Остатъци в древна керамика на 7200 години, намерена в Хърватия, показват първите стъпки на производство на сирене в Средиземноморието.
Находката възстановява хронологията на развитието на селското стопанство в региона, като се определя, че ферментирали млечни продукти се правят само пет века след като е започнало да се събира мляко.
Но тази иновация е нещо повече от кулинарен етап за ценителите на млечни продукти - тя е била може би животоспасяваща, подчертава Science Alert.
Откритието е на група от археолози от Великобритания, САЩ и Хърватия по време на разкопки от епохата на неолита на Далматинското крайбрежие.
Изследването е публикувано в PLOS ONE.
Разположение на неолитни обекти с пряко доказателство за следи от млекопроизводство покрай бреговете на Средиземно море и сирене в континентална Европа. Вложка: районът на проучване, показващ местоположението на Покровник и Данило Битин на далматинския бряг на Хърватия.
Археологическите данни показват, че хората отглеждат култури и добитък в региона отпреди около 8000 години.
Ключът към разбирането на културните промени от това време са парчетата керамика, която са оставили след себе си. Не само защото керамичните фрагменти съдържат следи от материала, с който са били в контакт, тяхната структура може да разкаже много за влиянията на естетиката и дизайна.
Един пример е техниката импресо (Impressed Ware), декоративен стил эпохи неолита, разпространен от Адриатическо море до Атлантическия бряг. Характерна особеност е отпечатъците върху керамиката на черупките на мекотелото Cerastoderma edule. Те формират една от най-ранните форми на керамика в района.
В течение на столетия този стил отстъпва на разнообразие от керамични модни тенденции. Такъв пример е "Данило", нещо като "ИКЕА" в района, с чинии и купи и контейнери за съхранение. Интересното е, че специфични видове керамика "Данило" се свързват с определени храни.
Шлифованият тип "Фигулина" например, съставляващ само 5% от цялата керамика "Данило" в района, винаги съдържа следи от мляко.
Екипът изследва и друг вид керамика "Данило", наречена "Рита". Те са закръглени, имат малки крака и често са оформени като хора или животни.
Вероятностни разпределения на калибрирани по 14C данни за типовете керамични съдове и обща хронология на регионалната керамика. Пробите от керамика са избрани от стратиграфски нива с радиовъглеродна датировка от кости и семена. Примери за видове керамика от Далматинския неолит: a. Импресо (Impresso Ware); b. Фигулина (Figulina); c. фини изделия "Данило" (Danilo); d. ритон; e. фрагмент от сито. Снимки, отпечатани под лиценз CC BY, с разрешение от Muzej Grada Šibenika 2018
Изотопният анализ на следите от органични вещества на вътрешната повърхност на съдовете "Рита" показва, че са използвани за съхранение на млечни продукти, по-специално сирене и кисело мляко. В някои съдове са открити кръгли отвори, които вероятно показват, че тези съдове са били използвани в процеса на приготвяне на сиренето.
Изследователите успяха да установят, че възрастта на сиренето е приблизително 7200 години, което го прави най-старото от известните сирена.
Подобни "сита за сирене", датирани на около 8000 години са намирани вече в Европа, но никой не е успял да докаже, че са използвани за тази цел.
"Това са най-ранните доказани данни за липидни остатъци от ферментирали млечни продукти в Средиземноморския регион и са сред най-ранните досега документирани навсякъде по света", пишат изследователите в своята статия.
Среднонеолитна керамика, включваща типичен данилов съд, фигулина и ритон. Кредит: Градски музей в град Сибеник
Не е ясно дали керамиката "Рита" изобразяват добитък. Но е удивително, ако си представим как неолитните фермери дават на децата си сирене в купи с формата на крави.
Производството на сирене представлява значителна крачка напред в развитието на човешката култура.
То е помогнало на нашите прадеди да проникнат в нови земи, като поемат по-големи рискове, имайки възможността да пренасят консервирани храни.
Средновековна гравюра на производство на сирене.
Превръщането на млякото в сирене също така е помогнало за понижаването на лактозата, достатъчно за пълноценното хранене на възрастните, осигурявайки хранителен източник на неолитните фермери.
Генът на толерантност към лактозата LCT се разпространил в Европа само преди 4300 години, през бронзовата епоха.
Антрополозите не са обяснили защо тези гени са определени от естествения подбор като по-добри от други. "Най-вероятно причината е необходимостта от максимално производство на витамин D", казва палеонтолог Нина Яблонски (Nina Jablonski) от Университета на Пенсилвания.
Жителите на северните ширини получават твърде малко ултравиолетова слънчева светлина. Този проблем е намерил две генетични решения: бяла кожа, която позволява по-ефективно усвояване на ултравиолетова светлина и толерантност към лактозата, което подпомага доставката на витамин D от млякото.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари