01 декември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Основни вещества, постъпващи в атмосферата на България вследствие на човешката дейност

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 18 ноември 2020 в 09:00 10390

Анализ на емисиите в атмосферата от различните икономическите дейности

Настоящата статия представя анализ на официални данни за емисии на вредни вещества в атмосферата. Анализът показва количествено основните замърсяващи икономически дейстости в България, които допринасят за отделянето на парникови газове в атмосферата.

Човешката дейност изменя концентрацията на веществата в атмосферата и внася нови такива. В глобален мащаб това води до изтъняване на озоновия слой и до натрупване на парникови газове в атмосферата, които причиняват дългосрочни промени на климата. Ето защо е важно да знаем какви вещества емитираме и кои са основните замърсяващи икономически отрасли на регионално и локално ниво. Тъй като темата предизвиква обществения интерес и има пряко отношение към затоплянето на атмосферата (нещо, за което се говори по-малко), настоящата статия представя осреднени резултати от количествен анализ на официални данни за емисиите на различни вещества в атмосферата конкретно за България. За целта са използвани данни от Националния статистически институт (НСИ) за седемгодишен период – от 2011 до 2017 г. включително.

Кои са основните вещества постъпващи в атмосферата в резултат от човешката дейност?

Анализът на данните за антропогенните емисии в атмосферата за България установи, че най-голяма тежест сред изхвърлените вещества има въглеродният диоксид (CO2), който се отделя в атмосферата главно при производството на топло- и електроенергия. Въглеродният диоксид не винаги се разглежда като замърсител, защото той е неизменна част от състава на атмосферата, като заема 0.0383% дял от нея. Той не е токсичен и е основна съставна част от жизнения цикъл на растенията и животните. Когато обаче концентрацията му превиши установени норми, тогава вече се възприема като замърсяващ газ. При повишена концентрация предизвиква кисел вкус в устата и жилене (дразнение) на гърлото и носа. Възможно е да затруднява дишането при животните и човека. Концентрацията на въглероден диоксид се разглежда и в друг аспект. Той е парников газ, който неминуемо влияе на климата чрез усилване на парниковия ефект.

Средномногогодишното количество на въглероден диоксид от производството на топло- и електроенергия възлиза на приблизително 32 млн. тона (фиг. 1). Това го нарежда на първо място в класацията на постъпващите вещества с антропогенен произход в атмосферата. За същия референтен период, пътният транспорт, който често се посочва като главна причина за замърсяването на атмосферата с азотни оксиди фини прахови частици (ФПЧ), също отделя CO2 средно на година около 8 млн. тона или четири пъти по-малко. Емисиите от производствените процеси възлизат на почти 4,3 млн. тона или над 7,4 пъти по-малко спрямо производството на топло- и електроенергия. Въглеродните емисии от битовото горене възлизат на по-малко от 0,9 млн. тона, което ще рече, че отоплението на домовете има значително по-малка роля в емитирането на СО2. От друга страна обаче отоплението на домовете изцяло чрез електроенергия също допринася за повишаване на концентрацията на въглеродни емисии, тъй като над 40% от електроенергията в България се произвежда от ТЕЦ на въглища. Негативният ефект от употребата на дърва и въглища е по-скоро свързан с повишаване на концентрацията на фини прахови частици (ФПЧ) и задържането им в ниските слоеве на атмосферата. За това спомагат негативните форми на релефа, каквито са котловините, например. Проблемът с ФПЧ ще бъде разгледан по-подробно в отделна публикация.

Фиг. 1 Осреднени стойности на емисии на въглероден диоксид в България по за периода 2011 – 2017 г. (данни НСИ)

Отделените въглеродни емисии, заедно с другите газове и аерозоли, оказват влияние върху ниските слоеве на атмосферата, изменяйки състава ѝ. Тъй като въглеродният диоксид е парников газ, който води до повишаване на приземната температура на въздуха, регулирането на емисиите му има водещо значение за намаляване на ефектите от климатичните промени. Според редица изследвания има пряка връзка между увеличаването на концентрацията на въглероден диоксид и повишаването на температурата на въздуха, което доказва необходимостта от рестрикции на най-замърсяващите с въглероден диоксид производства. По данни на НСИ се наблюдава тенденция към намаляване на емисиите на СО2 (от 40 млн. тона през 2011 на 29,1 млн. тона през 2017 г.), което е обнадеждаващ факт.

На второ място по годишно количество емисии се нарежда метанът (фиг. 2), който също като въглеродния диоксид е парников газ, спомагащ за глобалното затопляне и промените в климата. Основният източник на метан в България са различни производствени процеси, отделящи средно около 450 хил. тона годишно органичен въглеводород в атмосферата. Селското стопанство от своя страна отделя 6 пъти по-малко метанови емисии в периода 2011-2017 г. , като количеството на отделените газове от земеделието варира между 70 и 73 хил. тона на година. Докато в периода 2011–2017 г. при количеството на въглеродните емисии се установява тенденция към намаляване, то при емисиите на метан не се наблюдава подобен спад.

Значителен източник на метан се явяват сметищата и инсталациите за обработка и складиране на отпадъци, които отделят приблизително 163 хил. тона метан на година. При тази дейност се внедряват по-природосъобразни мощности и се подобрява филтрирането на изхвърляните вещества, в резултат на което се наблюдава известен спад в количествата на отделяни газове – през 2011 г. са отделени над 176 хил. тона метан, а през 2017 г. приблизително 139 хил. тона.

Фиг. 2 Осреднени стойности на емисии на метан в Българи за периода 2011 – 2017 г. (данни НСИ)

Други вещества с антропогенен произход, постъпващи в атмосферата

Редица други вещества освен въглеродният диоксид и метанът се емитират в атмосферата в България (фиг. 3). Най-голямо е количеството на емисиите на серни оксиди и въглероден оксид. Серни съединения се отделят при изгарянето на изкопаеми горива (въглища и нефт), използвани в производството на топло- и електроенергия. Въглеродният оксид (CO) постъпва в атмосферата при непълно или пълно изгаряне на горивата като основни източници са отоплението и транспорта. Емисиите на CO от битовото отопление надвишават 2,7 пъти емисиите от пътния транспорт.

Фиг. 3 Осреднени емисии на други вредни вещества от различни икономически дейности в България за периода 2011 – 2017 г. (данни НСИ)

Основният източник на амоняк и азотни съединения, чиято употреба бележи ръст в периода между 2011 и 2017 г., е селското стопанство (фиг. 3), в което широко се използват азотни торове и други съединения. Тези емисии на вредни вещества могат да бъдат намалени чрез използване на по-малко количество изкуствени минерални торове и чрез внедряване и насърчаване на еко- и биоземеделие.

След направения анализ става ясно, че основните антропогенни вещества внасяни в атмосферата в страната са въглеродният диоксид, следван от емисиите на метан, въглероден оксид и серни оксиди. Макар и въглеродния диоксид, често да не се възприема като замърсител, заедно с метана, като парникови газове, значително надвишават количествата на аерозолите, което води до засилване на парниковия ефект. Всичко това влияе на климата както на местно, така и на национално ниво, и респективно и в глобален аспект. Ограничаването на емисиите на вредни вещества в атмосферата е задължителна мярка за намаляването на човешкото влияние върху климатичните промени. Мониторингът и измерването на емисиите на вредни вещества дава възможност за оценка на ефективността от дадени мерки като промени в структурата на енергетиката, използване на повече възобновяеми енергоизточници, управление на отпадъците и внедряването на добри земеделски практики. Всичко това има за цел да намали ефекта от климатичните промени, които вече се усещат все повече.

За допълнителна информация, може да прочетете публикациите в Климатека:

В публикацията са използвани материали от:

  1. Емисии на вредни вещества в атмосферата – Национален статистически институт, отдел „Статистика на околната среда и енергетиката“
  2. Емисии във въздуха – в сб. Околна среда 2018, Национален статистически институт, С., 2020, 10-16.

Източник: Основни замърсители на въздуха в България, Климатека

Авторите:

Петко Божков е преподавател в Геолого-географския факултет (ГГФ) на СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по геоморфология и палеогеография в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“.

Симеон Матев е асистент в Катедра "Климатология" в СУ „Св. Климент Охридски“


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.