Октоподите могат да усетят химическия състав на обектите, до които се докосват, благодарение на вкусовите рецептори на повърхността на пипалата си.
Така тези удивителни животни могат да опитат плячката си, преди да я изядат, като използват пипалата си, за да я „оближат“, което според изследователите е доказателство, че осемте израстъка на главоногите са аналогични на езици с „ръце“ и „мозъци“.
Макар октоподите понякога да проявяват удивителни интелектуални способности, тяхната нервна система е много по-малко централизирана от нашата. Мозъкът им съдържа много малка част от нервните им клетки, но във всяко от осемте пипала са открити големи клъстери неврони. Те правят крайниците на октоподите полуавтономни, способни да извършват много действия без допълнителен контрол от "центъра".
Пипалата на октопода са покрити с вендузи, които включват клетки за невронна обработка на тактилни и вкусови сигнали. Те им позволяват да определят дали плячката става за храна или е отровна, обяснява Никълъс Белоно (Nicholas Bellono) от Харвардския университет. Това е особено полезно, тъй като октоподите са склонни да „ловят” на сляпо, вкарвайки крайниците си в дупки и цепнатини, за да намерят скрита плячка.
Белоно и колегите му изучават с микроскоп и на молекулярно ниво клетките на вендузите на вид калифорнийски октоподи (Octopus bimaculoides). Те установяват, че някои реагират на допир, а други на „вкуса“ на химикалите във водата, с разклонени окончания, характерни за сензорните клетки.
След това изследователите използват електрофизиологията, която измерва електрическата активност на клетките, за да проверят колко чувствителни са вкусовите и допирните рецептори на вендузите към различни видове аромати и миризми съответно. Учените са установяват, че рецепторите реагират на водоразтворими химикали, като горчив хлорохин, както и на химикали, които не се разтварят добре във вода, като тези, отделяни от токсична плячка, разказва Белоно.
Много морски животни, включително октоподите, имат обонятелни органи, които вероятно откриват водоразтворими химикали и вероятно някои слабо разтворими. Въпреки това, обикновено се смята, че това „подводно обоняние“ се случва от голяма дистанция във водата, като начина, по който нашите носове усещат миризмите от разстояние във въздуха. Лошо разтворимите молекули изискват близък обхват за откриване, което се улеснява чрез директен контакт, подобно на начина, по който работят езиците.
Бебе калифорнийски октопод (Octopus bimaculoides), заснет от Джереми Селан в Аквариума Санта Моника. Кредит: Wikimedia Commons
Октоподите всъщност имат в устата си подобен на език орган, наречен радула, който реже и остъргва плячката, особено черупчестите. И все пак не изглежда, че може да усети вкус. Радулата действа „по-скоро като зъби. Засега рецепторите за вкус/допир изглеждат специфични за вендузите“, коментира Белоно.
Справка: Cell, DOI: 10.1016/j.cell.2020.09.008
Източник: Octopuses taste their food when they touch it with their arms, New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари