Учени откриха съкровищница от редки минерали, докато проучват подводни планини в Атлантическия океан.
Пробите показват съдържание на редкия телур в концентрации 50 000 пъти по-високи от наличните на повърхността, както и други редки земни елементи.
Проучването на подводните възвишения на над 500 км от Канарските острови разкрива кора от "удивително богати" скали, съобщава ВВС. Те съдържат елементи, които се използват при производството на вятърни турбини и електроника. Телурът пък е съставна част на вид слънчеви панели, така че откритието поражда въпроса дали усилията за преминаване към възобновяема енергия няма да стимулират миннодобива на морското дъно.
Известна като Tropic Seamount, изучаваната планина се извисява на 3000 метра - колкото връх Мусала, като отгоре има голямо плато, разположено на около 1 000 м под океанската повърхност. Като използват роботизирани подводници учените от британския Национален океанографски център откриват, че по дъното има слой, грубо 4 см дебел, който по-тъмен и финозърнест, който се разпростира по протежение на цялата повърхност на планината.
Водачът на експедицията, д-р Брам Мъртън (Bram Murton) обяснява, че очакванията са били да се намери изобилие от минерали, но не и в такива концентрации. "Тези кори са удивително богати и това е, което ги прави специални и ценни откъм перспектива на ресурси", допълва Мъртън.
Той изчислява, че 2 670 тона телур само от тази планина представляват една дванадесета от цялото количество в света. По негови изчисления, хипотетично, ако цялото съдържание на слоя бъде извадено и използвано за направа на слънчеви панели, това ще посрещне 65% от електрическите нужди на Великобритания.
Снимка: NOC/NERC
Брам Мъртън не се обявява в подкрепа на разработването на морското дъно, което ще предизвика множество спорове поради очакваните замърсявания и щети, които ще нанесе на подводната среда. Но се надява откритието на неговия екип, който е част от изследователски проект, наречен MarineE-Tech, да предизвика дебат относно това, откъде трябва да дойдат необходимите ключови ресурси.
"Ако се нуждаем от зелена енергия, значи се нуждаем от суровини за направата на устройства за нейното производство, така че, да, суровините трябва да дойдат от някъде. Или ще ги изкопаем от земята и ще направим много голяма дупка, или ще ги вземем от морското дъно, където дупката ще бъде сравнително малка. Това е дилема за обществото - всичко, което правим, си има цена", обяснява Мъртън.
Учените сега преценяват рисковете и основанията за разработване на повърхността на сушата и тези на морското дъно. Мините на повърхността често водят до изсичане на гори и преместване на села, изкопаните скали трябва да бъдат транпортирани, за което пък трябва да се изграждат пътища или железопътни линии, за да бъде добита руда с относително ниска концентрация на минерали.
А мините на морското дъно биха давали много по-богата руда, взета от много по-малка площ и без преки последствия за хората, но пък убивайки водния живот. Където и да се разположат машините, потенциално това ще се окаже пагубно за много по-голям район. Едно от основните опасения е за ефектите от стълбовете прах, излизащи при разкопаването на океанското дъно, които ще се разпрострат на големи разстояния и могат да задушат по пътя си целия морски живот.
За да се разберат последствията, експедицията до Tropic Seamount е провела невиждан досега експеримент - да имитира и оцени появата на прах. Спусната от изследователския кораб "Джеймс Кук", дистанционно задвижвана машина е изпомпала на всяка минута стотици литри вода, пълна със седимент, а през това време роботизирани сензори са били разположени по океанското течение. Предварителните резултати са показали, че прахът е засечен на 1 км от мястото, което показва, че последствията от минното разработване може да са по-локализирани, отколкото повечето опасения сочат, посочва Мъртън.
Снимка: NOC/NERC
Проучване, водено от д-р Дениъл Джоунс (Daniel Jones), върху доказателствата за разработване на океанското дъно сочат, че по време на тази дейност множество водни същества мога да се възстановят до една година, но има и такива на които ще им трябват до две десетилетия, за да се върнат до предишното си ниво.
Друго проучване се фокусира върху малките организми по дъното на Тихия океан в регион, познат като Clarion-Clipperton Zone, който се разпростира южно от Хавай. Голяма част от тази територия е дадена от Международната организация за морското дъно към ООН (International Seabed Authority) на компании от над дузина държави за изследване за минерали в скали с размери на картофи или "буци", лежащи по морското дъно.
Проф. Анди Гудей (Andy Gooday) и неговите колеги откриват, че сред тези богати на метали буци има много по-голямо от досега смятаното разнообразие на едноклетъчни организми, наречени xenophyophore. При изследването са открити около 34 вида от тези форми на живот, които са нови за науката.
Тези организми заемат едно от най-ниските места на хранителната верига и играят важна роля за формирането на черупкоподобни твърди структури като миниатюрни коралови рифове, които осигуряват хабитат за други същества. Проф. Гудей сравнява разнообразието на живота в седимента на дъното на океана с този в тропическите дъждовни гори и че "животът на океанското дъно е много по-динамичен" отколото някой е очаквал.
Ученият смята, че вероятно миннодобивът няма да доведе до изчезване на тези видове, но локалните последствия ще бъдат сериозни. "Ако премахнете тези организми, които са много чувствителни и със сигурност ще бъдат унищожени при разкопаването на дъното, това ще разруши хабитата на други организми. Трудно е да се предскаже, и както всичко в дълбокия океан, свързано с ефектите от минното дело, трябва да се проучи повече - все още ни е известно много малко относно това какво се случва там долу", допълва още Гудей.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари