Крабовите паяци от семейство Thomisidae използват паяжина за въздушни полети и преди да излетят, правят серия от "метеорологични наблюдения" - оценявайки скоростта и посоката на вятъра.
Когато вятърът стане оптимален паяците правят триметров многопластов "парапланер" от двата вида влакна паяжина, с който вятърът ги издига във въздуха, разказва New Scientist
За тези свои наблюдения съобщават изследователи от Германия в статия, публикувана в списание PLoS Biology.
Паяците от някои семейства (Linyphiidae, Araneidae, Lycosidae, Thomisidae) могат да използват "парапланер" от паяжина за полети, понякога отнасяни на стотици километри от ветровете. Откривани са на височина до 4,5 километра и често са сред първите животни, достигащи нови острови.
Обикновено въздушният транспорт се използва от новоизлюпени паяци, които се спасяват така от канибализъм или липса на храна. Някои възрастни паяци също летят, търсейки нови места, но те са обикновено с размер не повече от три милиметра.
Тук няма никаква загадка, но е трудно да се обясни как летят по-големи паяци, като крабовите паяци. Те са парапланеристи от тежка категория - тежат до 25 грама и достигат 6 милиметра.
Целта на изследването на Мун Сон Чо (Moonsung Cho), а колегите му от Берлинския технически университет са възрастни паяци Thomisidae от род Xysticus. Учените извършват както полеви, така и лабораторни експерименти, използвайки аеродинамична тръба. В полевия експеримент участват 14 паяка, пуснати на изкуствени гипсови платформи под формата на гъби с височина малко над един метър. На такава платформа паякът търси най-високата точка и се подготвя за полет.
Крабов паякот род Xysticus. Wikimedia Commons
Повечето паяци отлитат от платформата "на пръсти", повдигайки коремчето си като го насочват в посока към вятъра. Преди излитането паяците повдигат последователно или заедно предните си крака за няколко секунди, след което ориентират тялото си в посока на вятъра. При скорост на вятъра до три метра в секунда паяците пускат ветрило от нишки паяжина и политат с тях във въздуха.
An observational study of ballooning in large spiders: Nanoscale multifibers enable large spiders’ soaring flight
Moonsung Cho Peter Neubauer Christoph Fahrenson Ingo Rechenberg
Учените откриват, че крабовите паяци са отлични авиатори. Оказа се, че излитайки "на пръсти", паяците остават прикрепени към платформата с обезопасително "въже", идващо от коремчето. Тази защитна нишка достига дължина от три до пет метра, а микроскопските изследвания показват, че тя се състои от две нишки паяжина.
Ако условията са добри, паяците изтеглят балонни влакна с дължина от 2 до 4 метра и формират триъгълни "крила". Две от влакната са направени от относително дебели копринени „въжета”, които имат средно диаметър 700 нанометра. Тези влакна вероятно са наблюдавани и от други биолози.
Но крабовите паяци изтеглят и още 50 или 60 балонни влакна, направени от много по-тънка коприна, дебела само 200 нанометра. Този набор от дълги, тънки влакна трябва да осигури повече от достатъчно подемна сила, за да понесят тежките паяци във въздуха, разказва Чо. Другите видове паяци използват такива тънки влакна, за да обвият плячката, която хващат, но тези паяци изглежда ги използват специално за летене.
Ако се променят условията на вятъра, паяците понякога срязват и освобождават балонните влакна и започват отново.
Ако условията за полет са добри, крабовите паяци се издигат бързо и незабавно срязват обезопасителното въже, привързващо ги към платформата. Но при бавни излитания те понякога оставят това въже до 5 метра. Това означава, че паяците трябва да запазят обезопасителното въже, докато излетят, тъй като коприната не може да се разпъне достатъчно.
Това, което Чо все още не може да си обясни, е как толкова много влакна се изтеглят по едно и също време, без да се заплитат. Може да се окаже, че са електростатично заредени, така че влакната да се отблъскват.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари