Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
21 октомври 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Плаващите къщи на Месопотамия (галерия)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 17 април 2017 в 12:02119640

В наши дни постоянно се говори как хората трябва да започнат да живеят природосъобразно. Как може да стане това не е трудно да се узнае, трябва само да се погледне назад към нашите корени. За съжаление в момента светът е на ръба на културна амнезия. По един език умира на всеки две седмици - урбанизацията набира скорост и културното наследство на всяка една нация е под угроза, пише ZME Science.

Олицетворение на това е историята на племето ма-дан или блатните араби, населяващи поречието на реките Тигър и Ефрат, в южната част на Ирак в близост до границата с Иран. Те са полуномади със своя собствена култура, чийто начин на живот се е променил незначително през последните няколко хиляди години.  

Целият им живот преминава в мочурищата - живеят върху плаващи къщи, направени изцяло от тръстика и касаб, вид гигантска трева, която изглежда като бамбук и която може да достигне 7-8 метра. 

Островите, върху които строят своите плаващи къщи, се наричат тухул и макар на пръв поглед да изглеждат стабилни, това съвсем не е така. Земята е изключително блатиста и хората често трябва да закотвят своите острови, за да избегнат приближаване към съседите.

Къщите на ма-дан са архитектурни бисери - построени без нито един пирон, дърво или стъкло. Нужни са около три дни за построяването на една къща, като се използва метод, останал непроменен от хиляди години откакто тези хора са заселили за първи път блатата.

Тръстиковите къщи имат допълнително предимство да бъдат преносими. През пролетта, ако водите се надигнат твърде високо, те могат да бъдат разглобени, отнесени към по-високи места и отново издигнати за по-малко от един ден. С подходяща грижа и поддръжка, тръстиковите постройки могат да бъдат използвани над 25 години.

Не всички тръстики са еднакви. Например, ако арките са направени от свежи растения, структурата ще се срине много скоро. За по-голяма здравина ядрото на новите арки се прави от тръстики, взети от по-стари структури.

Почти всяко селище има къща за гости или мудхиф. Всъщност, тъй като ма-дан следват традиционните арабски повели за чест, те приветстват всеки гост като равен. Предлагат му храна и покрив над главата без да очакват или приемат някакво заплащане. Домакинът никога не помага в пренасянето на вещите на госта извън къщата, защото това би се разтълкувало като желание гостът да си тръгне. Това е рядка проява на гостоприемство - която би могла да причини и смъртта им.

В края на 20-и век режимът на Саддам Хюсеин започва преследване на племето, защото правителството подозира, че приютява дисиденти в своите плаващи къщи. В миналото същите са били място за бягство от робство и крепостничество. 

Най-голямото наказание за незачитането им на властта е през 1991 г. и въстанията в Ирак. Тогава Саддам Хюсеин нарежда тресавищата в южната част на страната да бъдат пресушени като урок за блатните хора, които приютяват въстаници, определяни от правителството като терористи.

Това "решение" имало ефект. Блатата били пресушени, храната се превърнала в рядкост, а ма-дан били принудени да напуснат домовете и земите си. Малкото останала вода била натровена. 

В наши дни едва 1 600 от близо половин милион блатни хора през 50-те години продължават да живеят по традиционния начин.

След падането на Саддам Хюсеин от власт през 2003 г. и последвалата инвазия на САЩ в Ирак, дигите, които блокирали водата да навлиза в блатата, биват премахнати. Още същата година четиригодишната суша приключва - съвпадение, което помага за възстановяването на блатата до 50% от техните размери перз 70-те години. Екосистемите се нуждаят обаче от много повече време, за да се възстановят. Колкото до ма-даните - те отдавна са се изнесли от тези земи. Мнозина вече живеят в градовете, а техните деца не знаят нищо за начина на живот на своите деди. 

Въпреки това надежда може би все още има. Nature Iraq, основана от американо-иракчанин инжинер, който оставя живота си в Калифорния, за да помогне във възстановяването на загубената райска градина в страната. Той повежда усилията с финансова подкрепа от САЩ, Канада, Япония и Италия. Той и група стари хора от племето вече са възстановили традиционната мудхиф, за да покажат по какъв наин тези алтернативни, нискобюджетни и природосъобразни сгради все още са жизнеспособни и в наши дни. 

Тази история покава, че хората не е задължително да бъдат обградени от умни машини, слънчеви панели или високотехнологични сензори. Човечеството знае как да живее природосъобразно от векове. Това не е нещо непознато му. 


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.