Създадохме "перфектна буря" от болести от дивата природа, която може да се прелее в хората и бързо да се разпространи по целия свят, предупреждават учените.

Човешкото посегателство върху природата ускорява този процес.

Тази перспектива идва от глобални здравни експерти, които проучват как и къде се появяват новите заболявания.

Като част от тези усилия сега те разработват система за разпознаване на модели, които да предскажат кои болести по дивата природа представляват най-голям риск за хората.

Този подход се ръководи от учени от Университета в Ливърпул, Великобритания, но той е част от глобалните усилия за разработване на начини за по-добра подготовка за бъдещи огнища.

„Избягнахме пет куршума“

"През последните 20 години имахме шест значими заплахи - SARS, MERS, ебола, птичи и свински грип", заяви проф. Матю Бейлис (Matthew Baylis) от Университета в Ливърпул пред BBC News. „Избягнахме пет куршума, но шестият ни улучи.

"И това не е последната пандемия, с която ще се сблъскаме, така че трябва да разгледаме по-внимателно болестите, които идват от дивата природа."

Като част от това изследване той и неговите колеги са разработили система за разпознаване на предсказуеми модели за разпознаване, която може да изследва огромна база данни за всяко известно заболяване от дивата природа.

Сред хилядите бактерии, паразити и вируси, известни на науката, тази система идентифицира такива улики, скрити в количеството и типаа на видовете, способни да заразяват. И на базата на тези улики тази система открива кои представляват най-голяма заплаха за хората.

Учените твърдят, че, ако патогенът се определи като приоритетен, те биха могли да насочат усилията за изследователска работа към намирането на превенции или лечение преди да се случи някаква епидемия.

„Това ще бъде още една стъпка към това, да разберем кои заболявания могат да причинят пандемия, но ние постигаме напредък с тази първа стъпка“,заяви проф. Байлис.

^{Камилите донесоха коронавируса на MERS. Кредит: piqsels}

Уроците на изолацията

Според много учени нашето поведение - особено обезлесяването и унищожаването на различни местообитания - помага на болестите да се разпространяват от животните към хората все по-често.

Според проф. Кейт Джоунс (Kate Jones) от Университетския колеж в Лондон, доказателствата „в голяма степен подсказват, че трансформираните от човека екосистеми с по-ниско биоразнообразие, като земеделски или плантации, често са свързани с повишен риск за хората от много инфекции“.

"Това не е задължително при всички болести", добавя тя. „Но видовете диви животни, които най-лесно понасят човешката намеса като някои видове гризачи, често се оказват по-ефективни за приемане и предаване на патогените".

„Така загубата на биоразнообразие може да създаде среда, която увеличава рисковия контакт между човека и дивата природа и увеличава вероятността някои вируси, бактерии и паразити да се прехвърлят върху хората“.

^{"Загубата на биоразнообразие може да създаде среда, която увеличава рисковия контакт между човека и дивата природа и увеличава вероятността някои вируси, бактерии и паразити да се прехвърлят върху хората". Кредит: pxhere}

Някои огнища демонстрират този риск на „взаимодействие“ между човешката дейност и дивата природа с опустошителна яснота.

При първото огнище на вируса Нипа през 1999 г. в Малайзия вирусната инфекция - пренасяна от плодови прилепи - избухна в голяма свинеферма, построена в края на гора. Дивите плодови прилепи намират храната си в овощната градина, а прасетата изяждат нахапаните плодове, паднали от дърветата и покрити със слюнка от прилепите.

Повече от 250 души, работили в тесен контакт със заразените прасета, се заразяват от вируса. Повече от 100 от тези хора умират. Степента на смъртност при коронавируса все още се уточнява, но текущите оценки я определят на около 1%. Вирусът Нипа убива 40-75% от хората, които заразява.

Проф. Ерик Февър (Eric Fevre) от Университета в Ливърпул и Международния институт за изследване на животновъдството в Найроби, Кения, препоръчва изследователите непрекъснато да следят районите, където има по-висок риск от такива огнища.

Земеделските стопанства близо до горите, пазарите, където се купуват и продават животни - всички са неясните граници между хората и дивата природа и места, където е по-вероятно да се появят болестите.

„Трябва да сме постоянно нащрек в тези места на взаимодействе и да имаме системи, които да реагират, ако видим нещо необичайно“, като внезапна болест.

„Новите болести се появяват в човешката популация вероятно три до четири пъти годишно“, коментира проф. Февър. "И не е само в Азия или Африка, но и в Европа и САЩ."

^{Път за сеч в Източен Калимантан. Кредит: Wikimedia Commons}

Матю Бейлис добавя, че такъв непрекъснат мониторинг за ново заболяване е все по-важен. "Създали сме почти перфектната буря за появата на пандемии", заяви той пред BBC News.

 "Такива събития вероятно ще се случват отново и отново", коментира проф. Февър. „Случвало се е през цялото време на взаимодействие на човека с природния свят. Важното е сега да се научим да го разбираме и реагираме".

Настоящата криза според проф. Февър, ни дава урок какви могат да са последиците от собственото ни въздействие върху природния свят.

„Всички неща, които използваме и приемаме за даденост - храната, която ядем, материалите в нашите смарт телефони; колкото повече консумираме, толкова повече някой ще прави пари, като ги извлича и премества по целия свят.

„Значи е задължение на всички нас да мислим за ресурсите, които консумираме и въздействието, което оказваме".

Източник: Coronavirus: This is not the last pandemic, Victoria Gill (Science correspondent, BBC News)

Още по темата

10/05/2020

Животът

След големи сътресения човечеството се променя към по-добро

09/04/2020

Животът

Експлоатацията на природата води до разпространението на повече вируси при хората

07/04/2020

Медицина

Защо новият коронавирус не беше засечен от програмата за ранно откриване на зоонозни вируси?

26/03/2020

Животът

"Мокрите пазари" на диви животни, от които тръгват заразите в Азия (видео)