20 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Пътят до Плутон

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 14 юли 2015 в 11:1857720
Снимка: NASA

Тези часове ще стане най-важната среща за 2015 г., а може би и за цялото десетилетие. Космическият кораб на НАСА New Horizons се намира в най-активната фаза на своята мисия - срещата с Плутон.

Космическият кораб ще прелети покрай Плутон и неговите спътници, събирайки няколко гигабайта научни данни и ще отлети далече в пояса на Кайпер, облака на Оорт и към други звезди.

Историята на Плутон започва преди да бъде открит. Още през 40-те години на XIX век. учените установили, че отвъд орбитата на Уран има още една планета по особеностите на нейната орбита. В резултат на това, почти веднага открили Нептун, но поведението на Уран показвало, че трябва да има друг смутител на гравитационното спокойствие. Когато най-накрая, през 1930 г., Плутон е открит, хората отчели още един триумф на науката, въпреки, че първоначални оценки били, че намерената планета трябва да бъде не по-малка от Юпитер.

После през целия XX век. масата на Плутон намалява според изчисленията толкова надолу, докато най-накрая се стига до заключението, че Плутон няма никаква връзка с поведението на Уран. В края на миналия век, възможностите на астрономически техники позволили да се открие цяло семейство от транс-нептуновите обекти.

Повечето тела зад орбитата на Нептун се оказали астероиди и комети, които запълват пояса на Кайпер. Но някои от телата били не много по-малки от самият Плутон, така че за астрономите възникнал проблем: дали да обявят новооткритите тела за планети или да вземат титлата на Плутон.

През 2006 г. въпросът не бе решен в полза на Плутон. Оттогава верният отговор на въпроса "Колко планети има в Слънчевата система?" е: "осем планети и пет планети-джуджета".

Но след понижаването на статута на Плутон, интересът към него само нараства. Той все още остава най-голямото тяло в пояса на Кайпер и заедно със своя спътник Харон е нещо уникално за Слънчева система - двойна планета.

Най-близката аналогия на такава система е Земята и Луната. На трето място - Слънцето и Юпитер. Въпросът в съотношението на масите на основното тяло и спътника. Всъщност Харон не се върти около Плутон, а двете се въртят около точка в пространството между тях, която е център на масите им.

Земята и Луната също имат общ център на масите, но той не излиза извън рамките на Земята, така че не смятаме, че сме в двойна планетна система. 

През януари 2006 г. стартира мисията New Horizons към Плутон. Конструкторите са се опитвали максимално да съкратят времето за достигане до планетата-джудже, затова направили бърз и сравнително малък и лек апарат около 650 кг (и на стойност 650 милиона долара).

Въпреки праволинейността на траекторията на New Horizons, от неговия полета учените успяха да получат допълнителна научна информация за системата на Юпитер една година след старта. New Horizons прелетя на разстояние 2,3 милиона километра от гигантската планета и това бе тренировка за бъдещата основна работа за Плутон.

Особено успешно бе упражнението със спътника на Юпитер Йо. В много отношения тя е подобна на Плутон, така че New Horizons й обърна специално внимание.

Камерата LORRI показа в динамика изключителна картина на гигантско вулканско изригване.

След прелитането покрай Юпитер New Horizons Юпитер бе изпратен в режим на хибернация, за да съхрани ресурсите си. Само от време на време са го събуждали за проверка на състоянието му. Понякога е събуждан и за работа - за заснеме астероиди или Нептун

През 2015 г. е вече време да се върне към активна работа. Още през януари New Horizons започва усилено да прави снимки на Плутон и Харон, но резолюцията все още не достига капацитета на космическия телескоп Хъбъл. Но учените възлагат големи надежди на New Horizons. Показателно е, че преди New Horizons се знаеше само за три спътника на Плутон.

От 5 май камерата LORRI вече настига възможностите на Хъбъл и от този момент научната значимост на New Horizons започва да расте. Почти всяка нова снимка позволява уверено да се каже, че "това не сме го виждали преди". 

Както се очакваше, повърхността на Плутон е много разнородна. Ярките бели петна по нея са съчетани с много по-тъмни. Този дисбаланс често не се наблюдава в Слънчевата система. 

Учените тепърва ще трябва да установят произхода на различните видове повърхности и причините за сложните форми.

Сателитът на Плутон Харон е много подобен на нашата Луна.

Една от хипотезите за образуването на Харон.

След днешната историческа среща с Плутон, New Horizons ще се опита да "прихване" още 1 или 2 от астероидите на пояса на Кайпер, като разшири границите на познанието на човечеството на този отдалечен и заледен участък на Слънчевата система. По нататък пътят на космическия кораб ще мине през облака на Оорт, а след хиляди или десетки хиляди години полет, ще може да посети и някоя съседна звездна система. Само че това никога няма да разберем. Енергията на радиоизотопните термоелектрически генератори на New Horizons ще продължат работа около 15 години, а след това хората ще трябва просто да се сбогуват с него. Но в просторите на Вселената ще остане прашинка от първооткривателя на Плутон Клайд Томбо като единствен представител на човечеството в открития космос. 


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.