Появиха се първите научни публикации за Плутон по данни на New Horizons

Наука ОFFNews Последна промяна на 18 март 2016 в 10:25 5560 1

Кредит НАСА

Тази седмица бяха публикувани първите пет научни статии с резултатите от изследванията по данни на космическия кораб New Horizons за Плутон и неговите луни.

Преди около година Плутон бе само малка светла точка върху изображенията, изпратени от камерите на космическия апарат на НАСА New Horizons. Тези изображения не бяха много различни от тези, получени от времето на Клайд Томбо, откривателя на Плутон.

Миналата година New Horizons на 14 юли се приближи до планетата джудже Плутон и получихме изобилие от снимки от тази среща. Уверихме се, че това небесно тяло в покрайнините на Слънчевата система е много специален обект.

Тази седмица в научното списание Science учените, участвали в мисията на New Horizons, публикуваха поредица от статии, в които разказват за резултатите от прелитането покрай системата Плутон.

"Тези пет статии коренно преобръщат нашата представа за системата Плутон. Сега това е реален свят, със своята сложна, активна и разнообразна геология, с екзотичен химически повърхностен състав, сложна атмосфера, загадъчно взаимодействие със Слънцето и интригуваща система с малки луни" - заяви ръководителят на изследването на мисията New Horizons Алън Стърн.

След 9,5 години пътуване в космоса и 4.8 милиарда километра космическият кораб New Horizons стигна на 14 юли 2015 приятели Плутон на рекордно близко разстояние, а неговите седем научни инструменти получиха повече от 50 гигабита научна информация. Голяма част от данните са събрани в момента на най-близкия подход, който продължи около 9 дни.

Още на първите снимки на повърхността на планетата се видя голямо петно ​​с форма на сърце. Тази особеност на повърхността на Плутон показа, че този далечен свят в загадъчната отдалечена област, наречена Пояс на Кайпер, е далеч по-сложна и по-интересна от предвижданията на компютърни модели.

"Наблюденията на Плутон и Харон от близко разстояние ни накара да преосмислим възгледите си, че геоложката активност на отделните космически тела в отдалечените райони на Слънчевата система може да е стабилна. Мислехме, че обектите, образувани в пояса на Кайпер, са останки от нашата система и са се променили малко от самото ѝ създаване", - заяви водещият автор на статията за геологията от изследователския център Ames.

Учените, изследвали състава на Плутон, говорят за разнообразие на ландшафта на планетата, както и за взаимодействието на различните газове и ледове.

"Ние виждаме промени в разпределението на летливите ледове на Плутон, което е свидетелство за вълнуващи цикли на изпарения и кондензация", - каза Уил Грънди от обсерваторията Лоуел, Флагстаф, Аризона, водещ автор на друга научна статия. "Тези цикли са много по-богати, отколкото на Земята, където има само един компонент, който се изпарява и кондензира - водата. На Плутон има най-малко три такива компоненти, а как те си взаимодействат един с друг засега не знаем точно".

Учените откриха атмосфера, съдържаща слоести мъгли, които се оказаха по-студени и компактни от очакваното над повърхността на планета-джудже. Установено е също така, че горните слоеве на атмосферата са активно взаимодействат с потока от заредени частици от Слънцето, известен като слънчев вятър.

Освен Плутон и Харон, New Horizons успя да изследва луните на системата и да получи първите големи изображения на Стикс, Никта, Хидра и Цербер. Бяха определени техните размери, които не бяха особено големи. Никта и Хидра имат диаметър от около 40 километра, докато Стикс и Цербер - около 10 км. Изследователите също така отбелязаха, че малките спътници на системата Плутон-Харон имат много анормална и необичайна скорост на въртене и ориентация на полюсите. Освен това на ледените повърхности на луните имат цвят и яркост, много по-различна от тази на Плутон и Харон.

Открити са доказателства, че някои от луните са образувани от сливането на още по-малки тела, а възрастта на повърхността им е на не по-малко от 4 милиарда години. Тези резултати подкрепят хипотезата, че малките спътници са се образували в резултат на сблъсъка, при който е създадена системата Плутон-Харон.

Около половината от научните данни са получени след прелитането покрай системата Плутон-Харон. На радиосигнала, който се движи със скоростта на светлината, му трябват близо 5 часа, за да стигне до Земята, така че пълното предаване на информацията ще стане едва в края на 2016.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18.03 2016 в 13:19

Информацията е 50 гигаБИТА, а не гигаБАЙТА. Бордовата памет 2х8 гигаБАЙТА, като вторите 8 са бекъп.