15 ноември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Политиците и шимпанзетата: По какво си прилича поведението им

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 13 юни 2016 в 14:4473060

"По време на политически дебати по телевизията, аз винаги препоръчвам да изключите звука. По този начин можем да пренебрегнем думите и съдържанието на дебатите и да се фокусираме върху невербалната комуникация (поза, жестове, мимики)", - препоръчва професорът приматолог от Американския Университет Емори Франс де Ваал (Frans de Waal), в отговор на въпрос, публикуван на уебсайта Quora.

Според него да се изключи звука напълно бе необходимо по време на последния дебат на кандидатите за президент на САЩ от Републиканската партия, защото на тяхното "съдържание, нямаше много смисъл". Кандидатите се обиждаха един друг, лъгаха, поставяха под съмнение мотивите един на друг, дори си правеха анатомични сравнения. "Всъщност те правеха това, което маймуните правят най-добре: сплашване, пъчене и биене по гърдите", - коментира професорът.

Световноизвестният биолог Франс де Ваал няколко години е изучавал живота на шимпанзетата, живеещи на големи колонии в Зоопарка Burgers в Арнем (Холандия). През 1982 г. той написва своя класически труд "Политиката при шимпанзетата: Властта и сексът при приматите" (Chimpanzee Politics: Power and Sex among Apes). Изследването показва изненадващо подобие между политици и шимпанзета. Книгата многократно се преиздава и все още не е загубила своето значение. 

Според учения политическата власт в групата получава не най-силния самец, а този, който успява да привлече подкрепата на повечето други силни мъжки. По този начин шимпанзета извършват действия, които са добре познати в човешкото общество: образуване на съюзи, подкопаване на конкурентни съюзи, тактика на изолация, правят се сделки, плетат се интриги. Тук е напълно уместно да се уеднакви терминологията, защото поведението и мотивацията между политици и шимпанзета са почти неразличими. Книгата е написана за широката публика и сега се използва като учебник, тя е включена в списъка на деловата литература за бизнес консултанти и дори веднъж - в списъка с литература, препоръчана за конгресмените в първата година на дейността им. 

Маймунски коалиции.

Франс де Ваал описва наблюденията си на случващото се в групата на шимпанзетата. Той обикновено не ги сравнява директно с конкретни хора, с малки изключения (загуба на власт на един от мъжките наподобява реакцията на Ричард Никсън след скандала Уотъртгейт - той паднал на земята, издигнал в отчаяние ръка и ударил по нея, възкликвайки шумно). Но дори и без директни сравнения внимателният читател ще намери много очевидни прилики. Например възрастен самец често действал задкулисно, възползвайки се от ожесточената борба между по-младите самци.

За да спечели благоразположението на самката, шимпанзето гъделичка малките й: по същия начин политиците действат, за да получат благоразположението на женския електорат. Да държат деца в ръцете си пред телевизионните камери е стандартен метод на предизборната кампания. "Подкрепата на жените може да бъде от решаващо значение в конкуренцията между мъжете - пише приматологът. - "Така че създаването на добро впечатление е много важно".

Има много паралели между типични примери на жестове и невербална комуникация като понижаване на гласа и важничене. Например жестът с протегната ръка и отворена длан, което наричаме "протегната ръка". В холандската колония шимпанзетата това е много чест жест.

Неговото значение, както и значението на много други сигнали на шимпанзетата, зависи от контекста, в който се използва. Маймуните го използват, за да поискат храна, да получат телесен контакт или да подкрепят някой в сбиване. Когато две маймуни агресивно се изправят една срещу друга, една от тях може да протегне ръка към трета маймуната.

"Този подканващ жест играе важна роля във формирането на агресивни съюзи или коалиции - основен политически инструмент", - разказва Франс де Ваал. Той подчертава, че всички модели на поведение (има повече от сто) са наблюдавани в колониите на шимпанзетата както в плен, така и в естествената им среда. Играта, надсмиването, просещите жестовете и други форми на невербална комуникация, приматите не са взели от хората. Това са наистина наши общи черти. 

Контактите между опонентите след конфликт са много по-интензивни от контактите в други ситуации, при това най-забележителната черта са целувките. Най-подходящата дума за това явление е "помирение", но аз познавам хора, които възразяват, че избирйки такива термини, ние ненужно очовечаваме маймуните. Но не е ли това опит да се прикрие с думи огледалото, които държат пред нас шимпанзетата? Да, ние крием главите си в пясъка, опитвайки се да си спасим самочувствието? 

"Политиката при шимпанзетата: Властта и сексът при приматите"

Авторът не си поставя за цел по някакъв начин да принизява хората. Той казва, че се интересува от друг аспект - изучавайки маймуните, ние можем да разберем по-добре собствената си природа, мотивите на хората около тях и законите, които действат в обществото.


Представете си ситуация, в която един възрастен мъжки демонстрира силата си пред съперника си. Изглежда надут, тъй като козината му е настръхнала, мирише, горната част на тялото му се поклаща, а в ръката си държи камък. Неопитен наблюдател, може да не забележи камъка, защото цялото внимание е фокусирано върху тази заплашителна демонстрация. Той може да е толкова пленен от зрелището, че дори няма да забележи какво прави една от възрастните женски. Тя тихо се пиближава до мъжкия, разтваря пръстите, с които държи камъка, взема му го и се отдалечава с него. Отне ми няколко седмици наблюдение, преди да осъзная какво се случва. Бях сигурен, че съм направил откритието на века. Но веднага след като се запознах с тази закономерност в поведението, разбрах, че тя не е рядкост. Понякога тези сцени се разиграват по няколко пъти на ден. Ние го наричаме конфискация. В тази ситуация самецът никога не реагира агресивно към самката. Понякога той се опитва да измъкне ръката си от ръцете на женската, но тъй като не успява, търси да намери друг камък или пръчка. След това той продължава заплашителната си демонстрация. Но това второ оръжие може също така да бъде конфискувано - една женска иззе най-малко шест предмета от един и същи самец.

"Политиката при шимпанзетата: Властта и сексът при приматите"

Наблюдавайки маймуните, ние можем да заключим, че моралът се е появил преди религията и те не са свързани концепции. Може би за един атеист това звучи като очевиден факт, но това е откровение за теолозите. Всъщност моралът, понятието за добро и зло - не е изобретение на човечеството и особено не на Църквата. 




Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.