22 май 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Отдавна изгубеният „Остров на златото“ изплува отново в индонезийска река

Артефактите, открити на дъното на реката, включват златни пръстени, будистки статуи и китайска керамика

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 02 ноември 2021 в 09:01 136900

Индонезийската река Муси. Кредит: PictureCorrect

Останките от отдавна изгубения „Остров на златото“, където легендите описват човекоядни змии, изригващи огън вулкани и хинди-говорещи папагали – може да са открити в река Муси близо до Палембанг, Индонезия. И, разбира се, има злато, много злато от дъното на реката.

Водолази, изследващи тинестото дъно на реката, са извадили стотици фигурки, храмови камбани, инструменти, огледала, монети и керамика. Те са открили златни дръжки на мечове и златни и рубинени пръстени, делви и кани за вино и флейти, оформени като пауни.

Всички тези съкровища сочат едно нещо: учените са намерили изгубения град Шривиджая, някога богато и мощно пристанище по протежение на океанския търговски път между Изтока и Запада. Шривиджая, управляван от крал, контролира Малакския проток между средата на 7-ми век и 1025 г., когато войната с индийската династия Чола разорява града. Оттогава нататък влиянието на Шривиджая залязва, въпреки че търговията продължава там още два века според историците. Последният принц на Шривиджая, Парамешвара, се опитва да си върне контрола върху търговията в региона през 1390-те, но е победен от войски от близкото кралство Ява. След това Шривиджая и околностите му се превръщат в убежище за китайски пирати.

Водолазите извличат шепа златни пръстени, мъниста и златни монети от сандалово дърво на Шривиджая от река Муси, в Палембанг, Суматра. Артефактите датират от седми до 10 век.Кредит: Wreckwatch

Днес почти никакви следи не са останали от славните дни на Шривиджая, освен блестящите артефакти, които водолазите са извадили от реката. Никога не са провеждани официални археологически разкопки в или около реката. Артефактите се продават на частни колекционери на световния пазар на антики. Това означава, че дори да се намерят още артефактите, най-накрая показвайки местоположението на Шривиджая, едва ли ще има достатъчно физически доказателства за това какъв е бил бита на жителите на изчезналия град, отбелязва Шон Кингсли (Sean Kingsley), морски археолог и редактор на списание Wreckwatch, което наскоро писа за изгубения Остров на златото.

„Започваме от нулата“, разказва Кингсли пред Live Science. „Това е като да влезеш в крилото на музея и е напълно празно. Хората не знаят какви дрехи са носили хората на Шривиджая, какви са им вкусовете, от каква керамика обичат да ядат, нищо. Ние не знаем нищо за тях за живота или смъртта им".

Воден свят

Предишни археологически проучвания около Палембанг, Индонезия, съвременния суматрански град, близо до мястото, където някога се е намирал Шривиджая, са откривали само незначителни следи от някогашното богато пристанище: тухлени храмове и няколко надписа.

Повечето от информацията за града идва от чужденци, които са писали за пътуванията си до Шривиджая. Тези търговци и посетители описват свят, който напомня „Властелинът на пръстените“ и „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ на Дж. К. Роулинг“, каза Кингсли. Пишат за вулкани, изригващи дим и огън, змии-човекоядци, папагали, които могат да имитират хинди, гръцки и арабски, и добре въоръжени моряци, готови да атакуват всеки кораб, който се опита да премине, без да влезе в Шривиджая. Тези разкази дават представа за мястото, но често са сензационни и разкриват малко за ежедневния живот в пристанищния град.

През 10-ти век владетелят на Шривиджая е платил за изграждането на будистки храмове в Китай и Индия според доклад от 2006 г. на френския археолог Пиер-Ив Мангуин (Pierre-Yves Manguin). Почитта на града към Китай също загатва за богатството му, както местно, така и придобито от търговия: градът е притежавал слонова кост, кристални статуи, парфюми, перли, корали и рогове на носорози според доклад за 2019 г., публикуван в списание Australian National Centre of Excellence for Maritime Archaeology. Градът Шривиджая е имал изключително богати местни природни ресурси, разказва Кингсли, включително търсени растения като сандалово дърво и камфор. И тогава е имал и злато - естествено срещащи се отлагания от него в река Муси.

