Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
17 октомври 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Подводните могили метан могат да се взривят всеки момент

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 06 юни 2017 в 16:1874021
Изглед от около 300 м надморска височина на район с могили метанов хидрат в близост до устието на река Maguse, Канада. Снимка: prairie.illinois.edu

Експлозията на натрупания замразен метан под формата на гигантски "могили" на дъното на Северния ледовит океан е неизбежна. В океана и в атмосферата могат да бъдат изпуснати огромни количества метан.

За бъдещата катастрофа, за която вече се виждат знаци от наблюдения на екип от Арктическия университет на Норвегия, се разказва в статия, публикувана в списание PNAS.

"Наречете го най-голямата пръдня в историята на Земята", пише NewScientist.

Когато последният ледников период отива към своя край преди 12 000 години, отстъпващите ледници в Баренцово море на север от Норвегия задействат безпрецедентни взривове на газа метан от масивни куполообразни форми на морското дъно.

Сега метанът изтича от вечно замръзналата почва, засега е много постепенно и се абсорбира от растителността или морската вода. Но има доказателства за праисторически взривове от тези структури на морското дъно, наречени "pingo", което означава, че тези процеси могат да се извършват много по-мощно и по-бързо.

Днес ледниците в Антарктика и Гренландия се оттеглят бързо заради глобалното затопляне. Голямата тревога е, че е възможно да има такива криещи се куполообразни натрупвания замръзнал метан, които чакат да експлоадират по същия начин, разказва Карин Андреасен (Karin Andreassen) от Центъра за арктически газови хидрати, околната среда и климат към Арктическия университет на Норвегия.

Андреасен и нейните колеги сглобяват историята с помощта на подробни сеизмични и геоложки данни от морското дъно на Баренцово море, уловени с ехо сонди с висока резолюция от кораби. Те анализират и състава на метан-съдържащите газове, изхвърляни нагоре от 100 "могили".

Могилите с диаметър 500 м и 10 м височина на дъното на Северния ледовит океан съдържат огромни количества метан. Илюстрация: Pavel Serov/CAGE

Стар метан

Анализът на газовите профили показва, че метанът произлиза от преди 30000 години от горещи зони на въглеводород-съдържащи скали около километър под морското дъно.

По това време дебел слой лед по цялото морско дъно покрива много метан, който се просмуква нагоре в най-горния слой на отложеностите до дълбочина от около 400 метра. Вътре в седимента газът се превръща в твърд лед, наречен газов хидрат.

След това, преди между 17 000 до 15 000 години, леденият щит започва да се оттегля заради бързото намаляване на налягането над него и кара хидратите да се разлагат. Когато се разрушат, те освобождава метан - твърдият и стабилен слой газов хидрат става по-тънък и по-слаб. Налягането в газа е достатъчно високо, за да се издигне от дъното и образува куполи, колкото километър в диаметър.

До преди 12 000 години ледените пластове са се стопили и тези могили се покриват от нахлулата по-топла морска вода от Атлантическия океан, на мястото на леда. Това прави хидратният слой толкова тънък - само 30 метра - и вече не може да противодейства на натиска отдолу. Тогава могилите се спукват, освобождавайки мощния парников газ в атмосферата, процес, вероятно продължил няколко седмици.

Какви са рисковете нещо подобно да се случи и днес, е трудно да се предскаже, разказва Андреасен.

"Ние не разполагаме с много данни за образуваните могили метан на морското дъно покрай крайбрежията на съвременните ледени пластове като Антарктика и Гренландия", коментира тя. Но за двата региона е установено, че има богати запаси от въглеводороди.

 От огромните кратери все още се просмуква метан. Източник: Andreia Plaza Faverola/CAGE

Взаимодействие на леда

"Продължаващото затопляне ще увеличи риска от освобождаване на газ от могилите с газов хидрат", разказва Андреасен. Но процесът на просмукване нагоре зависи от взаимодействието на ледените шапки, газовите хидрати и на дълбоко замръзналата земя във всяка област, както и от обема на газа.

"Изглежда много малко вероятно, газът да се освободи от много области едновременно", отбелязва тя.

Други изследователи не са толкова оптимистични.

"Всяка година ние се връщаме към тези куполи и със страх очакваме, че някой от тях да се превърне в кратер, подобни на тези в други региони на Баренцово море. Това, което им пречи да експлоадират е малко по-голяма дълбочина на морето в тази област, отколкото в областта на кратерите", - разказва Павел Серов от Арктическия университет на Норвегия в Тромсьо.

Метановите хидрати са стабилни при ниски температури и високо налягане. Налягането на водния 390-метров слой на дъното на морето в този момент е достатъчно, за да ги предпази от разрушаване. От друга страна, газът вече напуска могилите и сега те са сред най-активните източници на метан в Арктика. Някои от газовите "опашки" вече почти са достигнали повърхността на водата" - продължава ученият.

Тези метанови залежи са на ръба на стабилност и щяха отдавна да са избухнали, ако дълбочината на морето в този момент не беше повече от 20 метра. От друга страна, тази опасност все повече заплашва други залежи метанови хидрати, които се намират във вътрешността на вечно замръзналата почва по северното крайбрежие на Русия, Норвегия и Канада - тук температурите на почвата и водата варират много по-силно, и катастрофата може да се случи много по-рано, отколкото на дъното на Баренцово море.


Препоръчани материали
+ 0
- 1
Звучи като нов начин за добив и ново спадане на цените.
 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.