Откриха дървесна жаба на точки, която флуоресцира по естествен начин. Това е първото земноводно с подобна способност, съобщава New scientist.
Откритието е направено от Хулиан Файвович (Julián Faivovich) от аржентинския природонаучен музей "Бернардино Ривадавиа" (Bernardino Rivadavia Natural Sciences Museum in Buenos Aires), докато е проучвал пигментацията на жабите по Амазонка.
Описанието е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
"За някои неща при проучването трябваше да осветяваме тъканите на жабите с ултравиолетова светлина. Точно тогава установихме, че цялата жаба флуоресцира", обяснява Файвович.
Флуоресценцията, която се получава когато една субстанция поглъща светлина на една дължина на вълните и я излъчва на по-дълга. До момента е наблюдавана при някои папагали и морски костенурки, както и при много видове риби.
Флуоресцентната жаба е дълга около 3 см, светло зелена е, изпъстрена с бели, жълти или червеникави петна. Местообитанието й е по река Амазонка. Активна е основно по здрач, тъмнина и през нощта.
Екипът на Файвович проследява флуоресценцията й до съединение в лимфните възли и кожните жлези. Учените откриват, че тази черта увеличава яркостта на жабата с 19% при пълнолуние и с 30% по здрач.
Флуоресцентните съединения поглъщат светлина на дължина на вълната, на която фоторецепторите на жабата имат ниска чувствителност, и я излъчват на дължина на вълната, на която имат висока чувствителност. Това означава, че е много вероятно самите жаби също да виждат флуоресцирането.
За момента не е ясно каква е целта на тази функция, ако изобщо има, но много вероятно играе роля в комуникацията, коментира Дейвид Блекбърн (David Blackburn) от Университета на Флорида (University of Florida). И Блекбърн, и Файвович смятат, че тази флуоресценция може да е много по-разпространена. "При жабите не знам някой да е търсил тази способност. Може би трябва да проучим всеки вид, който уловим, за да разберем дали флуоресцира", коментира Блекбърн.
Едва ли флуоресциращата жаба е единствената при наличието на близо 5000 познати вида жаби, смятат двамата учени. "Малко са жабите, които притежават качество, което го няма при някоя друга жаба", отбелязва Блекбърн.
"Така че е много вероятно тази черта да е по-разпространена. Но тогава се появява въпросът какви са екологичните обстоятелства, които биха предизвикали флуоресценцията, дали е присъща само на дървесните жаби или дали изобщо би се открила при други екологични обстоятелства", се пита ученият.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари