От 80-ткилограмовия немски дог до еднокилограмовия миниатюрен пудел изглежда, че има куче за всеки. Най-големият генетичен анализ досега открива как тези породи са се появили, кои са наистина близокородствени и кое прави някои кучета по-предразположени към определени заболявания, съобщава Science mag.

„Те показват, че използвайки генетиката наистина може да покажеш какво се е случвало, когато (селекционерите) са създавали тези породи", коментира Елинър Карлсън (Elinor Karlsson), бионформатик в Медицинския център в Уорстър към Университета на Масачузет, която не е включена в изследването.

След като кучетата са първоначално одомашнени, вероятно преди 15 000-30 000 години, хората са избрали най-добрите ловци, пазачи на къщи и на стада да бъдат техни най-добри приятели в зависимост от нуждите си. Съществували са различни породи кучета - отглеждани заради козината или месото им, като бойни кучета, кучета-водачи или кокетните "кучета-аксесоари“.

Днес кучетата са 350 породи или повече, всяка със специфични черти и поведение. Много са се появили в последните 200 години. Някои изследвания са определили генетиката на сравнително малък брой породи, но никое не е било достатъчно всеобхватно да покаже как и кога повече породи са се появили. Карлсън твърди: „Целият период между одомашняването и наши дни беше една черна кутия”.

Илейн Острандер и Хайди Паркър (Elaine Ostrander, Heidi Parker), генетици в Националния изследователски институт за човешкия геном в Бетезда, Мериленд (National Human Genome Research Institute, Bethesda, Maryland) и техни колеги прекарват 20 години по изложения за кучета, пишейки до любители на кучета и търсейки помощ от всички краища на света, за да съберат ДНК проби: в някои случаи използвали вече събрана информация.

Те не са били заинтересовани от това кога и къде кучетата са одомашнени, а как породите са се развили. Техните проби сега включват 1346 кучета, представляващи 161 породи или около половината от всички породи кучета. Сравнявайки различията на 150 000 места в генома на всяко куче, те създават родословно дърво.

Еволюционният биолог Робърт Уейн (Robert Wayne) от Университета на Калифорния, Лос Анжелис споделя: „Обхватът на анализа е много впечатляващ, изключително постижение за еволюцията на породите”.

^{Семейното дърво на породите; Източник: H. G.Parker et. al. Cell Reports 19 (25 April 2017) © Elsevier Inc.}

Почти всички породи попадат в 23 по-големи групи, наречени клонове, докладва екипът в Cell Reports. Макар че са генетически определени, клоновете също обхващат заедно кучета с подобни черти. По този начин боксерите, булдозите и бостън териерите – всички развъждани за сила, са в един клон, докато пастирските кучета, като овчарските, коргитата и колитата, попадат в друг, а ловци като ретривърите, шпаньолите и сетерите - в трети.

Групирането на различните породи, които споделят определени работни дейности, предполага, че древните селекционери вероятно са развъждали кучетата за специални цели, избирайки да се грижат за тези, които са най-добри в пазенето на къщата или стадото. А в последните 200 години хората са разделили тези големи групи на породи.

Но информацията също показва, че някои породи са спомогнали за създаването на други като споделят ДНК с множество клонове. Като една от първите дребни породи, мопсът, който е дошъл от Китай, е използван в Европа от 16-ти век за смаляването на други породи. Така че ДНК-то на мопса е част от много други малки породи и породи-играчки.

Петер Саволайнен (Peter Savolainen), еволюционен генетик в Кралския технологичен институт в Солна, Швеция, който не е включен в изследването коментира: „Това е много вълнуващо! То показва как атрактивни черти от една порода са заложени в други нови”.

Паркър твърди, че наличието на тези клонове ще помогне на ветеринарите да обръщат внимание на потенциални генетични проблеми. Например, преди ветеринарите не можеха да разберат защо генетично заболяване, наречено аномалия на окото, при колитата, което уврежда различни части на окото и се появява при тях, при бордър колитата и австралийските пастирски кучета, също така се появява и при новошотландските ретривъри.

Но генетичният анализ показва, че този ретривър има предци колита или австралийски пастирски кучета, които може би са пренесли увредените гени. Уейн обяснява: „В резултат на смесването на породи, получените могат да споделят специфични геномни региони, носещи мутации, които причиняват болести при много различни породи”.

Уейн и Карлсон подчертават, че за да представят повече детайли, изследователите трябва да сравнят цели геноми – целите 2.5 милиарда бази. Освен това, Саволайнен подчертава, че работата „е много добра първа стъпка в определянето на произхода на всички кучешки породи, но половината от всички породи все още липсват.”

Острандер и Паркър определят публикацията като междинна, а не крайна точка. Острандер обяснява: „Достигнали сме точка, при която можем да започнем да правим някои от нещата, които сме искали. Но това не означава, че сме приключили”.

Още по темата

11/03/2017

Животът

И кучетата мамят, за да получат каквото искат от хората

14/02/2017

Животът

Маймуните и кучетата ни преценяват по това как се отнасяме към другите

27/11/2016

Животът

Вашето куче помни повече, отколкото си мислите