Повечето технологии за улавяне и използване на въглерод (CCU), които изтеглят въглеродния диоксид от въздуха и го използват за други процеси за намаляване на емисиите, отделят повече въглерод, отколкото улавят. Това откритие предполага, че проектите на CCU, които са привлекли милиарди долари инвестиции, няма да направят много за постигане на целите на Парижкото споразумение за намаляване на емисиите за предотвратяване глобалното затопляне.

Технологиите на CCU извеждат въглеродния диоксид от атмосферата, като го улавят директно от въздуха или го абсорбират при замърсяващи източници и го използват в процеси като производство на гориво, пластмаси и бетон. За разлика от обикновената технология за улавяне на въглерод, CCU не съхранява CO₂ за дълги периоди. CCU технологиите или използват енергия за преобразуване на CO₂ в горива, или използват самия CO₂ за задвижване на други промишлени процеси като добив на нефт или отглеждане на растения.

Киане де Клайне (Kiane de Kleijne) от Университета Радбауд в Холандия и нейните колеги правят оценка на цикъла на повече от 40 CCU процеса по три  критерия: дали могат да съхраняват за постоянно CO₂; CO₂, който събират, идва ли от атмосферни и естествени източници; и дали процесът има нулеви емисии.

Де Клайне и нейният екип установяват, че по-голямата част от тези технологии не отговарят на тези критерии, като 32 от 40-те отделят повече въглерод, отколкото са уловили. Само четири метода изглеждат готови за употреба, като същевременно отделят ниски количества въглерод. Те включват технологии, които използват CO₂ в производството на бетон и за добив на нефт.

„Ако сте с такава технология, която няма потенциала наистина да намали драстично емисиите и за предпочитане до нула, това може да е нежелана ситуация“, казва де Клайне.

„Участието в някои от тези дейности за утилизация всъщност използва повече въглерод“, отбелязва Стюарт Хазелдайн (Stuart Haszeldine) от Университета в Единбург във Великобритания.

Много от технологиите също не изглеждат готови за внедряване в голям мащаб, така че може да не са полезни за постигането на целите на Парижкото споразумение за намаляване на емисиите до 2030 г., обяснява де Клайне. „2030 г. е доста скоро и много от тези технологии все още са в процес на разработка“, отбелязва тя.

Макар анализът да използва предположения за бъдещия микс на електроенергия, който може да се промени – например електричеството се приемаше за напълно възобновяемо до 2050 г. – по-песимистичните предположения всъщност биха могли да направят CCU още по-неефективни за намаляване на въглеродните емисии.

Де Клайне се надява, че изследването в крайна сметка ще бъде използвано, за да помогне на политиците и инвеститорите да решат в кои технологии си струва да инвестират.

„CCU технологиите не са универсални, те са различни“, подчертава Гулорен Туран (Guloren Turan) от Global CCS Institute, международен мозъчен тръст, който насърчава използването на технологии за улавяне на въглерод. „CCU привлича политиците и обществеността, защото се разглежда като кръгова икономика. Има някои много положителни представи за CCU, но гледната точка на [изследователите] е, че не всички CCU технологии са еднакви.

В крайна сметка би могло да има повече смисъл да се концентрират усилията върху опитите за съхраняване на въглерод в продължение на хиляди години, казва Хазелдин. „Вероятно ще бъде по-добро решение за извеждането на CO2 от климата, просто да се съсредоточим върху много сигурно, лесно улавяне, транспортиране и съхранение.

Справка: One Earth, DOI: 10.1016/j.oneear.2022.01.006

Източник: Most schemes to capture and reuse carbon actually increase emissions, NewScientist

Още по темата

23/02/2022

Земята

Очаквани промени в температурата за България и последствия от климатичните промени

22/02/2019

Земята

Земята е на път да достигне нива на въглероден диоксид, невиждани от 56 милиона години

09/06/2018

Земята

Разработиха евтин метод за производство на въглероден диоксид от въздуха

28/06/2016

Животът

Бактерии създават захари от въглероден диоксид