21 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Поведенческите прояви в градския транспорт и… още нещо

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 01 февруари 2016 в 09:0064840

Колко често ни се случва да се возим в градския транспорт и някоя стринка така да ни вдигне кръвното за някоя глупост до такава степен, че да усетим как кръвта започва да пулсира в ушите ни? След няколко спирки в чудене, как може да има такива хора и как ти самия може да се ядосваш за такива неща, на човек му отминава. Това е нормално.

Поведението включва всички действия или реакции на организма към външни и вътрешни стимули, които са насочени към задоволяване на основни жизнени нужди или към приспособяване на индивида към околната среда. В случая нямаме друг избор освен да се приспособим и да не обръщаме внимание.

При животните поведението е насочено към:

– намиране на храна;

– придобиване/запазване на жизнено пространство (представете си стринката от автобуса, която ви ръчка с чантата);

– защита (вие се отбранявате да не ви контузи);

– репродукция.

При човека освен към задоволяване на тези биологични нужди, поведението е насочено и към задоволяване на:

– социални (опитвате се да не губите самоконтрол);

– морални (хич не е хубаво да изтръгнете чантата от ръцете й и да я удряте с нея…за това се въздържате);

– и творчески потребности.

Поведението се дели на два вида в зависимост от механизма на възникването му – вродено и придобито. Придобитото поведение е резултат на обучение в хода на индивидуалния живот, затова то е специфично за всеки индивид от дадения вид. За това по дечицата в училище си личи, какви са взаимоотношенията в семейството. Е, въпреки че се формира в индивидуалния живот има и своите генетични предпоставки.

Изборът на целите и начините за постигането им е повлиян от културни, етични и социални норми и правила. Поведението на индивида се оценява като приемливо, само когато е съобразено със социалните норми, регулиращи взаимоотношенията на отделните членове в обществото (пак си представете жената в автобуса и чантата й). В индивидуалния живот постепенно се формира ценностната система, която е както индивидуална така и синхронизирана с дадена обществена група.

Вроденото поведение е видово специфично и относително стереотипно. То се извършва по един и същи начин във всички индивиди от даден вид. Това позволява бърз, акуратен отговор на външни и вътрешни стимули, без да е необходимо време за обучение.

Форма на вроденото поведение са инстинктите. Те се състоят от сложна поредица от реакции, насочена към удовлетворяване на жизнено важни нужди на организма. Те са в основата на поведението и се надграждат от придобитото поведение. След включването им, инстинктите се осъществяват до край, дори, ако се отстрани стимулът, който ги е предизвикал. За това ни трябват няколко спирки, за да се овладеем и да спрем да се ядосваме.

Съгласно Уйлям Мак Дугъл инстинктите са източници на мотивация и се класират в няколко групи:

– бягство (страх);

– неприятно (отвращение);

– любознателност (удивление);

– агресивност (гняв);

– самоунижение (смущаване);

– самоутвърждаване (въодушевление);

– родителски инстинкт (нежност);

– хранителен инстинкт;

– стаден инстинкт.

Интересно е, че в основата на социалните инстинкти са заложени и т.нар. огледални неврони. Те ни позволяват да се поставим на мястото на другия и да усетим това, което той усеща. За това по някое време, докато се успокояваме може и да си помислим „Ех, горката жена… Сигурно си има причина да е толкова кисела, дали не сбърках пък аз?”

Инстинктивното поведение е по-пряко генетично обосновано, отколкото други видове поведение. За поведение, което е генетично обусловено се счита такова поведение, което се проявява спонтанно при лица, отглеждани в изолация (т.е. не могат да го научат от никой друг), или при които експериментално се разкрива наследство. Доказателствата предполагат, че алтруизмът, агресията, алчността, и сексуалните предпочитания са генетично определени. Напр. агресията често до голяма степен е свързана с наследствени и социалните стереотипи, което прави много по-трудно откриването на биологичните корени на насилието.

От опити върху животни и наблюдения върху хора е установено, че в хода на развитието им има критични периоди, през които се оформят способностите за някои дейности или поведенчески прояви. Пример за това е развитието на способността за пеене при пойните птички. Необходимо е първо да са чули песни на възрастни индивиди и то в точно определен възрастов период от развитието си. След преминаването на този период те при никакви условия не усвояват пеенето.

Интересен пример е значението на депривацията за формиране на половото и социално поведение. Нормално новородените се развиват в тесен физически и емоционален контакт със своите майки. Това е абсолютно необходимо и лишаването им от тези условия (депривация) има дълготрайни последици.

Хари Харлоу проследява поведението на маймуни отглеждани в изолация. Новородени маймунчета се изолират от техните майки, както и от контакти с други маймуни. Задоволяват се напълно всички техни биологични нужди като храна, вода и топлина. При израсналите индивиди се развива затвореност и изолираност, склонност към стереотипни движения, лесна раздразнителност и безпричинна ярост.

Значение има и различната степен на депривация. Всяко добавяне на елемент от нормалната среда намалява поведенческите отклонения. В клетката се поставя „изкуствена майка”, която представлява конструкция покрита с мека материя. Към нея маймунчето показва поведение подобно на това към родна майка. Следващо подобряване е, че „изкуствената майка” има механизъм за задвижване. При тези условия патологичните елементи в поведението намаляват, без да се достига до нормалното ниво да развитие.

Деца отглеждани в условия на емоционална депривация (в изолация или от родители алкохолици, наркомани), са заплашени от развитието на т.нар. синдром на емоционална недостатъчност. Той се проявява с поведенчески прояви като необоснован плач за привличане на вниманието, некоординирани или стереотипни движения (люлеене на тялото, удряне на главата), индиферентност, загуба на апетит, имунна недостатъчност и др.

Сега си мислите дали агресивната жена от градския транспорт е била прегръщана достатъчно като малка, нали? Може просто нещо във вас да е отприщило тази и реакция. Промените в средата, които предизвикват промени в поведението на животните, се наричат стимули (дразнители). Всички поведенчески действия се извършват в отговор на външни или вътрешни стимули. Поведенческите прояви, предизвикани от вътрешни и външни стимули могат да бъдат както наследствено обусловени, така и повлияни от миналия опит на животното. Т.е. може и дори вие самите да сте съвсем невинни, а прическата ви да й напомня на някой наистина дразнещ и това да я е мотивирало да ви ръга с чантата си уж съвсем невинно.

Мотивацията е движещата сила, която стои зад всички действия на индивида. Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати. Крайният резултат винаги има субективно значение и психологическа ценност. В психологията, мотивацията е свързана с начало, посока, интензитет и постоянство в поведението, желание и готовност да направиш нещо. Т.е. съвсем умишлено не става, за да ви направи място да слезете от автобуса. Не си мислете, че е случайно. Мотивацията е временно и динамично състояние, което не трябва да се бърка с индивидуални черти от характера на човека или емоционални състояния.

Тя може да бъде вътрешна и външна – породена от вътрешно желание за постигането на определени резултати, или следствие на външни фактори.

1. Вътрешна мотивация – настъпва, когато хората са вътрешно мотивирани, за да създадат нещо, което предизвиква задоволство у тях.

2. Външна мотивация – настъпва, когато хората са мотивирани от външно задоволство като пари, оценка и др.

Има две по-известни теории за мотивацията.

Първата е свързана с пирамидата на човешките потребности. През 1954 г. Маслоу дефинира своята пирамида (йерархия) на човешките потребности, която играе ключова роля за развитието на човешките ресурси и теорията за мотивацията.

Пирамидата се състои от следните пет нива:

1. На най-ниско ниво са физиологичните нужди: за въздух, вода, храна, сън и основните изисквания за поддържане на живота.

2. Нуждата от безопасност, сигурност и спокойствие.

3. Социални потребности от одобрение, привързаност и любов.

4. Потребност от уважение, социален статус, признание и самоуважение.

5. Потребност от себеутвърждаване (себеактуализация) - най-високото и абстрактно ниво в пирамидата.

Маслоу вярва, че потребностите от по-ниските нива са по-силни от тези от по-високите и, че всяка потребност от по-ниско ниво трябва да бъде сравнително добре задоволена, преди да се появи потребност от по-високо ниво. Така например, човекът, чиито физиологични потребности и потребност от сигурност са задоволени, ще има мотивация да задоволи и социалните си потребности, докато гладният бездомник ще е напълно обзет от мисълта да си намери храна и подслон.

По-същественият момент е, че Маслоу е вярвал, че потребността от самоусъвършенстване е коренно различна от всички останали 4 нива в йерархията. Те и четирите представляват потребности, породени от недостига. Включват физически или психологически условия, които личността се стреми да поддържа в приемлив диапазон. Когато някоя от тези четири типа потребности бъде удовлетворена, свързаната с нея мотивация намалява или изчезва, и поведението на човека се променя. За сметка на това самоусъвършенстването е потребност от растеж и в процеса на задоволяването и на тази потребност мотивацията расте още повече вместо да намалява.

Според Маслоу незадоволените потребности водят човешкото поведение и са движещата сила на трудовото поведение на всеки индивид в обществото.

Другата теория за мотивацията е на Мак Грегър. Той възприема, че съществуват две ситуации – Х и У.

Ситуация Х: в тази ситуация теория е, че на работниците е присъща мързеливостта и ще избегнат работата си, ако могат. На тях им е вътрешно присъщо да не харесват работата. Поради това работниците се нуждаят от добра система за контрол.

Ситуация Y: при нея теорията е напълно противоположната. Мениджърите вярват, че екипа им е съставен от амбициозни, самомотивиращи се и самоконтролиращи се хора, за които е важно да се чувстват полезни и да им е неприятно, ако нямат усещането, че са свършили нищо полезно през деня. Както и съответно да изпитват истинска душевна наслада от постигнатите резултати и изпълнените задължения. Такива хора трябва да бъдат подкрепяни, да се поставят с подходяща работна атмосфера и среда, спомагаща развитието на таланта им.

Артур Манфред Макс Неф пък е чилийски икономист, който дълги години е работил върху проблемите на развитието в третия свят. Прекарал е голяма част от времето си в търсене на модели за изход от мизерията, нищетата, финансовия недоимък, от икономическата (и екологична) катастрофа.

Основната идея в неговите схващания е, че човешкият прогрес се основава на стремежът към задоволяване на най-важните човешки нужди и потребности. Потребностите на човека се разглеждат като система за удовлетворяване на различни нужди в даден момент или през определен исторически период. Според Неф удовлетворяването на някои потребности е брутално, разрушително, макар и частично удовлетворително. И трябва да се има предвид, че удовлетворяването на една потребност може да доведе до възпрепятстване на удовлетворяването на друга. Или иначе казано, твоята потребност да отвориш прозореца в задушния автобус пречи на потребността на стринката да стои в задушно и миришещо на чесън пространство.

В основата на проблема са основните човешки проблеми и тяхното удовлетворяване. За разлика от системата на Маслоу класификацията на потребностите не е пирамидна (йерархична), а взаимодопълваща се таблица, класираща потребностите в 9 категории.

Е, след всичко това надявам се да не съдите толкова строго жената от автобуса.

Използвана литература:
1. Физиология и биохимия на насекомите, Иванов, Р., 2008 г.
2. Основи на етологията и физиология на поведението; Иванов, Р. ; Симеоновка-Николова, Д.; Делов, В.; 2007 г.
3. Физиология на човека и животните; Тачев А.; 2006 г.
4. Биологична психология, Пирьова, Б.; 2000 г.
5. How Genes Control Behavior; Kemper, А.
6. Human Scale Development; MaxNeef, Manfred A; Antonio Elizalde, Martin Hopenhayn;1991.

Страница на статията : 0102

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.