Мишките пика (наричани още сеносъбирачи) са шампиони, когато става дума за съхраняването на топлина в студеното време. Но тази адаптация има своята цена - такава която може да направи невъзможно оценяването на тези малки планински животинки в условията на климатичните промени.

Със затоплянето на техните местообитания, мишките пика живеещи на ниска надморска височина имат само един един шанс да избегнат измирането: да мигрират на по-студени и по-високи части на планината.

Мишките Пика (сеносъбирачи)

Но дори да успеят да се преместят, мишките пика обитаващи ниска надморска височина, може да не успеят да се приспособят към по-ниското ниво на кислород на по-голяма височина, докладваха биолози миналата седмица на събрание на Американското Дружество на Натуралистите.

Сеносъбирачите, които включват около 30 вида, живеещи на различна височина, вероятно са развили специфични адаптации за живот в съответните си хабитати. За да оценят функционалните различия между сеносъбирачите обитаващи ниска, средна и висока надморска височина, учените сравнили 10 вида, живеещи на височина от морското равнище до 5000 м. Те разгледали 3 гена в митохондриите, електроцентралите на клетката. Тези гени кодират протеини, които спомагат за използването на кислорода при генериране на химична енергия в тялото. Протеините от живеещите на високо мишки пика изглежда са много ефективни, което обяснява как те живеят без проблеми на толкова голяма височина, където атмосферното налягане е много ниско.

Живеещите на ниско сеносъбирачи обаче имат модифицирана версия, която изглежда генерира много топлина, но по-малко енергия за клетката. Това е чудесно за поддържането на телесната топлина, но може да направи оцеляването много по-трудно ако им се наложи да се придвижат на по-голяма височина, където ефективното използване на кислорода е от жизнена важност.

Ако мишките пика не се справят това би означавало сериозен проблем за цялата екосистема: на Тибетското плато, те са най-често срещания малък бозайник, който остава активен през цялата зима, осигурявайки по този начин храна за снежните леопарди, невестулки и дори мечки. Освен това изграждайки всяка от своите подземни бърлоги с около 60 входа, те превръщат части от пейзажа в нещо като гъба, която задържа водите от мусонните дъждове и забавя отичането, което спомага за поддържането на пълноводието на реките през цялата година.

Сеносъбирачите се смятат за вредители в Китай и местните влати предприемат агресивни кампании по масово разпръскване на отрови, за да се справят с тях. В същото време много учени ги определят като ключов вид ("keystone species") в местните хабитати и остро критикуват действията на китайските власти.

Това съвсем не е единствената заплаха за малките бозайници. Пикачу е всеобщ любимец и е определян като най-сладкия Покемон, но в Китай истинската пика се смята за вредител. Много еколози изразяват несъгласие с определянето на сеносъбирачите като вредители, а редица учени критикуват Китай за своите опити да унищожи мишките пика чрез масовото разпръскване на отрови.

Мишките пика (сеносъбирачи) обитават предимно северозападен Китай в областта на Куингай-Тибетското плато и местните власти смятат, че животните вредят на пасищата. Китайските власти вече неколкократно са третирали територията на провинция Куингай с цинков фосфат, за да изтребят животинките и последната фаза от тази отровителна кампания е струвала на страната около 35 млн. долара.

Източник: Science Magazine

Още по темата

25/01/2016

Земята

Анимация: 100 години глобално затопляне за една минута