Тази карта показва обхвата на Шривиджая около осми век Кредит:Gunawan Kartapranata / CC BY 3.0 

Как би могла такава богата цивилизация да изчезне без следа? Една вероятна възможност е градът Шривиджая да е изграден предимно от дървени конструкции, построени върху реката. Този стил на архитектура "водния свят" все още се вижда на някои реки в Югоизточна Азия днес. Къщите са построени на салове и са свързани в един вид плаващ град. По този начин повечето от сградите на Шридживая биха изгнили в рамките на няколко поколения, обяснява Кингсли, оставяйки след себе си може би няколко стълба и пъна.

Възможно е също така геоложко събитие, вероятно свързано с вулканичната дейност на Суматра, да е погребало мястото на Шривиджая, предполага Кингсли.

Изчезването на Шривиджая

Знаците, че река Муси може да крие тайните на Шривиджая, се появяват за първи път през 2011 г., когато строителните работници започват да драгират пясък от Муси за големи строителни проекти. Блещукащите предмети се появяват заедно с пясъка и карат много местни работници и рибари да се спускат като водолази, използвайки маркучи, прикрепени към резервоари за сгъстен въздух, за да дишат, докато изследваха дъното на реката с железни пръти. Този любителски метод често причинява увреждане на по-крехките артефакти, като порцелан, пише Джон Миксич (John Miksic), професор по изследвания на Югоизточна Азия в Националния университет на Сингапур, в доклад, представен през 2012 г. на конференцията на Европейската асоциация на археолозите от Югоизточна Азия. Артефактите включват бронзови статуи на Буда, стъклени мъниста, печати, използвани за отпечатване на думи върху глина, и теглилки, вероятно използвани от търговци, съобщава статия на Миксич от бюлетина от 2012 г. 

Между 2011 и 2015 г. огромен брой артефакти, вероятно датиращи от разцвета на Шривиджая, се появяват на пазара на антики в Джакарта според австралийския доклад за 2019 г. Това са най-ценните открития от река Муси, пише Миксич през 2012 г. - обекти с по-ниска търговска стойност се продават на местно ниво около Палембанг.

„Мисля, че грабежът вероятно все още е в ход“, съобщава за Live Science Миксич. "Реката е широка (1 км) в Палембанг. Подобна дейност е докладвана в Батангхари в Джамби, следващата голяма река на север от Палембанг."

Разпродажбата на предмети на парче ги лишава от контекста, което ги прави трудни за изучаване. Но при липсата на системни академични или правителствени усилия за защита на обекта, някои артефакти са изкупени от посветени колекционери, които се опитват да ги запазят заедно. Австралийският доклад за 2019 г. се фокусира върху колекцията от керамика на австралийска двойка, Даръл Джон Кичънър и Хени Кустиарсих. Керамиката разказва историята за тесните връзки с Китай, като китайската керамика, открита в реката, датира от 9-ти чак до 19-ти век.

Има големи бариери пред системните разкопки на река Муси, обяснява Кингсли. Индонезия понася международна критика в началото на 2000, след като са открити и продадени две големи корабни корабокрушения от 9-ти и 10-ти век. Първият, останките на Белитунг, открит през 1998 г., се озовава благополучно в ръцете на Музея на азиатските цивилизации в Сингапур, но артефактите от втория, известен като останките на Циребон, са пуснати на търг от индонезийското правителство. Разтревожени археолози призовават артефактите да се съхраняват заедно. В отговор на реакцията правителството запазва около 10% от артефактите и издава мораториум върху подводната археология през 2010 г. Никой не е сигурен колко от тези запазени артефакти все още са в страната, коментира Кингсли.

Мораториумът и обичайната липса на ресурси за запазване на културното наследство в Индонезия, означават, че официално археологическо проучване в река Муси би било трудно. За съжаление, мораториумът не защитава артефактите в река Муси, заявява Кингсли.

„Рибарите не спират да ловят риба и не спират да откриват артефакти“, разказва Кингсли. „Само че сега е още по-малко вероятно да докладват на властите за находки. Така че подводната археология се проваля, а черният пазар процъфтява.“

Може да не е твърде късно правителството или богат колекционер да се намесят и да изкупят артефакти за музейна изложба, коментира Кингсли, запазвайки за всички последните останки от този изчезнал свят на богатство и лукс.

„Това е последната велика изгубена цивилизация, за която никой не е чувал“, отбеляза Кингсли. "Задължени сме да я спасим от забрава".

Справка:

Източник: Long-lost 'Island of Gold' resurfaces in Indonesian river
Stephanie Pappas, Live Science.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.