Откриха средновековни методи за защита от зомбита

Антония Петрова Последна промяна на 17 април 2017 в 10:30 6581 0

Следи от нож върху фрагменти от ребро; Снимка: Historic England

Зомбитата не са съвременна измислица. От векове хората се тревожат от възможността труповете да се надигнат от гробовете си, за да мъчат живите и да сеят зарази. Сега археолози от Англия смятат, че са открили доказателства за средновековни методи, използвани за предотвратяване на подобна страховита възможност.

Изследователи от Historic England и Университета в Саутхемптън са проучили яма с човешки останки, разкопана край Уоръм Пърси (Wharram Percy), изоставено село в Северен Йоркшир, което датира от преди близо 1 000 години. Труповете в ямата са били изгорени и разчленени след смъртта, което археолозите обясняват с две причини: или състоянието на телата е причинено от канибализъм, или те са били разчленени, за да се подсигури, че няма да се надигнат от гроба си. 

Проучването е публикувано в списание Journal of Archaeological Science. Водещият учен Саймън Мейс (Simon Mays), биолог от Historic England, отбелязва, че идеята тези кокали "да са останки от тела, изгорени и разчленени, за да бъдат спрени от надигане от гробовете, изглежда пасва най-добре на доказателствата".

селището Уоръм Пърси; Снимка: Historic England 

Хората по онова време са вярвали, че надигане на мъртвец може да се получи при някой, извършвал злини преди смъртта си или ако е загубил живота си изненадващо или при особено насилствена смърт. Мейс и неговите колеги обясняват, че за да бъдат спрени тези тела от евентуално излизане от гробовете и да започнат да преследват живите, английските средновековни източници предлагат телата да бъдат изровени, осакатени и изгорени.

При първото проучване на размесените кости през 60-те години те са били разтълкувани като датиране много по-рано, вероятно от римската епоха, гробовете от когато са били неумишлено разкопавани и препогребвани от местните хора през средните векове. Костите са били погребани на неосветена земя, в близост до къща, а не на официалното гробище.

Датиране с радиоактивен въглерод обаче показва, че костите са съвременни на средновековен град, а химическият анализ разкрива, че са на хора, които са живели в региона. Какво се е случило с телата след смъртта вероятно може да си съперничи само със сцени от зомби филми.

Костите от Уоръм Пърси са общо 137, принадлежали на поне 10 души на възраст от 2 до 50 години, показва проучването. Следи от изгаряния показват, че телата са запалени докато костите все още са имали плът по тях (тяло с плът е смятано за по-голяма заплаха от гол скелет). Учените също така откриват следи от прорези, свързани с разчленяване, и белези от отсичане, което показва, че скелетите са били обезглавени след смъртта. 

"Ако сме прави, тогава това е първото задоволително археологическо доказателство, което имаме за подобна практика", заявява Мейс като има предвид предпазните мерки срещу зомбита. То ни показва тъмната страна на средновековните вярвания и ни дава нагледно припомняне колко различни са били средновековните възгледи за света от нашите в момента, коментира Historical England.

Теменна кост от череп на възрастен със следи от изгаряне; Снимка: Historical England

Гръдни прешлени, върху които има два приблизително паралелни резки от нож

Снимка: Снимка: Historical England

Стивън Гордън (Stephen Gordon), специалист по въпросите на средновековните и ранно съвременни свръхестествени вярвания, който също участва в проучването, отбелязва, че е открил правдоподобно обяснение. За Live Science той споделя: "Въпреки че, разбира се, не може да се отхвърли вероятността причината да е именно канибализъм, аз смятам, че доказателствата клонят към местните вярвания в опасни мъртви".

Гордън отбелязва, че няколко примера за реанимирани трупове идват от източници от 12 век в Северна Англия, така че археологически погледнато доказателства от Йоркшир от около 1 100 - 1 300 години е очаквано.

Все още има загадки около телата, като например по какъв начин човешките останки се оказват събрани отново в тази конкретна яма, особено след като датират от 11-13 век. Не е ясно и защо, ако изобщо телата са всявали страх, са били препогребани в домашна среда.

Нещо повече, поне що се отнася до писмените английски източници, живите мъртви са били предимно мъже. В ямата обаче са открити скелети и на двата пола, както на деца. Гордън обаче, не смята, че това отменя довода за мерки срещу зомбита.

"Писмените свидетелства в английски хроники и жития на светци, фокусирани върху мъже-зомбита, представляват само частичен поглед върху реалността на ежедневните вярвания", отбелязва още Гордън.

Епископът от Римската империя Бърчард от Уормс (Burchard of Worms) пише около 1000 г.пр.Хр. за: "деца, които умират преди да са покръстени или жени, които умират при раждане, за които се вярва, че ще станат от гробовете си и се нуждаят да бъдат "прободени". Гордън посочва друг случай, от 14 век, на хроникьора Неплак от Опатовице (Neplach of Opatovice), който е трябвало да кремира женски жив труп. "Възможно е да се е вярвало и в Англия, че женските тела могат да се изправят след смъртта си".

Костите от Уоръм Пърси може и да не представляват първото погребение на живи мъртви в Европа. При няколко т.нар. "вампирски погребения" през 17 век в гробище в Полша телата са имали сърпове около вратовете. Едното тълкуване е, че остриетата са задържали мъртвите от надигане от гроба.

Реконструкця на Уоръм Пърси, края на 12 век, Питър Дън; Historic England

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !