Отхвърлянето на научните знания се корени в детската психология

Наука ОFFNews Последна промяна на 14 август 2016 в 14:16 29769 5

Противопоставянето срещу някои научни идеи произтича в голямата си част от предположения и пристрастия, които се проявяват у децата, но могат да се запазят и в зряла възраст.

По-специално, и възрастни и деца се противопоставят на научната информация, която се сблъсква с тяхната интуиция за физическия и психологическия свят.

Съпротивата срещу науката е особено силна в общества, където ненаучните идеологии имат предимство пред науката, те са общоприети като "здрав разум" и се приемат като сигурен източник.

В обзорна статия, публикувана в списание Science, учени от факултета по психология университета в Йейл (Department of Psychology, Yale University) Пол Блум (Paul Bloom) и Дина Вайсберг (Deena Skolnick Weisberg) разказват за изследванията си на това явление, наречно "съпротива срещу науката" (resistance to science).

Учените са сериозно загрижени за нарастващата пропаст между прогреса на науката и изостаналостта на общественото съзнание, което деградира в плен невежество и предразсъдъци. Проучванията са установили връзка между отхвърлянето в зряла възраст на някои научни теории и психологията на децате. Например, присъщата на децата "безразборна телеология" - тенденцията да се приписват на всеки обект цел, заради която е направен от някой, е една от причините за невероятна жизненост на креационизма. 

Съвременната научна картина на света е твърде сложна за масовото съзнание. Нито един учен не може да разбере всички знания, получени от науката през последните два или три века, да не говорим за простосмъртните. Но това не е единствената причина за разпространението на предразсъдъците, суеверията и псевдонаучните идеи в съвременното общество. Не по-малко важна причина е разминаването на много открития на съвременната наука с вродени свойства и склонности на човешката психика и добре установени стереотипи на общественото съзнание. 

Според проучване от 2005 г. на Pew Trust poll 42% от възрастните американци вярват, че хората и животните съществуват в сегашния си вид от началото на времето. Сред малцината, които признават еволюцията и естествения подбор, само една много малка част е в състояние да обясни ясно какво е това (обикновено хора вярват, че еволюцията е загадъчен закон на природата, по силата на които децата са по-добре адаптирани към околната среда, отколкото техните родители).

"Съпротивата срещу науката" засяга не само еволюцията - огромен брой хора вярват в непотвърдени научно "медицински" практики, в мистичния характер на извънтелесните преживявания, в призраци, в астрология, в гадаене и т.н.

Някой ще каже - да вярват в каквото си искат. Но не е така просто, защото въпросът има и политическа страна. В модерното демократично общество от тези невежи маси зависи в крайна сметка обществената политика в такива наукоемки области като изменението на климата, генетично модифицираните организми, стволовите клетки, клонирането, ваксинациите и т. н.

Проучванията показват, че някои аспекти на "съпротивата срещу науката" са общи за всички народи и култури и да произтичат от две основни особености на съзнанието на детето. Първата е свързана с това, което децата знаят "поначало", а втората - с начина, по който те се усвояват нови знания.

Науката противоречи на "изначални" идеи на децата за света 

Дори дете на годинка не е "чист лист", то има вече свое разбиране за физическия свят и човешките отношения преди излагането им на науката.

Наивна физика

Децата са наясно, че обектите са твърди, продължават да съществуват с течение на времето (има ги, дори ако не ги гледаш), че падат на земята, ако не ги държиш, не се движат, ако не им въздействаш и т.н. Те също така разбират, че действията на хората около тях са смислени и целенасочени, че реагират в съответствие със своите цели и със съответстващи емоции в различни ситуации.

Тези интуитивни представи са необходими за по-нататъшното обучение, но те понякога усложняват възприемането на научните идеи. Но те също понякога се сблъскват с научните открития за естеството на света и тогава научните факти трудно се възприемат. Проблемът с преподаването на наука "не е това, което липсва у ученика, а това, което вече има," а именно алтернативни концептуални рамки за явленията. 

Например, детска вяра, че без да ги държиш предметите падат, им пречи да повярват, че Земята е кълбовидна (защото тогава всички хора, които са "от другата страна", ще паднат "долу"). Тази научна концепция напълно се приема от детето обикновено едва на 8-9 години, а преди това тя системно се изкривява. Например, едно дете може да повярва, че земята е кълбо, но предполага, че хората живеят само на "горното" полукълбо, а не могат "отдолу", защото падат.

Някои от детските предразсъдъци са толкова неразрушими, че дори и училищното образование не може да ги преодолее. Например, много американски студенти смятат, че топчето, което излиза от крива тръба, ще продължи да се движи по крива траектория.

 

"Всичко е с цел"

Що се отнася до масовото отхвърляне на теорията на еволюцията (и други постижения на биологията), причините за това се крият в други характеристики на ума на детето - а именно, присъщата склонност да виждат във всичко, което ги заобикаля, резултат на целенасочена дейност на някого. Това се нарича "безразборна телеология" (promiscuous teleology).

Това не е изненадващо, защото човешкият мозък поначално се е развивал именно като средство за решаване на практически проблеми, за поставяне на цели и разработване на начини за постигането им. Не по-малко важни са били социалните взаимоотношения, например, борбата за позиция в социалната йерархия. За това е трябвало да можеш да разбереш мотивите на действията на своите съплеменници. Така представата за способността за целенасочени действие, за "умисъл" се простира върху целия околен свят,  затова едно дете или дивак като чуе гръм, неизбежно ще си помисли, че звукът се издава от някой с точно определена цел. 

Например, 4-годишните деца настояват, че всичко, което има цел, включително лъвовете ("да ги гледаш в зоологическата градина") и облаците ("за да вали"). Децата имат естествена склонност към креационистко обяснение за произхода на обеките в околния свят 

Когато ги попитате за произхода на животните и хората, децата обикновено спонтанно изказват и предпочитат креационистки обяснения (всичко наоколо е направено с някаква цел). Точно както детската интуиция за физическия свят им пречи да приемат, че Земята е кръгла, така психологическата им интуиция ги затруднява да приемат процесите на еволюцията.

Дуализъм

Друга последица от интуиция, характерна за децата е дуализъмът, или убеждението, че умът е нещо коренно различно от мозъка, идеята за фундаментална разлика между материално и духовно, например, между тялото и душата. Тази вяра идва естествено за децата. Децата от предучилищна възраст знаят, че мозъкът е отговорен за някои аспекти на психичния живот, обикновено такива, които включват решаване на математически задачи. Но те отказват да повярват, че мозъкът им е нужен за такива неща като любовта към братчето си. На въпроса какво би се случило, ако мозъка на детето се трансплантира на прасенце, детето отговаря, че прасенцето ще стане по-умно, но желанията и знанията ще му останат прасешки.

Склонността за дуалистично разбиране за света възприемането пречи на постиженията на съвременната невронаука, които ясно показват, че всичко "духовно" в човека се определя изцяло от материалните процеси, протичащи в мозъка. Противоречието между изначалния дуализъм на на човешкото възприятие на света и съвременните научни възгледи създава сложни социални проблеми. Например, че дебатът за допустимостта на експериментите с животни, човешки ембриони и стволови клетки често се свежда до проблема за наличието на "душа".

Освен това, използването на ядрено-магнитен резонанс за изследване на мозъка на престъпниците доведе до появата на нови, изключително оригинални тенденции в адвокатските дела. Появиха се твърдения, че ако антисоциалното човешкото поведение се определя от мозъка му, то следва, че човекът в нищо не е виновен, просто "мозъкът му го е накарал да го направи". По този начин, не само децата, но и доста възрастни адвокати категорично отказват да приемат научните доказателства за естеството на мозъка и ума.

Науката казва така? Не вярвам

Основната причина, поради която хората се противопоставят на някои научни открития се определя от вродените качества на човешката психика, но не малка степен зависи и от културна среда. Има съществени различия, например, колко бързо децата от различни страни научават, че Земята е кръгла. Има и различия между страните в степента на противопоставянето на науката, Например, отхвърлянето на идеята за еволюцията при американците е изразено много по-силно, отколкото в повечето други развити страни.

В различните страни се считат за "общоизвестни" и не изискващи доказване различни набори от "истини". Такива идеи обикновено се приемат от децата без никакъв критичен анализ. Например "вярата" в микробите и електричество.

Тяхното съществуване по правило се приема в битов разговор и не се определя като несигурно, никой не казва, че "вярва в електричеството". То, както и микробите, за щастие, не противоречи на накаква "вродена интуиция", а по-скоро помага да се обяснят някои неща.

Голяма част от знанията, все още не се приема за даденост от всички. Когато става дума за научни знания, дори възрастните, да не говорим за децата, не могат да преценят директно дали са истина. В някои области, включително голяма част от науката, директната оценка е трудна или невъзможна. Малцина от нас са квалифицирани да се оценят достойнствата на струнната теория, ролята на живака в етиологията на аутизма или съществуването на потискани спомени. Така че, вместо да оценим самото твърдение, ние оценяваме източника му. Ако източникът се сметне за надежден, хората ще му повярват, често без наистина да го разберат.

Например много американци твърдят, че вярват в естествения подбор, но не могат точно да опишат как работи естественият подбор.. Това предполага, че тяхната вяра не се корени в солидни доказателства и аргументи, а защото вярват на хората, които го казват.

Това се отнася не само за науката. В едно скорошно проучване, хората са били помолени да оценят различни програми за политиката за социално подпомагане, за които са им съобщили, че са от определена политическа партия (републиканци или демократи). Въпреки че участниците искрено вярвали, че техните отговори са базирани на обективните достойнства на програмите, основният определящ фактор за оценката им е само "партийната принадлежност", както установи статистическият анализ. Например съмишлениците на демократите поддържали и напълно "недемократични"' проекти, ако им е казано, че проектът е от тяхната партия.

Установено е, че децата, а и възрастните (и дори в по-голяма степен), са склонни да оценяват точността на информацията по "солидността" на източника. 4-5 -годишните деца са наясно, че възрастните знаят повече от техните връстници. Ако един възрастен и едно дете говорят противоположни неща, децата вярват на възрастния. Те вече знаят, че сред възрастните има области на експертиза: от болести разбира по-добре лекарят, а от счупен велосипед - механикът. Те предпочитат да се учат от по-знаещи и уверени разпространители на знания.

В заключение авторите потвърждават, че развитието на "съпротива срещу науката" възникнат от противоречието между интуитивните представи на малките деца и това, на което ги учат. Тази съпротива се прехвърля от детството към зрелостта, ако съответните научни идеи нямат всеобща подкрепа в обществото, и става особено силна, ако съществува ненаучна алтернатива на тези идеи, непротиворечаща на "елементарния здрав разум" и разчитаща на солидни, уважавани и много уверени в себе си "източници". В САЩ именно такъв е случаят с еволюционната биология и невробиология - заключенията на тези науки противоречат на детската интуиция и на изявленията на много солидни политици и др.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12247

5

al-ien4

16.08 2016 в 01:28

....

12247

3

al-ien4

15.08 2016 в 21:08

То има и изследване, че религията, вярата в божества и т.н. химери, всъщност се дължат на вирус. Не е далеч момента, да се открият виновните за това бактерии, за да могат военните чрез кемтрейлса да ви напръскат вярващите глави, за да се забърза развитието на цивилизацията... Защото, ако слушахме разни "орели", хората още щяха да горят по клади.

12247

1

al-ien4

15.08 2016 в 01:47

"Свят, населен с демони" (Науката като свещ в мрака, 1995г.) - Карл Сейгън

https://chitanka.info/book/4115-svjat-naselen-s-demoni