Международен изследователски екип, изследвал древен супервулкан в Индонезия, е установил, че такива вулкани остават активни и опасни в продължение на хиляди години след суперизригване, което налага необходимостта от преосмисляне на начина, по който се прогнозират тези потенциално катастрофални събития.
Супервулканите често изригват няколко пъти с интервали от десетки хиляди години между големите изригвания, но не е известно какво се е случило през периодите на покой, коментира доцент Мартин Данишик (Martin Danišík), водещ автор от Центъра „Джон де Лаетер“ в Университета Къртин.
„Разбирането на тези продължителни латентни периоди ще определи какво да търсим в младите активни супервулкани, за да ни помогне да прогнозираме бъдещите изригвания“, обяснява доцент Данишик.
"Суперизригванията са сред най-катастрофалните събития в историята на Земята, изпускащи огромни количества магма почти мигновено. Те могат да повлияят на глобалния климат до превръщането на Земята във "вулканична зима", което е необичайно студен период, който може да доведе до масов глад и страдания на населението.
"Познанието как работят супервулканите е важно за разбирането на бъдещата заплаха от неизбежно суперизригване, което се случва приблизително веднъж на всеки 17 000 години".
Доцент Данишик съобщава, че екипът му е изследвал съдбата на магмата, оставена след суперизригването на Тоба преди 75 000 години, използвайки минералите фелдшпат и циркон, които съдържат независими геохронологични записи, основани на натрупването във вулканичните скали на газовете аргон и хелий като в капсули на времето.
"Използвайки тези геохронологични данни, статистически изводи и термично моделиране, ние показахме, че магмата продължава да изтича в калдерата или дълбоката депресия, създадена от изригването на магма, в продължение на 5000 до 13 000 години след суперизригването, а след това и черупката от втвърдената останала магма бе избутана нагоре като гигантска черупка на костенурка", разказва доцент Данишик.
"Констатациите оспорват съществуващите познания и изучават изригванията, което обикновено включва търсене на течна магма под вулкана, за да се оцени бъдещата опасност. Сега трябва да вземем предвид, че изригванията могат да възникнат дори ако под вулкана не се открие течна магма - концепцията за това какво е „изригване“ трябва да бъде обновена.
„Докато суперизригването може да има регионално и глобално въздействие и за възстановяването може да са нужни десетилетия или дори векове, нашите резултати показват, че опасността не приключва със суперизригването и заплахата от допълнителни опасности съществува много хиляди години след това.
"Да се научи кога и как се натрупва магма, която потенциално може да изригне, и в какво състояние е тя преди и след такива изригвания, е от решаващо значение за разбирането на супервулканите."
Справка: Resurgence initiation and subsolidus eruption of cold carapace of warm magma at Toba Caldera, Sumatra, Nature—Earth and Environmental Sciences, DOI: 10.1038/s43247-021-00260-1
Източник: Study reveals threat of catastrophic supervolcano eruptions ever-present
Curtin University
Още по темата
Земята
Ранните хора не са били засегнати от най-лошите последици от изригването на супервулкан
Човекът
Древно изригване на вулкана Тоба почти е унищожило озоновия слой
Животът
След големи сътресения човечеството се променя към по-добро
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари