19 август 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Онкохематологичните заболявания у нас са с все по-добра диагностика и възможности за лечение

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 04 май 2019 в 00:0022580

На 25 април д-р Тодориева изнесе презентация за клетъчните и генни терапии в хематологията по време на дискусионен семинар на тема: „Онкохематологичните заболявания: от смъртоносна диагноза към нов живот“.

Той се проведе в рамките на 42-ия годишен конгрес на Европейската фармацевтична студентска асоциация (EPSA) и е част от информационната кампания „Животът със злокачествени заболявания на кръвта е възможен“.

Кампанията е организирана от Българското сдружение „Лимфом“, Българското медицинско сдружение по хематология, Българското медицинско дружество по детска хематология и онкология и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Д-р Доротея Тодориева – Тодорова от Клиниката по хематология, УМБАЛ „Георги Странски“-Плевен, бе любезна да отговори на няколко въпроса на НаукаOFFNews.

Когато говорим за онкохематологични заболявания, кои са най-често срещаните у нас?

Честотата на онкохематологичните заболявания нараства през последните години – вероятно и във връзка с по-добрата, бърза и адекватна диагностика. В България има сравнително добре осигурен достъп на пациентите до специализирана помощ. В САЩ е установено, че на всеки 3 минути се диагностицира по един пациент с онкохематологично заболяване, а смъртността може да бъде много висока. През последните години се наложиха много нови медикаменти в лечението на честите онкохематологични заболявания: неходжкиновите лимфоми (моноклонални антитела, тирозинкиназни инхибитори, bcl2 инхибитори), острите миелоидни левкемии (FLT3 инхибитори), миеломната болест (протеазомни инхибитори), болестта на Ходжкин (антитяло-лекарство конюгат, checkpoint инхибитори). Повечето от тях са вече налични и в България.

А кои са редките заболявания, за които се изисква по-специфично лечение?

По-рядко срещани, но също вече не толкова редки, са миелопролиферативните заболявания, при които костният мозък произвежда повече кръвни клетки – бели, червени, тромбоцити или фибротична тъкан (полицитемия вера, есенциална тромбоцитемия, миелофиброза). При тях често се среща мутация V617F в JAK гена и затова специфичното им, таргетно лечение са новите JAK-инхибитори. Към тази група спада и хроничната миелоидна левкемия, при която разполагаме с високо селективни тирозин-киназни инхибитори, благодарение на които пациентите с тази диагноза не само оцеляват, а водят напълно нормален начин на живот и вече дори могат да мислят за спиране на лечението си при строги клинични индикации. Нови агенти навлизат и в лечението на миелодиспластичните синдроми – модерната хипометилираща терапия. Големи стъпки се правят и при лечението на доброкачествените хемопатии – таласемия и хемофилия, които са хронични заболявания за цял живот, потенциално осакатяващи пациентите.

Какви са основните причини за развитие на такива заболявания? Кои фактори влияят върху протичането им - физическа активност, хранителни навици, съпътстващи заболявания?

Доброкачествените хемопатии са обикновено наследствени заболявания и важно място при тях има фамилната анамнеза и генетичната консултация. За съжаление няма установени конкретни причини, които категорично водят до развитие на злокачествени хематологични заболявания, няма и доказани начини, по които да се профилактира развитието им. Често се установяват генетични промени, които са типични за някои заболявания или определят прогнозата им. Най-важни са регулярните профилактични прегледи, проследяването на показателите в пълната кръвна картина, наличието на нарастващи туморни формации на нетипични места или на места, където има лимфни възли, уголеменият далак, неспецифичните симптоми като необяснима температура до 38 градуса, отпадналост, интензивно нощно потене, сърбеж, нежелано отслабване на телесната маса.

Разкажете ни за клетъчните и генни терапии в хематологията? Имунната терапия например, прилага ли се у нас?

Имунната терапия при хематологични заболявания е с традиции в България. Моноклоналните анти-CD20 антитела са незаменими и широко използвани при много неходжкинови лимфоми, вече и в подобрените си и лесни за приложение формули. Към момента навлизат и конюгати на антитела с други медикаменти, както и новите checkpoint инхибитори при лимфома на Ходжкин.

Клетъчните терапии с основен представител костномозъчната трансплантация се прилагат вече в много университетски центрове в страната. При строги клинични индикации за вида трансплантация, който се налага, пациентите се насочват към трансплантационен комитет, който определя последващото поведение. Някъде между клетъчната, генна и имунна терапия откриваме една голяма надежда в онкохематологията – CAR-T терапията (Т-клетки с химеричен антиген рецептор). Най-общо този вид лечение залага на „обучението“ на собствените Т-клетки на пациента специфично да разпознават и директно да унищожават само туморните клетки. Това става чрез вирусното модифициране на Т-клетките под строг контрол в специални лаборатории. До момента резултатите от пациенти, получили такъв вид терапия са обнадеждаващи.

Колко бързо стигат в България световните постижения в терапиите за борба с рака например?

По отношение на онкохематологичните заболявания можем да се похвалим с голяма палитра от нови медикаменти, които са напълно достъпни за пациентите и сравнително бързо стигат до нас и до тях. Проблемът е, че понякога липсват базисни лекарства.

Споделете конкретен пример от Вашата практика, някой случай, който ви е развълнувал или вдъхновил?

Не бих могла да посоча само един. Сещам се за много хора, при които сме имали очаквани и неочаквани успехи. За съжаление, има и хора, при които сме се провалили. Но това е и в световен мащаб. Затова и Хематологията е една от най-бързо развиващите се науки и от тези, в които има най-голямо търсене на нови медикаменти и терапевтични опции, защото въпреки многото възможности, все още има моменти на изпадане в дупка и безизходица.

Но за да завършим позитивно – много хора вече живеят по-дълго при значимо подобрено качество на живот и с мисълта за контрол над болестта, а защо не и за пълна победа над нея! Вече мислим не само преживяемост, но си позволяваме да целим и качество на живота при тези хора.

Визитка:

Д-р Доротея Тодориева – Тодорова е завършила Медицинския университет, гр. Плевен.
Специалност: Клинична хематология от 01.06.2018 год.
Месторабота: От 03.01.2012 год. до момента – УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, Плевен, Клиника по Хематология
Преподавателска дейност: упражнения със студенти, семинари със студенти по обменни програми, семинари по редки болести
Научни интереси: в областта на коагулационните нарушения и малигнените хемопатии, най-вече миелопролиферативни заболявания. По тези проблеми: участия в множество конгреси и обучения – национални и международни с разработки.
EHA Masterclass Diploma 2015. EHA Bite-size Masterclass Diploma, Thrombophilia, 2016.
Диплома от успешно положен Европейски изпит по хематология - 2018
Членство в научни организации: Български лекарски съюз, Българско медицинско сдружение по Хематология, Европейска хематологична асоциация, Американско дружество по Хематология, Българско сдружение по медицинска генетика


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.