към FDA също са допринесли за разработването на ваксината. Кандидат-ваксината се състои от смес от 4 живи, атенюирани (отслабени) вируса и така е насочена към всеки от четирите серотипа. Общо 48 здрави възрастни доброволци са били набрани в два изследователски центъра - University of Vermont College of Medicine в Бърлингтън и Johns Hopkins Bloomberg School of Public Health в Балтимор, които били разпределени в две групи – едните били инжектирани с ваксината, а другите с плацебо.

Шест месеца по-късно, 41 от участниците се съгласили да участват в изследването с директна провокация с вирус. Д-р Уайтхед и колегите му са разработили също и вируса използван в това изследване, който представлява генетично модифицирана версия на вирусния серотип DENV2 изолиран от Кралство Тонга през 1974 г. Оригиналният вирус бил известен с това, че причинява леко заболяване. При предишни изследвания с вирусна провокация при хора, използвайки същия модифициран вирус, д-р Уйатхед и колегите му са установили точната доза на вируса, която да предизвика виремия (наличие на детектируеми нива на вирус в кръвта) при всички индивиди, като при това повечето от тях развивали само умерен обрив на мястото на инжектиране.

„Този модифициран денга вирус е изключително подходящ за употреба при вирусни провокации, тъй като можем да го използваме, за да индуцираме надеждно инфекция с денга в много голям процент от инокулираните доброволци без да предизвикваме сериозно заболяване,” обяснява д-р Уайтхед. Индуцирайки само лек обрив (без треска) в повечето от индивидите, този тип вирусна провокация имитира естествената инфекция с денга вируса, която често включва подобен обрив, отбелязва още той.

Модел с индуциране на инфекция с модифицирана денга при хора (вместо на самото заболяване) е много важна стъпка, твърди Ана Дърбин (Anna Durbin), която е била ръководител на клиничното изпитване в Джон Хопкинс.

„Тъй като липсват специфични терапии за тропическата треска денга е желателно да разполагаме с вирус, който да предизвиква инфекция, но да не води до сериозни симптоми на заболяването,” обяснява тя. Високият процент от хора, които развиват виремия след излагане на вируса е друго съществено предимство – когато повечето или дори всички доброволци развият виремия или други признаци на инфекцията, клиничното изпитване може да си позволи да набере неголям брой хора и все пак да получи надеждни резултати за способността на кандидат-ваксината да защитава от инфекция.

В настоящето изследване, всички 20 участници в плацебо групата развили виремия, 16 (80%) развили лек обрив и 4 (20%) имали временно понижаване в броя на левкоцитите след излагане на вируса. Нито един от 21-те участници получили TV003 ваксината не развил виремия или какъвто и да е друг признак на инфекция след вирусната провокация.

„Бяхме изключително приятно изненадани да видим, че тази кандидат-ваксина успя да осигури пълна защита на всички имунизирани,” коментира д-р Дърбин. „Серотипът DENV2 се смята за най-неприятния компонент в тази, както и в други кандидат-ваксини при които получения след имунизация имунен отговор е небалансиран, като се смята че най-трудно се постига протективен отговор срещу DENV2. Именно за това способността на тази кандидат ваксина да осигури защита при излагане на DENV2 вирус се смята за изключително окуражаващо.”

Д-р Уайтхед в момента разработва човешки модел за провокация с модифициран денга вирус от серитип 3 (DENV3). Този вирус може да се използва в бъдещи клинични проучвания, за да се тества ефикасността на кандидат-ваксини или терапии срещу денга.

Допълнителна информация за проучването може да получите на ClinicalTrials.gov, използвайки уникалния идентификационен номер на проучването NCT02021968.

Зика

Денга вирусът е в едно и също семейство с вируса Зика (сем.Flaviviridae) и екипът от NIAID възнамерява да използва опита си с живата атенюираната ваксина за денга, за да се опитат да разработят ваксина и срещу Зика, отбелязва д-р Уайтхед.

Учените се надяват и че ще могат да използват подобен експеримент с директна провокация, за да тестват новите кандидат-ваксини срещу Зика, от които много държави в Южна и Централна Америка имат остра нужда поради бушуващата в момента там епидемия от Зика и натрупващите се напоследък доказателства за много по-сериозни рискове от заболяването, като синдрома Guillain–Barré и микроцефалия при новородени.

Скептицизъм

Макар че новината за ваксина срещу денга със 100% ефективност бе посрещната със силни вълнения по цял свят, някои специалисти побързаха да изразят по-умерени мнения. Идеята за ваксина, която да може да защитава от второто по-честота тропическо заболяване разпространявано от комари (след маларията) само чрез еднократна имунизация е наистина страхотно, но все още е прекалено рано да сме напълно убедени в успеха му.

На първо време, настоящето клинично изследване е прекалено малко, за да се извадят сериозни заключения – то е от т.нар. клинични изпитвания от 2-ра фаза (clinical trial phase 2). На ваксината тепърва й предстои да демонстира истинската си ефикасност при голямо проучване фаза 3, което представлява последната стъпка преди тя да бъде одобрена и пусната на пазара.

Учените наскоро са започнали такова голямо проучване в Бразилия, в партньорство с института Бутантан, което смята да набере около 17 000 човека. Завършването му ще отнеме поне 5 години, въпреки че от NIH твърдят, че планират да представят предварителни резултати още след 2 години. При всички случаи ще минат поне няколко години преди ваксината да излезе на пазара и да започне да се прилага в широки мащаби.

Пациент получава лечение за треска предизвикана от денга в медицински център в Бразилия на 19 февруари 2016 г. Заболяването убива по 22 000 човека годишно, повечето от които деца (Снимка: Ueslei Marcelino/REUTERS).

Друга ваксина за денга?

Друг важен факт, който много новинарски агенции по света пропускат да споменат при отразяването на тази новина е, че вече има одобрена ваксина за денга пусната на пазара. Френският фармацевтичен гигант Sanofi-Pasteur е първата компания, чиято кандидат-ваксина премина успешно клинични изпитвания фаза 3 и доби лиценз. Въпреки това много експерти описват целия дългогодишен процес на разработване и тестване на ваксината на име Dengvaxia на Sanofi като разочароващ провал. Проблемът с тази ваксина е, че въпреки обещаващите резултати в клиничните изпитвания фаза 1 и 2, при голямото изпитване на фаза 3 проведено едновременно в няколко ендемични държави демонстрира небалансиран имунен отговор и практически липса на протективен ефект при един от серотиповете на денга – DENV2. Нещо повече – допълнителната обработка на данните показала, че при малки деца ваксината не просто не е протективна, но дори предразполага децата към развитие на тежка форма на денга. Поради това ваксината в момента е одобрена за използване само в две държави – Бразилия и Мексико в края на миналата година, но само за лица над 9 години. Макар в целевия възрастов диапазон ваксината да осигурява относително добра протекция (около 66%) най-рисковия контингент от малки деца под 5 години остава извън обхвата й.

Повече за начина на заразяване от вируса денга и за Dengvaxia ваксината можете да видите на това прекрасно клипче:

Dengvaxia е първата одобрена ваксина в света срещу денга, но със сигурност няма да е последната. С относително ниската си ефективност, липсата на покритие на най-застрашената част на населението и необходимостта от три дози правят нереалистично прилагането й в големи мащаби в държавите, където денгата е ендемична.

Камерън Симънс (Cameron Simmons), микробиолог от Университета в Мелбърн, който е работил с денга от десетилетия е обявил по време на интервю през септември миналата година, че не е убеден, че ваксината на Sanofi ще успее скоро да предизвика съществен ефект върху глобалната заплаха от денгата.

„Безспорно денгата ще продължи да бъде сериозен проблем, за който няма добра, налична и лесна за употреба ваксина поне в следващото едно десетилетие,“ твърди той. „Това е само началото на първата глава в развитието на ваксините срещу денга.“

Може би обещаващата TV003 ваксина ще бъде този следващ етап. Но докато установим как ще се развие историята с денгата ще минат още доста години.

Източници: NIH, Nature, Tech Insider и др.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !