Oткрита е най-масивната неутронна звезда (видео)

На Земята само една чаена лъжичка от материята на неутронната звезда би тежала около 100 милиона тона или приблизително толкова, колкото цялото население на нашата планета.

Ваня Милева Последна промяна на 17 септември 2019 в 15:04 12417 0

Двойна система, състояща се от пулсар и бяло джудже в концепцията на художник. Кредит: NASA

Използвайки телескопа Green Bank Telescope, астрономите откриха най-масивната неутронна звезда, известна на науката. Тя се намира на разстояние около 4,6 хиляди светлинни години от Земята и с диаметър около 30 километра има 2,17 слънчеви маси.

Изследването, описващо откритието, е представено в списание Nature Astronomy.

„Неутронните звезди очароват не по-малко, отколкото будят недоумение. Тези обекти с размер на град по своята същност представляват гигантско струпване на атомни ядра. Те са толкова масивни, че материята в недрата им придобива странни свойства. Тук, на Земята, само една чаена лъжичка вещество от неутронна звезда ще тежи около 100 милиона тона или приблизително толкова, колкото цялото население на нашата планета. И въпреки че астрономите и физиците изучават тези обекти в продължение на няколко десетилетия, много въпроси за тях остават отворени, най-важният от тях е: кой е повратният момент, в който гравитацията „побеждава” материята и образува черна дупка?”, пишат авторите на изследването.

Неутронните звезди са компресираните останки от масивни звезди, избухнали като свръхнови. Те са най-плътните „нормални“ обекти в известната Вселена. Технически черните дупки са по-плътни, но не може да се класифицират като "нормални".

via GIPHY

Двойна система, състояща се от пулсар и бяло джудже в концепцията на художник. Кредит: NASA

Астрономите успяха да открият най-масивната неутронна звезда, обозначена като J0740 + 6620, по време на наблюдението на двойна система, състояща се от милисекунден пулсар и бяло джудже. Пулсарите са частен случай на тези екзотични плътни обекти и се отличават с това, че лъчите, изпускани от техните намагнетизирани полюси, достигат до нашите телескопи.

„Тъй като пулсарите се въртят с феноменална скорост и периодичност, можем да ги използваме като космически еквивалент на атомен часовник. Подобен точен хронометраж ни помага да изучаваме природата на пространство-времето, да измерваме масите на обектите и да тестваме Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн“, отбелязват авторите на проучването.

Анимация на пулсар, показваща въртящата се неутронна звезда и "пулса" на сигнала, получен на Земята. Кредит: Jen Christiansen, Scientific American. 

В този случай подходящаната ориентация на двойната система спрямо Земята и космическата точност на пулсарите позволиха на астрономите сравнително точно да изчислят масата и на двата компонента на системата. Резултатът е постигнат благодарение на „ефекта на Шапиро“, при който в момента, в който неутронната звезда е зад бялото джудже, сигналът от нея пристига със закъснение от около 10 милионни части от секундата.

Демонстрация на "ефекта на Шапиро", който позволи да се изчисли масата на неутронната звезда.

Всъщност гравитацията на бялото джудже леко огъва пространството около себе си, така че импулсът изминава малко по-голямо разстояние. В резултат величината на забавянето разкрива неговата маса, а след това и масата на неутронната звезда.

„Местоположението на тази двойна система направи от нея отлична космическа лаборатория. Смята се, че неутронните звезди имат "пречупващ момент", в който вътрешната им плътност става толкова екстремна, че гравитацията потиска способността на неутроните да се противопоставят на по-нататъшния колапс. Следователно всяка нова „най-масивна“ неутронна звезда ни доближава до дефиницията на тази точка и помага да разберем физиката на тази невероятно гъсто уплътнена материя“, заключават авторите на изследването.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !