Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
21 ноември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Пробиотиците - добрите бактерии

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 27 май 2016 в 12:2763110

Една от най-интересните и полезни лекции на Софийския фестивал на науката 2016 бе "Пробиотиците - добрите бактерии" на доц. Светла Данова, ръководител на лаборатория „Млечнокисели бактерии и пробиотици” към Института по микробиология при БАН.

Човешкият микробиом (пълната колекция от гени на всички микроорганизми в дадена общност) е много по-голям, отколкото всички човешки клетки в тялото – десет пъти повече. Ако подредим полезните бактерии в редичка, те ще обиколят два пъти земното кълбо. Всеки човек носи около килограм и половина полезни бактерии. Учените считат, че те ни придават полезни качества и ни превръщат в супер организъм, тъй като бактериите ни допълват с 3 милиона гена.

Ние сме в симбиотична връзка с бактериите и всяка промяна в тази връзка влияе на нашето здравословно състояние. Също така въздействат на нашето здраве храненето и диетите, тъй като храненето е основен източник на пробиотиците. Като се има предвид, че средната продължителност на живота по нашите географски ширини е 70 години, а на една бактерия – най-много 168 часа, можем да си представим динамиката в този супер организъм и колко внимателни трябва да бъдем с факторите, които зависят от нас. Здравето на този супер организъм освен от условията на околната среда, зависи и от храненето, цигарите (пушенето убива някои от важните бактерии в нашето тяло), алкохола, географския регион (в зависимост от храните, които се консумират в него), стреса, замърсители и антибиотици (след лечение с тях на организма му трябват две или три седмици, за да възстанови пораженията, които нанасят).

Как се формира архитектурата на човешкия микробиом – това започва още от бременността. Тогава оказват влияние теглото на майката, хигиената, социалните навици, приема на антибиотици и секциото. Важно е през този период да няма метаболитни отклонения, тъй като все по-често се установява развитите на гестационен диабет.

Оказва се, че също и майчината кърма оказва влияние, тъй като носи полезни бактерии. Бебето получава полезни бактерии от чревния микробиом на майката и от кожата ѝ. Храненето през първите месеци на живота на човек програмира не само микробиома му, но и здравето. Установено е, че деца отглеждани при фермерски условия са в пъти по-здрави, отколкото градски деца, тъй като първите са в контакт с много повече бактерии по време на първите години от живота си и развиват устойчивост към тях.

Детето на пет години има същия микробиом, както възрастен човек – първите години от живота определят здравето на детето, даже неговото тегло, затова е важно да се следват съветите на лекарите през този период.

Ключова роля в микробиома имат млечнокиселите бактерии и техните приятели – бифидо бактериите, които се намират в кожата, устната кухина, стомаха, тънките черва, дебелото черво и уровагиналния тракт. Така може да се каже, че бактериите ни моделират, защото са част от отделните съставки на нашето тяло. Най-слабо населена с добри бактерии е устната кухина, защото там има голяма динамика, а най-силно - дебелото черво. Стомахът също е слабо заселен, заради солната си киселина. Затова когато учените изпитват пробиотици, те се интересуват дали стомахът ще ги разруши.

„Пробиотик” идва от гръцки, като „про” означава „за”, а „биос” – „живот”. За пръв път думата е употребена през 1956 г. като антоним на антибиотик. Определението за пробиотици, прието през 2002 г. от Световната здравна организация, е – „живи микроорганизми, приети в достатъчна доза, които могат да окажат полезно действие върху здравето на хората”. През 2014 към определението е прибавено: „живи микроорганизми и техните активни метаболити” (междинни съединения и продукти на метаболизма).

Важно е ние като консуматори да знаем, дали пробиотикът е в достатъчна доза, дали е жив и има ли някакъв полезен ефект. Полезните ефекти са: да помага на храносмилането (подпомага перисталтиката на червата, усвояването на витамините), да защитават срещу болестотворните бактерии като произвеждат антимикробни вещества, да създават киселинна среда и да имат силен имуностимулиращ ефект.

Още много могат да бъдат полезните ефекти, които ги определят като ключов фактор между болестта и здравето, но не всички микроорганизми са пробиотици. Такива са само отделни видове и щамове (генетична вариация или подтип на даден организъм), например: Lactobacillus, Bifidobacterium. Също така е установено, че добрите бактерии подпомагат извеждането на токисините, които приемаме с храната от организма. Бактериите въздействат даже и на теглото – обсъжда се идеята да се присъди микрофлора от слаб на дебел човек, за да може да редуцира теглото си. Оказва се, че чревните бактерии неочаквано влияят и на заболявания на централна нервната система, гастроинтестиналния тракт, имунната система, опорно-двигателната система (по-специално артритни заболявания). Пробиотиците могат да повлияят при хронична сърдечна недостатъчност и нервно-психически разстройства, на области на мозъка, които възприемат различни усещания. Въздействат също и на хормоните.

Най-важният въпрос е откъде да си набавим пробиотиците – те се срещат традиционните български млечни продукти и храни като луканката, и разбира се – в препаратите, съдържащи пробиотици. Комбинацията от пробиотик и пребиотик (вещество, което подпомага растежа или активността на микроорганизма) образува симбиотик. Необходими са поне 15 мг пробиотик, за да имат ефект полезните бактерии.

Днес само два вида хранителни несмилаеми олигозахариди (захариден полимер, съставен от 3 до 5 прости захари) отговарят на критериите за пребиотична класификация – инулин и трансгалактоолигозахаради. А самите критерии са три: 1) устойчивост на стомашната киселинност, на хидролиза от ензими на бозайници (разграждане на химични връзки чрез прибавяне на вода) и на гастроинтестинална абсорбция; 2) ферментация под въздействието на чревната микрофлора; 3) избирателна стимулация на растежа и/или активността на тези чревни бактерии, които допринасят за здравето и доброто състояние.



Устойчивостта в първият критерий не означава непременно, че пребиотикът е напълно несмилаем, но трябва да е гарантирано, че значително количество от съединението достига до тънките черва, за да служи като субстрат за ферментация. Макар че всеки от тези критерии е важен, третият е най-труден за изпълнение.

Инулинът е термин, назоваващ нееднородна смес от фруктозни полимери, широко разпостранени в природата като растителни въглехидрати за складиране на енергия. Той предоставя хранителни ползи, подпомагайки доброто здраве и намалявайки риска от много заболявания. Инулинът има неутрален вкус, безцветен е и по този начин минимално повлиява органолептичните качества на продукта (свойствата на храната, които се усещат чрез сетивата). Високата му разтворимост позволява той да бъде прибавян в млечни напитки, кисело мляко, сирена и десерти. Способността на инулина да кара мазнината на млякото да образува сметана, придава добри вкусови качества на храната, в която е прибавен. Поради това, той се използва като заместител на мазнини. Инулинът подпомага храносмилането, повлиява на липидния метаболизъм и понижава риска от остеопороза като повишава абсорбцията на калций. Установено е, че има ефект върху инсулинемията и гликемията, както и че снижава риска от рак на гърдата, на дебелото черво и растежа на тумори като цяло.

Чистият извлек от трансгалактоолигозахариди или галактоолигозахаридите е обикновено прозрачен и по-вискозен от високо фруктозните царевични сиропи. Добре задържа влага и е лесно разтворим. Този вид препарати придава около една трета от сладостта на захарозата.

При in vitro изследвания с устни бактерии е доказано, че тези субстанции водят до малка вероятност за образуване на зъбни кариеси. Заради стабилността си галактоолигозахаридите могат да се включват в множество храни, на които да придават добър вкус и помагат за повишаване на текстурата и вкусовите възприятия. Също така действат и като набухватели.

Поради всичко това те се използват в широк набор от комерсиални стоки като храни за кърмачета, млечни продукти, сосове, супи, зърнени закуски, напитки, десерти, сладоледи, хлебни изделия, храни за животни и заместители на захарта.
Пробиотиците са важна част от разнообразното хранене, заради множеството си свойства и активното си действие.

Използвани допълнителни източници:

http://jn.nutrition.org/content/137/3/830S.long

http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/87559121003590664

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1365-2672.2007.03520.x/full


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.