Заселването на растенията на сушата, станало в средата на палеозойската ера, е един от най-важните и вълнуващи етапи на образуването на биосферата на нашата планета. Китайски палеонтолози съобщават някои важни факти, които съществено коригират научното разбиране за събитията, които са се случили в тези древни времена.
Статията за изследването е публикувана в бюлетина PNAS.
Оказва се, че растенията са започнали да се вкореняват в рохкавите седименти най-малко 20 милиона години по-рано, отколкото бе прието да се се смята. А заселилите се пионери на сушата е трябвало да растат с корени нагоре, за да издържат тежките природни условия на ранния Девон.
Drepanophycus
До преди 450 милиона години, не е имало живот извън водата, а земната повърхност е била пуста, безжизнена и скалиста. Без растения не е имало почви, а скалите са ерозирали бързо.
Но след това първите малки растения изпълзели от водата и започнали своята експанзия. Това променило коренно почти цялата екологията на Земята. Първите растения не се отдалечавали много от бреговете на реки и морета, те представлявали нещо като зелени ресни покрай водните басейни. Едва преди около 390 милиона години първите дървета с няколко метра височина и с обширна коренова система били в състояние да овладеят земната пустош на по-отдалечено разстояние от водоемите.
Палеонтологът от Пекинския университет Цзинчжуан Сюе (Jinzhuang Xue) е уверен, че първите почви и първите растения със силни корени са се появили най-малко 20 милиона години преди около 410 милиона. Точна такава е възрастта на скалния масив Xujiachong, който е проучвал Сюе в околностите на град Цюйцзин в провинция Юнан. В тях палеонтологът открил формации от гъсто преплетени корени на растения с поне еднометрова мощност, а в някои случаи, се простират на дълбочина от 15 метра.
"Те напомнят раститението Drepanophycus, вече известно от скали на същата възраст в Европа и Северна Америка", - разказва ученият, като отбелязва, че при досега намираните фосили кореновата система на Drepanophycus е далеч не толкова солидна.
Сюе и колегите му обясняват невероятната дълбочина и мощност на корените по следния начин: до широкото разпространение на растенията и образуването на почвена покривка в реките са попадали много отломки от ерозиралите скали. Реките, които в резултат на същата ерозия са били доста бързи, са транспортирали маси от пясък и дребни отломки, депонирайки ги в заливните равнини с относително висока интензивност. В резултат на това заселилите се на тези острови крайречни растения постоянно са затрупвани с нови седиментни порции и те е трябвало да се "измъкват" прораствайки нагоре не само със стъблата си, но също така и с корените си.
"Тези корени се намират в дълбоки почви, а всъщност са се развивали заедно", отбелязва професор Майк Бентън (Mike Benton) от университета в Бристол, един от съавторите. "Почвите се формират от растения и животни и те имат голям стабилизиращ ефект, като гъба задържайки дъждовната вода и ограничавайки стрепента на ерозия. От този момент нататък, речните системи променят вида си - от бързотечащи към по-бавно движещи се криволичещи потоци".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари