Преди милиарди години Марс е бил воден свят като Земята. Но с течение на времето голяма част от водата на океаните на Червената планета може да се е заключила в минерали в нейната кора под повърхността, което може да обясни защо Марс е пресъхнал.
Някога дом на езера и реки, Марс сега е студена пустиня. Обикновено според учените водата е излязла от атмосферата на планетата в космоса. Но измерванията на атмосферните загуби на вода, направени от космически кораби на орбита около Марс като MAVEN на НАСА, не са достатъчни, за да се отчете цялата липсваща вода на Червената планета - която някога е била в такова изобилие, че можела да покрие цялата планета с пласт около 1500 метра. Това е повече от половината от обема на Атлантическия океан.
Компютърните симулации на водата, движеща се във вътрешността, повърхността и атмосферата на Марс, предполагат, че повечето от водните молекули на Червената планета може да са се настанили в кристалните структури на минерали в кората на планетата, съобщават изследователите онлайн на 16 март в списание Science.
Планетологът Ева Шелер (Eva Scheller) и колегите й от Калифорнийски технологичен институт симулират възможни сценарии за загубата на водата на Марс, въз основа на наблюденията на Червената планета, направени от марсоходи и орбитални космически кораби, и лабораторни анализи на марсиански метеорити. Тези симулации отчитат възможните загуби на вода в космоса и в кората на планетата от водни басейни или подпочвени води, взаимодействащи със скалите.
За да могат симулациите да съвпаднат с това колко вода е била на Марс преди 4 милиарда години, колко е останало в полярните ледени шапки днес и наблюдаваното количество на водород в атмосферата на Марс, 30 до 99 процента от древната вода на Марс трябва да са скрити далеч навътре в кората му. Останалото е загубено в космоса.
Съдейки по съвременните марсиански пейзажи, като това изображение, направено от марсохода Curiosity в основата на връх Шарп, Червената планета изглежда суха. Но цяла океанска вода може да се крие под земята, в минералите на кората на планетата. Кредит: MSSS / JPL-CALTECH / NASA
Водата може да се заключи и в минералите на Земята, разказва Шелер, представяйки резултатите си на 16 март по време на виртуалната конференция за лунни и планетарни науки. Но за разлика от Марс, тази подземна вода в крайна сметка се извлича обратно в атмосферата от вулканите. Тази разлика е важна, за да се разбере защо една скалиста планета може да е влажна и обитаема, докато друга да е суха пустош.
Подземните води на Марс могат да бъдат ресурс за бъдещите изследователи, отбелязва Джак Мъстард (Jack Mustard), планетарен геолог от Университета Браун в Провиденс, щата Рио, който не участва в работата. Най-лесно достъпната вода на Марс може да бъде в неговите полярни ледени шапки. Но „за да се стигне до този лед, трябва да се пътува до [високи географски ширини] - където е студено и е по-трудно е да се живее“, коментира Мъстард. Ако водата може да бъде извлечена от минерали, тя може да поддържа човешки колонии при по-топли климатични условия по-близо до екватора.
Справка: E.L. Scheller et al. Long-term drying of Mars by sequestration of ocean-scale volumes of water in the crust. Science. Published online March 16, 2021. doi: 10.1126/science.abc7717.
Източник: Most of Mars’ missing water may lurk in its crust, Science News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари