Астрономи са наблюдавали най-яркия квазар досега за последните 9 милиарда години, а свръхмасивната черна дупка, която захранва, е най-бързо растящата, откривана някога – и може да се види с обикновен телескоп.
Най-ярките обекти понякога са най-трудни за намиране – затова на астрономите им е трябвало толкова време да открият най-яркия квазар от последните 9 милиарда години. Този екстремен обект е захранван от свръхмасивна черна дупка стотици пъти по-голяма от тази в центъра на Млечния път. Това е най-бързо растящата свръхмасивна черна дупка, откривана някога.
Квазарите са активни галактически ядра с много висока светимост, излъчващи електромагнитни лъчи, наблюдавани в радио, инфрачервени, видими, ултравиолетови и рентгенови дължини на вълните. Те са сред най-ярките и отдалечени обекти в известната Вселена и служат като фундаментални инструменти за множество изследвания както в астрофизика, както и в космологията. Например квазарите са били използвани за изследване на мащабната структура на Вселената и епохата на рейонизация. Те също така помагат на учените да разберат по-добре динамиката на свръхмасивните черни дупки и междугалактическата среда.
Истинската светимост на квазара е еквивалентна на около 7 000 пъти повече от комбинираната светимост на Млечния път. Той е толкова ярък, че достига магнитуд от 14,5 – достатъчно ярко, за да се вижда със стандартен персонален телескоп, така че лесно може да се види ефекта от сиянието на тази лакома черна дупка сами.
„Астрономите търсят обекти като този повече от 50 години. Те са открили хиляди по-слаби, но този удивително ярък се е промъкнал незабелязано“, разказва водещият автор д-р Кристофър Онкен (Christopher Onken) от Австралийския национален университет.
Но защо е било нужно толкова време, за да се намери такъв ярък обект, който може да види астроном от задния си двор с приличен телескоп?
Онкен обяснява, че предишните проучвания са избягвали да гледат близо до равнината на Млечния път, където има толкова много обекти, че може да стане объркване. По-ранните проучвания са спирали до между 30 и 20 градуса от равнината на нашата галактика, но J1144 е на 18 градуса.
Концепция на художник на акреционния диск на ULAS J1120+0641, много далечен квазар, захранван от черна дупка с маса от около два милиарда слънчеви маси. Кредит: Wikimedia Commons
Работата е достъпна в ArXiv и е предоставена за публикация от Астрономическото дружество на Австралия. Озадачаващо е, че обект като този все още натрупва маса - повечето свръхмасивни черни дупки от времето на този вече са се успокоили.
Този обект (наречен SMSS J114447.77-430859.3) продължава да се храни неудържимо. Квазарът може да е резултат от сливането на галактики, което осигурява на свръхмасивната черна дупка резервоар с газ, достатъчно голям, да я храни милиарди години, което я прави толкова ярка.
„Тази черна дупка е толкова необичайна, че макар никога да не трябва да се казва никога, не вярвам, че ще намерим друга като тази“, добавя съавторът, доцент Кристиан Улф (Christian Wolf). „Убедени сме, че този рекорд няма да бъде счупен. По същество сме проучили небето, където може да се крият обекти като този.
Свръхмасивната черна дупка има около 3 милиарда пъти масата на Слънцето, това е изключително огромен обект. Неговата светлина идва при нас от времето, когато Вселената е била около половината от сегашната си възраст.
„Тя е 500 пъти по-голяма от черната дупка в нашата собствена Галактика“, обяснява съавторът и изследовател на ANU Самюел Лай (Samuel Lai). "Орбитите на планетите в нашата Слънчева система биха се поместили в хоризонта на събитията й - границата на черната дупка, от която нищо не може да избяга."
Астрономите добавят, че спектроскопска кампания с помощта на 2.3-метровия телескоп на Австралийския национален университет вече е идентифицирала около 80 нови, ярки квазара. Тяхното ново изследване е важно допълнение, което ни доближава до края на преброяването на ярките квазари.
Справка: Discovery of the most luminous quasar of the last 9 Gyr
Christopher A. Onken, Samuel Lai, Christian Wolf, Adrian B. Lucy, Wei Jeat Hon, Patrick Tisserand, Jennifer L.
Sokoloski, Gerardo J. M. Luna, Rajeev Manick, Xiaohui Fan, and Fuyan Bian
arXiv:2206.04204v1 [astro-ph.GA], arxiv.org/abs/2206.04204
Източник:
Fastest-Growing Supermassive Black Hole Of The Last Nine Billion Years Discovered, IFLScience
Australian researchers discover the fastest-growing black hole of the last 9 billion years, Сosmos magazine
New luminous quasar detected by astronomers, Tomasz Nowakowski, Phys.org
Още по темата
Космос
Космическата зора приключва с още 200 милиона години по-късно
Космос
За първи път са забелязани газовите облаци, подхранвали звездообразуването в ранната Вселена
Новини
На живо: Пресконференция за революционни открития за Млечния път. Какво знаем за Стрелец A* досега?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари