26 ноември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Откриха коя е родината на всички ябълки и как са се променяли по Пътя на коприната

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 16 август 2017 в 00:00 44590
Снимка: wallpapercave

Един от най-популярните плодове у нас, а и по света - ябълката - произхожда от планински район на Казахстан отпреди около 10 хиляди години, съобщи Science Daily.

Анализът на ДНК очертава един район в Казахстан на запад от планината Тяншан като мястото, където са растели първите диви ябълки, но и откри забележителната история за това как ябълките са се развивали по Пътя на коприната. Търговците, които пътуват на запад по легендарния маршрут от около 7200 км - от Китай до Европа -  вероятно са дъвчели големите меки диви ябълки от планините на Казахстан. Те захвърлят огризките, семки поникват и израстват ябълкови дървета. Случайно тези "казахстански" ябълки се кръстосват с местните киселици, които растат в Европа, Сибир и Кавказките планини. Така, първо случайно, после с целенасочена селекция се стигна до познатите плодовете, които знаем и обичаме и до 7500-те различни сортове ябълки, отглеждани днес.

Пътят на коприната, 1992г. Снимка:Wikimedia Commons

Тайните на еволюционната история на ябълката са разгадани от изследователи от Институтът Бойс Томпсън (BTI), Университета Корнел и Аграрния университет Шандонг в Китай.

Тяхната публикация в Nature Communications разкрива изненадващи прозрения за генетичния обмен, който доведе до съвременната култивирана ябълка, Malus domestica.

Учените секвенират и сравняват геномите на 117 различни ябълкови сорта, включително М. domestica и 23 диви вида от Северна Америка, Европа и Източна и Централна Азия.

Приказка за два пътя

Най-вълнуващото в резултатите от този геномен анализ е цялостната карта на еволюционната история на ябълката.

Предишни изследвания показват, че обикновената ябълка, Malus domestica възниква от централноазиатската дива ябълка, Malus sieversii, благодарение на приноса на дивите ябълки киселици (Malus sylvestris) по Пътя на коприната, по който те достигат в Европа.

С резултатите от ново изследване, учените прецизират тaзи констатации. "Ние ограничихме произхода на култивираната ябълка от много широко определената централна Азия до район в Казахстан на запад от планината Тяншан", обяснява Хандзин Фей (Zhangjun Fei) професор от BTI и водещ автор на изследването.

Диви ябълки Malus sieversii с произход Казахстан. Снимка: USDA

Освен това авторите с вълнение разкриват, че първите култивирани ябълки са пътували обратно на изток, кръстосвайки се с местните диви ябълки по протежение на пътя, като стават предците на меките, десертни ябълки, отглеждани днес в Китай.

"Ние установихме два основни еволюционни маршрута - на запад и на изток - по Пътя на коприната, разкривайки качествени промени в плодове на всяка стъпка от пътя", обобщава Фей.

Въпреки че дивите М. sieversii растат и досега източно от планината Тяншан, в района Синдзян, Китай, тамошният екотип никога не е бил култивиран и не допринася за източния култивиран хибрид. Вместо това, е останал изолиран през всичките тези векове, поддържайки още неизползван от селекционерите генофонд. Това "е скрит скъпоценен камък за ябълковите селекционери за по-нататъшните проучвания, отбеляза съавторът Ян Бай (Yang Bai).

Най-киселата страна на историята

Докато ябълката пътува на запад по Пътя на коприната заедно с керванджиите, израстват дървета от падналите семена и се кръстосват с други диви сортове ябълки, включително невероятно киселата европейска киселица М. sylvestris. Тя, според авторите, е допринесла много за генома на ябълката, така че съвременната ябълка всъщност е по-подобна на киселицата, отколкото на казахстанския си предшественик, М. sieversii.

Киселица Malus sylvestris. Снимка: Wikimedia Commons

"Плодовете на предтечата на всички ябълки, Malus sieversii обикновено са много по-големи в сравнение с другите диви ябълки. Те са меки и имат много специфичен вкус, така че хората не ги обичат много", отбеляза Бай.

Хибридизацията между древните култивирани ябълки и М. sylvestris, след интензивна човешка селекция, ни даде нови ябълки, които са по-големи и по-хубав вкус и с хрупкава твърдост, което им дава по-дълъг срок на годност.

Откритие с голям потенциал

"Съвременните култивирани ябълки са по-големи с добре балансирано съдържание на захар и органични киселини. Така ябълката започна да се превръща в популярен и предпочитан плод", обяснява Бай.

Днес култивираните домати са най-малко 100 пъти по-големи от своите диви роднини.

"Това не е точно така за ябълката. Нейното култивиране започва с средни до големи по размер плодове", твърди Бай. "Тя има голям потенциал за по-нататъшно увеличаване на размера на плодовете в програми за селекция. Може би един ден тя може да стане голяма, колкото диня".


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.