22 юли 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 04 април 2019 в 00:0834500

Стивън Пинкър и Мат Ридли влизат в епичен интелектуален сблъсък с Малкълм Гладуел и Ален де Ботон на тема „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?” (ИК „Сиела”).

Какъв сценарий очаква човешкия вид в бъдеще?

Каква е връзката между икономиката и климатичните промени?

Помага ли ни – и как – науката, за да подобрим стандарта на живот не само в проспериращите общества, но и в крайно бедните държави?

Отговорите търсят четирима от най-популярните съвременни интелектуалци и учени в света.

Светло бъдеще и още по-засилен технологичен прогрес или заплашително нарастваща невъзможност за поддържане на устойчив живот на планетата очакват човечеството занапред? В търсене на отговора на този въпрос четирима световноизвестни съвременни интелектуалци влизат в ожесточен дебат, проведен в края на 2015 г. в Торонто, Канада. На страниците на „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?” четем за техните научно подплатени възгледи и (не)оптимистични прогнози, изложени в един от пословичните Дебати на Мунк.

Книгата ни среща с британския популярен учен и журналист Мат Ридли и канадския когнитивен учен, психолог и лингвист Стивън Пинкър, които се изправят в дебат по темата за човешкото бъдеще срещу британския журналист и писател Малкълм Гладуел и швейцарско-британския обществен философ Ален де Ботон. Ридли и Пинкър твърдят, че от Просвещението насам в Западния свят подобренията в живота ни са възможни чрез еволюцията на институциите, иновациите и идеите. Прогресът, смятат двамата учени, дори се ускорява заради новите технологии, индивидуалните свободи и глобалното разпространение на правила, които дават възможности за развитие на хората и обществата.

Малкълм Гладуел и Ален де Ботон са на противоположно мнение. Според тях човешката цивилизация е еволюирала дотолкова, че през последните два века и половина се е изменила, но не задължително към по-добро, защото това, което изглежда като положителна промяна в даден момент, след време се превръща в проблем.

Коя страна има повече право – всеки ще отсъди сам за себе си.

Дебатите на Мунк, които се разгарят по актуални теми в сферата на геополитиката и икономиката, както и за социални или технологични проблеми, се провеждат два пъти годишно в последните близо десет години. Интелектуалният сблъсък между Ридли и Пинкър от една страна и Де Ботон и Гладуел, от друга, провокира 3000 зрители на място и хиляди зрители пред малкия екран да се замислят повече над ключовия за всяко човешко същество днес въпрос: „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?”.

Преводач на книгата от английски език е Христо Димитров.


*
„Трудно е да пристъпиш в непознатото.”
Питър Мунк, основател на фондация „Ауреа“, Торонто, Онтарио

Представяме ви откъс от книгата от „Предстоят ли най-добрите дни за човечеството?”, Мат Ридли, Стивън Пинкър, Малкълм Гладуел, Ален де Ботон

РЪДИАРД ГРИФИТС: Отлични откриващи изявления, господа. Сега, за да продължим с дебата, ще направим така, че всеки отбор да обори чутото от другата страна. Първи има думата отборът „за“. Г-н Пинкър, настройваме часовника на три минути. Да чуем опровержението ви на казаното от Ален и Малкълм до момента.

СТИВЪН ПИНКЪР: Ще започна с отговора ми към Ален, който е от две части. Първо, мисля, че Ален де Ботон е дошъл на погрешния дебат. Не си спомням някой да ме е канил на дебат, чийто въпрос е ще бъдат ли в бъдеще хората безсмъртни, ще изчезне ли глупостта от Земята и ще престанем ли да си губим ключовете от колите. Въпросът на дебата не е дали ни очаква перфектен свят, а дали най-добрите ни дни предстоят.
Вторият ми отговор е: „Ти сериозно ли мислиш така?“. Сериозно ли казваш, че искаш да отидеш при селянин в Камбоджа, Судан, Бангладеш или Афганистан и да му речеш: „Слушай сега, минал съм по този път. Ти се притесняваш, че детето ти умира или че съпругата ти умира при раждане, че си пълен с паразити, че нямаш какво да ядеш, но повярвай ми, да живееш в страна като Швейцария, не е нищо особено. Да, децата ти вероятно няма да умрат, преди да са навършили годинка, но пък когато станат тийнейджъри, ще те гледат с досада и ще се правят, че не те чуват. Може да не ти харесва да живееш под заплаха от война и геноцид, но хората пак ще правят гадни коментари. Може да не си гладен, но понякога ще пиеш вино, което ще ти се струва с твърде плодов дъх“. Смятам, че милиарди хора по земята ще отвърнат с „Благодаря, но бих предпочел сам да преценя дали ще ми хареса, вместо да се доверя на думите ти“.

Що се отнася до Малкълм Гладуел, вярно е, че имаш лукса и въображението да си представиш всевъзможни катастрофи – няма никакви гаранции, че някои от сценариите на Холивуд няма да се осъществят или че някакъв хакер от България няма да изключи електрическите системи. От друга страна, има голяма разлика между фантазия и вероятност. Има и голяма разлика между дреболия като да ти откраднат данните от кредитната карта, и истинска катастрофа. Но ако изправиш експертите по киберсигур-ност от всяка индустриализирана държава в света срещу тийнейджъра от Румъния, ще заложа на експертите. Накрая, ако е вярно, че мобилните телефони причиняват толкова много вреди, колкото и проблеми разрешават, ще имаме стойности на смъртност като при война. Мога ли само да довърша?

РЪДИАРД ГРИФИТС: Ще ви разрешим да доразвиете мисълта си, когато преминем към насочваната дискусия. Трите минути изтекоха, тук сме много строги с правилата! Мат, твой ред е.

МАТ РИДЛИ: Е, г-н и г-жа Касандра* свършиха добра работа в показването на обратната страна на монетата. Малкълм, сериозно ли трябва да повярваме, че огромно задръстване, предизвикано от тийнейджър от България, е катастрофа? В света има далеч по-големи проблеми. Касандрите разказаха за проблемите на богатите страни в развития свят.

Но нека за няколко минути забравим, че ще останем без ток, защото някакво хлапе от България е хакнало системата. По света има милиарди хора, които все още нямат достъп до електричество. А знаем, че когато хората имат ток, той променя живота им. Също така знаем, че единственото, което спира хората да получат електричество, е волята, ресурсите и други такива неща, така че имаме всички основания да смятаме, че можем да се справим с тези проблеми.

И както Стив каза току-що, ако е наистина е вярно, че мобилните телефони повече вредят, това щеше да си проличи в цифрите. А не виждаме нищо подобно. Вместо това мобилните телефони дават на средностатистическия африканец шанс за достъп до електронно банкиране, да посочи номера си, за да получи работа, да общува с приятелите си сравнително евтино. Те са подобрили невероятно живота на хората. Хората са организирали войни и преди да има мобилни телефони, ще могат да го правят и след тях.

Що се отнася до Ален, май че чух да оприличаваш бедността на милионер, който все мисли, че няма достатъчно. Не смятам, че това е бедност. Според мен бедност е, когато хората наистина не могат да си позволят да се нахранят или да оцелеят. Ето това ме притеснява. Не гледам назад в миналото, както каза Малкълм. Подчертах, че оптимизмът ми не се основава на този подход. Основава се на какво можем да направим за подобряването на живота на хората, на онези, които наистина се нуждаят от това, на хората в развиващия се свят.

Този свят не е перфектен, определено не е. Тъкмо в това е смисълът от оптимизма. Волтер определя понятието оптимист като човек, който смята, че светът вече е перфектен. Днес обаче значи нещо различно. Значи, че не смятате този свят за перфектен, но искате да го направите по-добър. А ако заради това, когато отидем в Швейцария, ще се наложи да загубим способността си да ценим цветята и чувството си за хумор... е, може би цената си струва.

_______________

*Очевидно Мат Ридли има предвид пророчицата Касандра от древ¬ногръцката митология. – Б.пр.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.